/Поглед.инфо/ Между управляващите партии в кабинета "Борисов 2" периодично стават видими различията по един или друг въпрос.
Противоречията са производни не само от различните идеи и липса на обща кауза, но и от стремежа на някои партии да използват присъствието във властта, за да устроят част от своя актив и приближени. Това от своя страна засяга останалите партньори и произвежда негативен образ на правителството като цяло.
В социологическите изследвания вече се вижда, че периодът, в който това правителството се свързваше с някакви надежди за полезни промени или реформи, полека-лека отминава. Оттук нататък свършва розовият комфортен период на кабинета.
Коалиционните правителства в България си приличат
Общо взето всички коалиционни правителства си приличат по това, че въпреки времето и отминалия опит, политическият елит разбира коалиционната култура по един и същи начин. Така или иначе България не случи на коалиционна формула, до която се стига след достатъчно публично дебатиране и поемане на ангажименти. Поради тази причина остава и много мощен пласт политическо задкулисие, който от време на време избива.
Така бе донякъде и при Тройната коалиция, и в определени моменти от управлението НДСВ-ДПС. Да не говорим за последния мандат на БСП и ДПС! Понякога се стигаше и до търсенето на специфични институционални форми, които да доведат до намаляване на разнобоя в интересите. Само че и те не бяха убедителни. Нека си спомним за т.нар. Съвет на старейшините по време на Тройната коалицията! Той бе особена мярка, в която участваха само председателите на трите партии, но дори и тогава наблюдавахме същия стремеж за оползотворяване на присъствието във властта.
Нелогични назначения
Ако елитът посягаше към лица от партията, носещи някаква експертиза, това щеше да е нормално. В края на краищата така функционират коалициите и в Германия, и навсякъде, където управлява подобен формат. У нас разликата е, че лесно се стига до нелогични и дори нелепи назначения. Често в тях не откриваме дори помен от експертиза, професионални и човешки качества. И това е дразнещото, което в най-голяма степен компрометира не само правителство, но и онези партии, които се надяват, че по този начин ще решат някакви собствени проблеми. Партиите губят от това и почти със сигурност ще бъдат наказани при първото възможно допитване до хората.
Местни избори без изненади
Някои от нещата, които ще се случат на местните избори през есента, са сравнително ясни. Почти със сигурност ГЕРБ ще постигне добър резултат, и може би по-добър от завареното положение. Не се съмнявам също така, че ДПС ще възпроизведе своите позиции. Трудни ще бъдат изборите за БСП. На мен лично не ми е ясно как до есента левицата ще успее да извърши необходимите преобразувания в партията, за да възвърне загубеното доверие. Все още има абстрактната възможност, но няма да е никак лесно.
Що се отнася до Реформаторския блок, Патриотичния фронт и други интересни политически образувания, вкореняването им в месната власт ще е много трудно. Най-вероятно Реформаторите ще играят във всички ключови места разделени. В какъв смисъл? ДСБ ще си има своите кандидатури, ДБГ – също, а защо не и по-малките формации от РБ?
В рамките на възможното АВБ ще регистрират определени локални ефекти, но не можем да очакваме чудо. Едва ли и самата формация се цели в успехи навсякъде. Задачата на АБВ ще бъде да има достойно присъствие в общинските съвети, и тук-таме някой кмет в средните и по-малки общини.
Най-много шансове за изненади има в общини с под 30 хиляди избиратели. Логиката на местните избори през последните десетина години показва, че в големите общини кметските избори са по пропорционална логика. Там се борят партии. Често се появяват и значими местни играчи, зад които стои някоя бизнес формация. Това дава добри възможности за независимите кандидати. В малките общини пък се борят репутации, родове и кланове, докато партиите играят относително малка роля.
Не очаквам големи изненади. Описаното дотук по-скоро показва възможността за възпроизводство на политическото влияние, което партиите имат на националната политическа сцена.
-----------------
Живко Георгиев, социолог.