/Поглед.инфо/ Днес е международен ден на труда и по света милиони хора излизат на протест за правото на труд, прилични доходи и достоен живот.

Отваряш сайта на КНСБ с очакване да видиш къде и от колко часа синдикатът свиква 300-хилядите си членове на протестни маршове в София или в други градове, но не чуваш никъде тръба да свири национален сбор за справедливост. Нали обаче живеем в пазарна икономика и веднага се прехвърляш към конкуренцията. КТ "Подкрепа" има наполовин членска маса, но и те да излязат, ще разлюлеят страната. Но и нейният сайт не е надул тръбата, няма дори (от кумова срама) поне една честитка за Първи май (каквато в сайта на КНСБ все пак има).

И така българските синдикати се скатаха от Първи май. Нищо че се бият в гърдите с членството си в международни синдикални формации.

По данни на Евростат безработицата у нас през януари т.г. е нараснала до 13,1% - при 12,9% миналия ноември. За двата ни синдиката обаче това е повод да се ослушат за Първи май.

Цели 60% от "излишните хора" у нас са трайно безработни – за синдикатите ни обаче това е достатъчно основание да не люлеят лодката на властта и олигархията.

Една трета от "излишните българи" са млади хора и по този показател България е втора в ЕС. За българските синдикати това е сериозна причина на трудовия празник да си останат у дома на ракийка със зелена салатка.

Пак според класациите на Евростат страната ни е първа по бедност и ниски доходи ЕС, а застрашени от бедност и социално изключване са 49 на сто от българите (двойно повече от ЕС). Очевидно за родните профсъюзи и тази черна статистика също е убедителен повод да си кротуват точно на Първи май.

Добре, но Първи май се води и ден на Международната работническа солидарност. Протести има в Турция, Гърция, Франция, Испания, Италия. Ако КНСБ и "Подкрепа" смятат, че мизерното положение на българина още не узряло за национален протест на тази дата, да бяха спретнали такъв протест в знак на солидарност с европейските трудещи се – те живеят къде по-добре и заслужават солидарността на българската мизерия.

Тези редове нека не звучат едностранчиво – сто на сто двата синдиката вършат и полезна работата. И все пак емблематично е, че се скатаха на тазгодишния Първи май. Да, те защитават интересите на трудещите се чрез диалог с управляващи и работодатели, но дали тази година не са се направили на разсеяни по нашепване на правителството – особено след протестната вълна от зимата на 2013-та?

В обществото се говори, че Константин Тренчев имал бизнес интереси в енергетиката, макар че (не)официално потвърждение или отрицание на тези слухове няма. Той самият още не ги е опровергал. Дали пък не са му нашепнали да пие няколко ракии в Деня на труда и международната солидарност, за да не му пострада бизнесът?

Между другото в последните си няколко интервюта докторът звучи трагичен, обезверен, в безпътица – както впрочем повечето българи. В тях той признава заблуди, но не и собствени грешки. Както и да е, но в едно интервю от този февруари го питат кое му е най-голямото разочарование. "Липсата на солидарност между хората", отвръща той. Защо г-н Тренчев не проявихте тази солидарност с поне едно протестно шествие днес в столицата? Пък ако бяха се солидаризирали двата синдиката за Деня на труда, както впрочем се прави в Европа и по света, дали българинът би продължил да се чувства толкова безправен и черноглед?

В същия си отговор Тренчев дава и друга причина на разочорованието си, която също е и една особеност на народопсихологията ни: "Ние сме недопокръстени езичници". Хубаво го е казал докторът, чул е в слушалката си пулсираща истина на историята. Но дали на тазгодишния Първи май България не показа, че е и с недосиндикаллчени профсъюзи? Това Тренчев доловил ли е в слушалката си?

--------------------------------

Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците "Кооперативно село", "Земя", "Стандарт", "Сега".