/Поглед.инфо/ По определение политологията е наука за властта. По наблюдение социологията понякога е и наука на властта. Комбинирайки различни социологически, т.е. обществени проучвания в пространството, възниква въпросът каква е общата логика между тях?

Фондация Фридрих Еберт финансира проект „Непредставителната демокрация“, който бе представен през февруари (или март) 2024 г. от младеж с надпис на гърдите „VOJVODA“. Генералният извод на проучването е, че в България непредставените граждани са икономическа и социална периферия.

Проучване на Галъп от 2019 г. отчита доверието към парламента 23 %. Друго проучване от 29.02 – 8.03.2024 г. (810 анкетирани) показва доверие към правителството на коалицията „сглобка“ (герб, дпс, пп-дб) от 15% , а към парламента 12%.

Резултатът от запитване на Галъп от 28.03 – 05.04. 2024 г. (805 анкетирани) е, че ГЕРБ печелят предстоящите изборите (09.06.24 г.) с 10 % преднина пред пп-дб, следвани от ДПС.

Един въпросник на „Сова Харис“ от 09.04 -12 .04. 2024 г. (800 анкетирани) посочва, че българските граждани имат най-голямо доверие на евродепутатите от ПЕС - Елена Йончева (30,5%) и Сергей Станишев (26,5%), следвани от Ангел Джамбазки от Групата на реформаторите и консерваторите (24%). С 10% по-надолу е Андрей Слабаков издигнат от ВМРО И Иво Христов – 12,9% от БСП. Никой от тях не представлява управляващите. Другите излъчени от мнозинството са с под 10% доверие.

Проучване на Ipsos сред 18 държави в ЕС разказва какви са положителните и отрицателните нагласи на гражданите спрямо Путин, Зеленски, Орбан, но не става ясно какви са спрямо европейските и северноамериканските лидери.

Кръстосаният анализ сочи, че:

  1. 88 % от гражданите са икономическа и социална периферия, за която трябва да е важно колко е лош Путин, а не колко е добра Урсула;

  2. следващите управляващи, ще имат подкрепата на максимум 12% от гражданите, а следващата опозицията ще е подкрепена от минимум 30% от гражданите.

Може да направим още два извода. Първият – властта, която ни прожектира диапозитиви за старомодната корупция, отживялата смисъла си демокрация и лишения от съдържание израз „евроатлантически ценности“ няма нищо общо с народа, който я финансира. И вторият - социолозите и журналистите, питат само това, което им поръчат, подобно на „звездите,“ които рекламират само това, за което им плащат. Затова, ако се опитаме да направим една по-друга социология, този път върху нагласите на властта спрямо хората, ще открием явна подмяна на смисъла на ценностите, (което си е подмяна на истината). Властта налагат символни разбирания допиращи се до и напомнящи на ценностните възприятия на хората, като по този начин изолира самата ценност (основния смисъл на живота) от собственото ѝ съществуване за сметка на развитието на псевдоценността, чиято функция е да обслужва властта. Кратък сравнителен анализ между двете понятия може да разкрие драматичния разлом във възприятията и нуждите на нормалните хора и властовия ешелон.

Ценност за хората

Властова псевдоценност

същност

съществуване, консумиране

кръговрат

устойчивост

достатъчност

икономически ръст, платежоспособност

идеал, свещеност

идеология, политическа система

свобода, божественост

демокрация, толерантност

доверие

легални/легитимни институции

участие

право да легитимираш, но не и да участваш в решенията

справедливост

закон наложен от 0,003% от хората

взаимност

контрол и наказание

свобода на мисълта, словото

платени фактчекъри, забранени средства за информация, казионна журналистика, лансиране на казионни творци

собствено време и пространство, право на тайна/дискретност

човешки права командвани локално от правителства, глобално от СЗО, дигитализация

оцеляване

икономическа зависимост, пари

развитие, независимост, богатство

кариера, пари, финансова система, бюджетни разходи за частни предприемачества и лица

сила, организация

власт, държавата като легитимен източник на насилие

връзка с род и Бог, принадлежност

климатична, джендър и национална неутралност - отричане на божествени закони и природни принципи

честност

правосъдие

взаимна отговорност

равенство пред закона

родолюбие

лоялност към партньорите

доброто

правилата и законите написани от единици (0,003%)

уникалност

универсалност и безпаметност

красота

продукти с висока, недостъпна цена, универсална физическа красота

мир, добросъседство

сигурност, блокова култура, налагане/напрежение/ игнориране

знание

информация

наука

публикации на английски, които носят точки

образование

огромен и сложен материал, който не може да се усвои, попълване на тестове, внедряване на джендър агенти

любов към природата

зелена сделка, въглероден отпечатък, вредни емисии и животни (разход- печалба)

обществени средства

пари на много частни лица, разпределени на малко частни лица по смисъла на закон или правила, осигуряващи гарантиран доход или гарантирана печалба

Може някъде да не съм съвсем точнаили да бъркам, но факт е, че по тези разлики не тече никакъв или почти никакъв смислен спор или дебат, не се строят политики, а обществото реагира плахо. Както казва един български философ-политик: трябва да си наясно кой си ти, за да можеш да живееш в този така нов и така различен свят. А в този свят демокрацията е просто архаизъм, корупцията - постмодерен популизъм, а истинското участие и свобода остават все по-нелегализирани и ограничени (60% не гласуват, гласувалите 40% са представени от одобрените от едва 12%, 0,003% вземат решение за всички) . Затова някой трябва да защити правото ни на себе сии вместо да печата гланцирани плакати и да прави предизвестени социологии, нека да проучи нагласите към истинските проблеми и да предложи как

  • ще се изхранва този народ, когато 90% от прясната и преработена храна е внос (селско стопанство и индустрия);

  • как ще образова поколението, когато училището не създава критично мислене, любов към науката, но смазва под въздействието на интернет, свалените в малките класове учебни планове и огромното количество информация (образование; CЪЗДАВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ФОРУМ И ПРОМЕНИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ - Peticiq.com);

  • как ще имаме икономика, когато нямаме образовани хора, изключително нужни в ерата на ИИ, собствеността на чиято разработка е изключително значима;

  • как ще се справим с бедността, когато произвеждаме модерна интелектуална и духовна бездна, в която се хвърлят напечатаните пачки (образование, социална и трудова политика);

  • как ще има бюджетни приходи от намалената и аутсорсната, и скоро роботизирана икономическа активност;

  • какво ще покрият бюджетните разходи, така че инвестицията да се усеща през следващите 50 години;

  • как ще се гарантира право на недигитален живот, когато се въвежда дигитална валута, дигитален здравен паспорт, и дигитален номер на краставицата – виж ПВУ (дигитализация и човешки права);

  • как ще се гарантира право на собственост и неприкосновеност върху собствените дигитални данни;

  • как ще се опази единственото ни световно културно наследство - кирилицата, когато всичко в България е изписано на латински или английски (култура и конституция otvorenopismodoprb-zabgezik-22052023.pdf (spisanie8.bg));

  • как ще се опазим от чужда зависимост, когато имаме само 30 000 (с чистачката и музиката), и то платени, български войника (отбрана);

  • как ще се възпитат децата в чест, дълг, свещеност, когато допускаме чуждестранен фонд, НПО или фондация да дават препоръки за смяна на пола;

  • как ще участваме в процеса на вземане на решения, когато парламентът има одобрение 12%, а 60% от гражданите не гласуват, а решенията на държавата са в пълен противовест на желанията на народа, а избралите „не подкрепям никого“ отдавна са минали 4% -та противоконституционна бариера и са мнозинство (конституция, референдум);

  • как ще се опазим от користни външни интереси, като приемаме чужди закони, идеологии и политики (международни договори, съюзи, дипломация);

  • как ще се борим и ще поддържаме мира за нас и за света, когато поддържаме и участваме в чужди битки и войни, по чужд начин и стратегия (партньори, врагове, национален интерес);

  • как ще оцелее българският дух, когато църквата и родината безнаказано са заплювани от лидери на български и чужди формирования и държави;

  • как ще се справим със страха, пошлостта и омразата, които извират от всяка телевизия, филм, игра, клип, дори коментатор, анализатор, политик (образование, култура, СЕМ, дигитализация, ценности);

  • как ще остане България във вековете, когато бул. „История славянобългарская“ се намира в Орландовци, а рекламите за хазарт са из цялата страна и по всички телевизии;

  • как ще оцелее българското семе, когато се заплюва, мачка и очерня включително от коментатори, анализатори и политици (политика за повишаване на самочувствието на българите);

  • и как ще спасим европейската цивилизация от превръщането ѝ в цивилизация на войната и нищетата? …

Идват избори и „принцовете на Макиавели“, т.е. професионалните политиците, пак ще просят някаква легитимност, за да легализират съществуването си. Затова, сега е моментът да си дадем сметка, че народ, който не пише със своите букви, не говори на своя език, не изразява своята мисъл със слово и дело, този народ не живее своя живот и заслужава да бъде излаган, управляван, употребяван от „простото“, „ниското“, „дебелото“, „красивото“, „плешивото“ или другото, назначено от „УЧР“-то.

Дано по-скоро социологията на социологията отчете повишено доверие към логиката и здравия разум (common sense, ако не е ясно на български).