/Поглед.инфо/ ОТКРИТО ПИСМО
ДО
РЪКОВОДСТВОТО НА БСП- ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
ДО
МИНИСТРИТЕ ОТ БСП- ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА В
ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГЕРБ

Уважаеми господа,

Обръщам се към вас с това протоколно обръщение защото ми се струва, че ние в тази партия и това обединение отдавна не сме другари. Някога първостроителите на социалистическото движение Димитър Благоев, Никола Габровски и др. заложиха В неговите основи другарството, класовата солидарност и историческата перспектива с учението на Маркс. Дълги години в партията всички бяха другари: в началните години на нейното строителство, в лютите класови битки, в саможертвата на септемврийци от 1923 г. , през зверските изстъпления на фашистите през 1925 г. , в антифашистката борба през 1941- 1944 . Бяхме другари в годините когато България излизаше от нищетата и разрухата и строеше ново общество. След разрушителните 1989 г . – 1990 г. и последвалите десет объркани, ние все повече се отдалечавахме от другарството и се превърнахме в господа, членуващи в една партия с ляво минало и безидейно настояще.

Днес ние сме в една правителствена коалиция, напълно чужда на изначалните идеи на социалистическата партия. Правим срамежливи опити да оправдаем себе си с лъжливото твърдение, че спасяваме държавата от политическата безизходица, в която беше изпаднала след престъпното управление на ГЕРБ и техните следовници от ПП . Може би е нужно да крепим правителството за да спасим страната от безвремие. Но трябва да си даваме точна сметка, че сме съучастници в едно управление, което води България по указанията на загубилите всякакъв политически разум и историческа отговорност евроатлантически ментори. Интересите на нашата държава са натикани в най-нечетимите страници на правителствените решения. Единственото оправдание на участието на партията в тази коалиция може да бъде ако съумеем да защитим жизнените интересите на трудовите и бедни хора в държавата и предпазим правителството от съдбоносни решения, които могат да доведат до злощастни последици за държавата. Електоралния упадък на лявото обединение е резултат от пълното загърбване на мислите, чувствата и желания на народа. Отскоро отминалите дни и седмици са обилно гарнирани с изявления и престъпно мълчание за случващото се у нас и в света.

Президентът Тръмп силно разбърка блатните води на ЕС и сега паникьосаните брюкселски лидери трескаво търсят нова конфигурация на западния свят. Интервюта, сбирки на всякакви равнища следват в неудържим поток. В тази турболентна среда нашето правителство прави изявление, че ние сме „за“, каквото и „за“ да ни подскаже Урсула фон дер Лайнен. С готовност ще даваме още пари за изграждането на европейска отбранителна система, независима от Щатите, с ентусиазъм и пак с пари ще подхранваме пожара на войната в Украйна. Но когато правителството взема каквото и да е решение то е колективно дело и пряко обвързва лявото обединение с него. Разбират ли господа министрите, че са поели историческа отговорност пред България и за лошите решенията, каквито някои от партньорите замислят и ще имат ли те политическа мъдрост и воля да предотвратят такива решения. Или ще прикрият безсилието си с мълчаливо или срамежливо съучастие. Какъвто и да е резултата народът ще го плати. Така е по конституция. Но кратковременната седянка в министерския съвет е рисковано занятие и може да донесе неплатими лихви на партията, която участва това правителство .

Традиционно БСП и левите сили у нас са защитавали връзките на България с Русия, признателността за нейната освободителната мисия от турско робство, привързаността към руската култура. Затова е трудно за обяснение нейната пасивност и безсилие срещу пещерната русофобия, която с неудържима енергия разгарят нашите управници и техните единомишленици от „европейското семейство“ и атлантическите “миролюбци“. В дните на честването на освобождението на България от турско робство в електронните и печатни медии се изсипаха потоци от „историческа“ помия и хлевоустие за освободителната руско-турска война. Наред с хулите под сурдинка се чуваха и срамежливи благодарности към финландсия народ, към украинския народ, към всеки народ от руската империя, за който се досетите. В дългото словоблудство липсваше само името Русия, на руския народ. Господин партийният вожд на лявото обединение и достолепен заместник председател на правителството на Росен Желязков Зафиров също благодари: на „ братята славяни“. Колко просто би било господинът да скрие невежеството си по проблема, като попита светейшия патриарх на Българската православна църква. От светейшите уста той щеше да научи, че трябва да благодари на руския император и на Русия, да благодари не само от свое име, но и от името на обезсилената и опечалена българска левица. Но господинът предпочете мизерната си роля в хора на нашите и европейските отрицатели на Русия. Партийният елит на лявото обединение не видя благодарния народ в студената мартенска утрин на 3 март на връх Шипка, не чу неговите възгласи. Високомерието пред историческата памет на народа, поругаването на неговите чувства на благодарност към руския народ няма да доведе въпросното ляво обединение към възход в изборите, когато и да са те.

Политическата слепота и ментално безсилие да се види бъдещето на държавата и на партията по-далеч от утрешния парламентарен ден води до печалното положение, в което се намират те - държавата и БСП, дори и във формата на обединена левица. За ръководството на лявото обединение речта на Джефри Сакс пред европейския парламент остана или незабелязана или високомирно пренебрегната поради евроатлантическа солидарност. То не пожела да види другата истина за войната в Украйна, не тази, за която ни разказва Урсола фон дер Лайнен, че края на войната ще дойде не такъв, какъвто го желаят украинските бандеровци, Франция, Германия, Полша. Политическият инстинкт изисква държавата и партията да преосмислят своята позиция както във вътрешните, така и в международните дела. И ако ние нямаме сили да преориентираме европейската политика, то поне нека се чуе нашият глас на трезвомислеща партия. С това бихме запазили малкото останало ни национално достойнство и вдъхнали надежда в посърналата столетница.

Преди дни по забранения за българския зрител Първи канал на руската телевизия беше публикувана стенограмата от разговора на президента Путин с президента на Франция Макрон по проблемите на Украйна. Записите от преговорите от преди няколко години разкриват цялата мерзост на политиката на Франция и Германия около така наречените Мински споразумения за урегулиране на кризата в Украйна. Именно тези подлости изчерпаха до предел търпението на ръководството на Руската федерация и хвърлиха двата братски народа в братоубийствена война. Сигурно е, че българското правителство има тези записи, но по указание от Брюксел априори подобни публикации се класифицират като руска дезинформация, без оглед на изложените факти. От него не може да се очаква нито осмислянето на миналите престъпни деяния, нито необходимостта от преосмисляне на положението и позицията на България в динамично изменящите се междудържавните отношения. Безмозъчната евроатлантическа солидарност е обяснима за правителството на ГЕРБ, но необяснимо е защо БСП-ляво обединение мълчи със същия гръмогласен глас. Но подобно съзвучие не повишава кредита на доверие нито на партията, нито на нейните министри в правителството. Защо партията не направи поне опит да обедини обществото около мисълта, че войната в Украйна е провокация на западните сили, че изходът от нея не е в безпределното натрупване на оръжие в Украйна, а мирни преговори . Бъдещето на БСП- ляво обединение не е в мълчаливото и покорно поддържане на крехката правителствена коалиция по пътя за никъде, а в ясна и категорична позиция както за социалната защита на трудещите се и бедни българи, така и в ясната позиция за мира в Украйна и света, като защитава от нечисти попълзновения историческото минало и националните интереси във всички посоки на света, който се преформатира незабележимо от правителството българско и левицата българска . Безмозъчната преданост към чуждите политически интереси и междудържавни построения винаги са ни носели само беди.

Румен Попов, контраадмирал о.з.

П.П. Храня надежда, че ако не мога да се върна в партията от другари, поне да запазя протоколното обръщение“ уважаеми господа“ без да го лиша от първата част.

Същият.