/Поглед.инфо/ Напълно възможно е „ротационното правителство” на България да не доживее първата си ротация. По споразумение на двата партийни блока, одобрили кабинета на Николай Денков , то е планирано за март 2024 г. (десет месеца след съставянето на правителството).

Сегашните ръководители на кабинета - представители на либералния блок "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) трябва да бъдат сменени от съюзниците си от алианса "ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) - Съюз на демократичните сили". "

„Продължаваме промяната“ е младо политическо движение, създадено през 2021 г. като алтернативна демократична платформа. Геополитически тя е по-ориентирана към Вашингтон. Лидерът на ПП-ДБ Кирил Петков получава висше образование в Канада и САЩ, а започва кариерата си в Северна Америка.

Партия ГЕРБ има сравнително дълга история (основана през 2008 г.). От 2009 г. до 2021 г. тя почти изцяло доминира политическия живот на страната. Лидерът й Бойко Борисов започва кариерата си като служител в МВР на социалистическа България. Политическата сила, която оглавява, е част от дяснолибералната Европейска народна партия и е ориентирана предимно към Берлин.

Лидерът на блока ГЕРБ-СДС Бойко Борисов все повече критикува сегашното управление. В дните между двата тура на местните избори /на 29 октомври и 5 ноември/, Борисов дори заяви, че неговата политическа сила обмисля сериозно дали да продължи да подкрепя кабинета на Денков.

Отрицателният отговор ще означава разпад на правителствената коалиция, тъй като Народното събрание, подтикнато от опозицията, тъкмо се готви да гледа вот на недоверие към министерския кабинет (втори в последно време).

Освен оплакванията от работата на самото правителство, старейшината на българската политика (Борисов е бил три пъти премиер) обвинява блока ПП-ДБ, че е създал „пропутинска група“ с „русофилите“ от Възраждане“ и социалистите.

Твърди се, че политическите сили на друг бивш правителствен ръководител Кирил Петков са направили това, за да попречат на избора на кметове от ГЕРБ-СДС в редица общини.

Конкуренцията между членовете на правителствената коалиция по време на последните местни избори наистина беше много интензивна. Те наистина не се поколебаха да използват нелиберални сили във взаимната си борба.

Така се случи например на кметските избори в София. След като кандидатът на ГЕРБ-СДС не стигна до втори тур, Борисов на практика подкрепи кандидата на социалистите Ваня Григоров в битката й срещу кандидата на ПП-ДБ. Наблюдатели отбелязват, че Григорова е подкрепяна и от медийни ресурси, свързани с Борисов.

Това даде основание на привържениците на Петков сега да обвиняват ГЕРБ-СДС в съюз с „путинистите“.

Григорова наистина използва много активно проруските настроения на българите в предизборната кампания. Силен резонанс предизвика обещанието й да свали знамето на Украйна от сградата на столичната администрация и да остави върху него само символите на България и самата София.

Григорова проведе доста ярка предизборна кампания и загуби от Васил Терзиев само с 1,3 процентни пункта (4,5 хиляди гласа).

Съратниците на Петков успяха да изберат кмет и на третата по големина община Варна. В най-големите градове ГЕРБ отговориха на това с подобен успех единствено във втория град в страната – Пловдив.

Българските младореформатори активно експлоатират темата за борбата с корупцията, на това е изградена доста успешната им кампания за общински избори.

Последното обстоятелство всъщност направи невъзможно съставянето на единна либерална коалиция на изминалите местни избори (за което Борисов настояваше). Основен обект на критики от страна на ПП-ДБ бяха общинските ръководители, избрани досега с подкрепата на партия ГЕРБ.

Индикатор за сериозни промени в политическия пейзаж на България са резултатите от гласуването за депутати в общинските съвети (проведено по пропорционална система).

В сравнение с подобни избори през 2019 г. партия ГЕРБ, въпреки че запази най-много общински съветници в областните градове (277), загуби над една трета от депутатските си места. Формалните им съюзници от ПП-ДБ, напротив, удвоиха представителството си и спечелиха 138 мандата в областните столици.

Управляващата някога Българска социалистическа партия (БСП) показа трети резултат - 112 мандата. За низходящата тенденция на БСП говори фактът, че преди четири години тя имаше 208 общински съветници. Във врата на социалистите дишат протурското Движение за права и свободи (103 общински съветници) и национално-консервативната партия „Възраждане“ (85 местни депутати).

Засилването на позициите на съратниците на Петков всъщност се превърна в закономерен резултат от съществуването на ротационната коалиция ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, в рамките на която първият блок беше предназначен да служи като „хранителна база“ на младите демократи.

Ситуационният съюз на Борисов със социалистите на кметските избори в София обаче подсказва, че той едва ли ще бъде доволен от подобен сценарий. Освен това коалиционните партньори демонстрират все по-голям натиск.

Така премиерът Денков настоява за освобождаване на шефа на ДАНС (въпросът е от компетенциите на президента) и реално пренасочване на разузнаването към правителството. Напълно възможно е сметката да се основава на използването на ресурсите на агенцията в по-нататъшна политическа борба.

Противно на съществуващите коалиционни споразумения, това предложение не е било предварително съгласувано с лидерите на ГЕРБ-СДС, както заяви Борисов.

Лидерите на ПП-ДБ настояват, че предстоящата ротация на правителството не означава автоматична смяна на министри и ако коалиционните партньори искат рокади, е необходимо да се представят убедителни мотиви за това. По този въпрос вече имаше публични престрелки между Борисов и Петков.

Геополитическият нерв на конфронтацията между двата либерални блока дава конфликтът около закупуването от България на 183 бронетранспортьора Stryker от САЩ.

Правителството побърза да одобри сделката, без да иска одобрението на парламента. ГЕРБ-СДС формално не възразява срещу него, но настоява той да бъде обсъден в законодателния орган. Това ще означава допълнителни прегледи и изслушвания и неминуемо ще доведе до забавяне на сключването на договора. Напълно възможно е зад това да стоят и интересите на германските индустриалци, защото сделката се оценява на 1,37 млрд. долара.

Сериозни разногласия има и при реализацията на инфраструктурни проекти. Чиновниците от ПП-ДБ не са склонни да отпускат средства за такива, което също е открито критикувано от Борисов и приближените му.

Така блокът ГЕРБ-СДС има достатъчно аргументи да се включи във вота на недоверие към правителството на Денков.

Но все пак не трябва да очаквате открит демарш.

Борисов е твърде изтънчен политик, за да се излага на обвинения в разпадането на „демократичния съюз“. Много по-изгодно е да се принудят държавни служители на ПП-ДБ сами да подадат оставки.

Удобна възможност за това ще даде процедурата за разглеждане от парламента на проекта на държавния бюджет за 2024 г. Освен това този документ обещава да бъде непопулярен (с увеличаване на данъчната тежест и намаляване на социалните разходи).

Необходимостта от защитата му ще представи младите реформатори на Петков в много неблагоприятна светлина. И това е многообещаващо в контекста на доста вероятни предсрочни парламентарни избори (пети за последните две години и половина).

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.