/Поглед.инфо/ Светите братя Кирил и Методий дадоха словата на българите преди повече от десет века. С тях са изпети хиляди песни, разказани са вълшебни приказки. Пак с тях написаха безсмъртните си творения Христо Ботев и Иван Вазов, Пенчо Славейков и Пею Яворов, Йордан Йовков и Валери Петров, Николай Хайтов и Емилян Станев. На словата им нямаше печат, че са свободни. В новите времена далечни и доморасли мъдреци казаха, че словата трябва да са и свободни. Брюкселските началници не изискват закон за българския език и него всеки може да го насилва колкото невежеството му позволява. Но свободата на словото е друга работа и държавните мъже и жени се погрижиха да сътворят такъв закон, с което неусетно ни лишиха от свобода. Защото законът е власт и тя принадлежи на правителството.

От тогава свободата на словото шества по милата татковина. Но преди властта да се окопити се появиха първите нейни нежелани рожби. Още в зората на ерата на Б.Б. посланикът на всеможещите САЩ написа телеграма до своето правителство, в която казваше, че той – Б.Б. , е човек от подземния свят. Свободно се изказа господин посланикът и от респект към свободата на словото не последваха ноти с искане за обяснения и извинения. Даже когато словоохотливият посланик си замина от страната, биде награден с орден за заслуга към демокрацията. Това беше в началото, когато се „наливаха основите“ на демокрацията и, попътно, на свободното слово. Но постепенно властите разбраха, че тази свобода крие опасности и започнаха да й поставят рамки. Стана недопустимо да се пише и говори срещу „цивилизационния избор на страната, евроатлантическите ценности и ориентация“, след като парламентът и правителството са ги приели като истина от последна инстанция и основа на нашата национална политика. Какви са тези „ценности“никой членоразделно не може да каже, тях знаят само Соломон Паси, Надежда Захариева и планетарния политик Цветан Цветанов. Но всички граждани на отечеството са задължени да ги тачат и, разбира се – пазят.

На един радетел за приятелство с Русия тези „ценности“ и тази ориентация не му харесвали и започнал да мисли и пише как ние, българите, да намерим свои национални ориентири. Кое правителство може да търпи подобна злоупотреба със свободата на словото. Това си е явен саботаж и шпионаж „в полза на чужда държава“, които независимите правоохранителни органи по-късно ще докажат. А за начало – в ареста.

Изобщо напоследък общественото мнение и безсъвестни журналисти безпокоят съня на премиера Бойко Борисов с измисления проблем за свободата на словото в отечеството. За подобни работи говори и Европейската комисия, но неудобно е да се спори с „началниците“ и по тази причина проблемът се премълчава. Защото, известно е, че това е най-верният начин да погребеш всяка истина. Но да ти поставят този въпрос нашенски журналисти по повод на арестуването и откарване на техен колега като свидетел с белезници на ръцете по някаква измислена шпионска конспирация е повече от наглост. Не разбират ли, че това е заговор срещу правителството. И в БНР заговорничат-уволняват злоезичен журналист без санкция на правителството. Някакъв местен началник, загрижен за плурализма на предаването, го снел от ефир. Защото, казва въпросният чиновник, не е здравословно да се говори критично за правителството, а да няма отсреща събеседник, който да реди елейни слова в неговата възхвала. Но Б.Б категорично настоява никой да не си помисля, че правителството има отношение по случая. Самоинициатива! Проявяват я и не един редактор на телевизионно предаване и вестник, но и те са свободни да избират какво е полезно и кое противопоказано за здравословния климат в държавата. Кой плете този заговор МВР и прокуратурата изпитват затруднение да разплетат. Видният сподвижник на премиера Вежди Рашидов справедливо е гневен: “ Стига с тази свобода на словото -казва. Нас ни псуват от всеки телевизионен екран и вестник и какво“. Прав е господин Рашидов, както и Бойко Борисов – наистина ги псуват, но главното в свободата на словото е да не обръщаш внимание на това слово, освен ако то не е твоето. Псуват правителството за ниски доходи и пенсии, за разрушено здравеопазване , а не виждат, че той - Б.Б. всяка година увеличава заплатите и пенсиите и натякват клеветата, че увеличението отдавна е изядено от инфлацията. Открива той през ден и даже всеки ден завод до завода, магистрала след магистрала, всякакви южни и северни тангенти, а злоупотребяващите със свободата на словото му сочат с пръст някакви си райони, които са обезлюдени поради липса на поминък. Открива и училища, но неблагодарното племе пак злоупотребява със свободата на словото и говори, че децата катастрофално намаляват, че на едно новооткрито училище се падат десетки закрити. Сякаш правителството трябва да свърши работата, която семействата не искат да решат. Биле бедни! Не знаят ли, че компютърните специалисти получават повече от родолюбивите министри.

Ругаят нецензурно и госпожа външната (във всяко отношение) министър(ка) Захариева за нейното хлевоустие по повод на една още неоткрита документална изложба в Руския културен център. Казват - искала да изтрие ролята на Съветската армия като победител и освободител на България от фашизма? И забравят, че свободата на правителствените лица да съчиняват световна и отечествена история също е гарантирано и те могат да говорят всякакви безумия. И Путин не може да им забрани да споделят подобни откровения публично. Така е в тази най-демократична държава. Това, казват , нямало да се отрази на нашите отношения с Русия, те сега са в невиждан възход. Накърнените чувства на достойнство и признателност на руснаците не влизат в сметката . Няма значение за правителството, че подобни безумия рушат непоправимо нашите многовековни връзки и чувства на братство и приятелство с руския народ. Те оставят това наследство на бъдещите управници и, разбира се, на всеопрощаващият български народ.

Когато президентът Радев си позволи да критикува правителството за посегателства към свобода на словото, той направо клевети. Злоупотребява с правото си да говори по проблемите на страната и господата от редиците на ГЕРБ Тома Биков, Спас Гърневски, Антон Тодоров, вечния Методи Андреев и други демократи с основание под сурдинка шептят за импичмънт. Още по-категоричен е евроатлантическият мозъчен титан със собствена фондация господин Цв.Цв., когато се завръща от молитвена закуска в Белия дом. Може би и Б.Б. си помисля за тази възможност най-после да осигури свободата на словото.

В своята „Книга за българския народ“ Стоян Михайловски пише:

„Аз ги избрах безсъвестни – и после

за съвет волята си им наложих;

като слепци, прогледнали внезапно

сто пъти те ми възблагодариха.

Мируват те, кротуват те, защото

поради моята търпимост само

те беззаконствуват законно някак!“

Не съм уверен, че след „Винету“ Б.Б. е прочел такова „трудно четиво“ като „Книга за българския народ“, но в проза често говори почти като Михайловски и действа съгласно предписаното. За да изгради по стандартите на ГЕРБ стройна система на „ свобода на словото и демокрацията“ в държавата, която доверчивият български народ му отреди да управлява, Б.Б. събра екип от съмишленици, които свободно си съчиниха нови автобиографии, свободно се разшетаха из етажите на властта и пак свободно отхапаха кой апартамент с асансьор до хола, кой апартамент на промоционални цени, кой барбекю на покрива. Но според независимата прокуратура „…те беззаконствуват законно някак“. От Европейската комисия много пъти ни натякват, че сме шампиони по корупцията, но правителството се ползва от правото свободно да чете чуждите слова, па биле те и от Брюксел и мълчаливо да пришива констатациите към архив. А тези от българите, които повтарят тази констатация, са клеветници и врагове на държавата, което си е чиста злоупотреба с правото на свободно слово, както казва господин Рашидов.

Наближават избори и Б.Б. отново е загрижен за свободата на словото. Той е уверен, че те – другите, задължително ще злоупотребят с правото си да задават всякакви неудобни въпроси и затова съветва избраниците си за кметове: Не отговаряйте на тенденциозни въпроси, само показвайте какво ГЕРБ е сътворил през годините на власт: магистралите, заводите и т.н. и т.н.

Неусетно свободата на словото намери своето продължение в указания как да се удържи властта. Ами четете същия Стоян Михайловски. Той ясно ви казва какво да правите:

„…Имот се дава, здравие се дава,

живот се дава , вяра, чест се дават,

жена, сестра, деца се дават-

да всичко в земний този мир се дава,

па дава се и всичко в небесата-

душа безсмъртна и блаженство вечно-

власт, синко мой, власт само се не дава.“

Лошото във всичко, което ни се случва е, че ние го търпим. Може би защото сами си избираме управниците по критерии за безкултурие и арогантност. След десетилетие на безогледен грабеж и нравствена деградация би следвало да сме прогледнали за нещо по-добро.