/Поглед.инфо/ 20-годишните не помнят бившия Първи, но го харесват.
Любимата ботевградска баница на Живков стигна за всички

Правец отбеляза вчера 103 г. от рождението на най-известния си съгражданин. Въпреки неделния ден, животът в градчето закипя от рано, като около паметника на Тодор Живков, до спортната зала, суета и движение имаше още от 10 ч сутринта. Както всяка година, за да почетат Тато, бяха дошли хора от Ботевград и Етрополе. Община Правец беше представена подобаващо, няколко червени кандидат-депутати и внуците на Тодор Живков бяха сред официалните гости, но повечето присъстващи бяха обикновени хора, дошли да оставят цвете и споменат с добро някогашния комунистически водач. Никой вчера не постави под съмнение живота и делото му, като носталгията обхващаше градчето с всяка изминала минута. Подобни настроения са характерни в даден момент за повечето бивши държави от социалистическия лагер. Българската носталгия обаче си има своята особеност. Докато в Румъния показват с охота лобното място на Николае Чаушеску, а в Сърбия крият дори гроба на Слободан Милошевич, у нас всяка година се чества рождението на човека, ръководил Народната република повече от три десетилетия.

Най-подранилите пред паметника на Тодор Живков бяха там още преди 10 ч, макар че началният час за церемонията бе обявен за 10.30 ч. Оказаха се комшии на бившия държавен ръководител, запазили само хубави спомени от онова време. "Ето, виждате ли, и времето е с него! Оправи се! Забравихте ли какво беше до вчера?", казва жена, която не иска да се представи, но пък за сметка на това не крие, че е работила 44 г., а сега взема пенсия под 200 лв. "Днешният ден трябва да се отбележи, защото той заслужава. Сега отсякоха горите, ограбиха банките и дори природата показва, че не е съгласна с хорските действия. Тодор Живков направи много не само за Правец. Винаги сме го посрещали и изпращали", добавя жената, убедена, че, ако сега беше жив, бившият Първи нямаше да е доволен от това, което щеше да види.
Той може да е вземал заеми, но сме живели добре
Има много какво да се говори по неговото време. Ходехме на почивка, тръгвахме с пари, връщахме се пак с пари", казва тя.
"За китки ли отивате? Отворен е магазинът", казва на свои близки възрастна дама с букет хризантеми в ръка, тръгнала целеустремено към мястото на събитието. Централният пл. "Тодор Живков" започва да се размърдва, а от девиза пред общината става ясно, че Правец върви по правия път нагоре. От празника видимо доволна е най-вече собственичката на магазина за цветя, а фактът, че хората отиват пред паметника на Живков по своя воля, не може да бъде поставен под съмнение. Над 150 души успя да преброи на място "Стандарт". Повечето от дошлите бяха с посребрени коси, но пък и млади хора не липсваха. "Отношението на местните към Тодор Живков няма да се промени. Някога на мястото на главната улица минаваше пътят за Етрополе. Благодарение на него градът дължи сегашния си облик", казва мъж, наближаващ 50-те. "Нямам спомени от неговото управление. По принцип обаче младите в Правец знаят кой е Тодор Живков и нямат отрицателно мнение към него", казва жена на около 25 г., нямаща желание да се представи. "Младите преосмислят Живков като личност. Чувам положителни оценки за управлението му от хора, които не са живели изобщо по негово време", добавя друга млада жена.
Вие не можете да боядисате това, което ние сме построили!
- с този бисер на Тато Христо Христов ми обяснява значението му за града. "Той беше човек, който мислеше за тази държава и нищо друго освен съдбата и благополучието й не го интересуваше. Колкото и да го плюят, ако погледнете в историята, едва ли ще намерите по-ползотворен период за България от това време", добавя мъжът.
Тържествена музика оглася района около спортната зала. Служителка на общината в кратце представя живота на видния си съгражданин. "Времето, през което той работи и живя за своя народ, все още не е толкова отдалечено от нас, за да бъде направена безпристрастна оценка. За него се произнасят конюнктурни оценки, които не се основават на исторически факти и варират от "Осанна" до "Разпни го" казва в речта си тя.
Венци и цветя отрупват паметника, като церемонията продължава в родната къща на Тодор Живков, където има изложба и почерпка. Направили са от любимата му ботевградска баница. "Заради положението в България той винаги казваше, че ботевградската баница няма да стигне за всички. Имаше предвид, че за едни ще има, а за други - не", уточнява Христо Христов.
"Винаги съм знаел, че, рано или късно - приживе или години след моята смърт - народът ще оцени моите действия". Думите са на Тато, а цитатът е на некролога по повод 16-годишнината от смъртта му. Ако съдим по Правец, то той е бил прав. Ако съдим по фактите, тазгодишната ботевградска баница стигна за всеки, че даже и остана.