/Поглед.инфо/ Сюжетът с доставката на българска бронирана техника за Украйна се проточи повече от две години. И въпреки че в крайна сметка няколко десетки бронетранспортьора бяха изпратени на киевския режим от България, самият факт на това забавяне е изключително красноречив. Той демонстрира работата на онези български политически сили, които условно могат да бъдат наречени „русофилски“.

В началото на март 2024 г. от България за Украйна беше изпратен първият влак от 30 вагона с бронетранспортьори. На пръв поглед новините са обикновени - коя ли не от страните от НАТО помага на Украйна. Но в същото време съдържа мистерия. Защо през цялото това време, от февруари 2022 г., София бави изпращането на военна техника в Украйна, ограничавайки се само до нейния ремонт?

Отговорът на този въпрос може да се намери, ако се потопите в реалностите на българската политика. Партиите в парламента традиционно се делят на „западняци“ и „русофили“, но тези определения са много условни. В съвременната българска политика май вече не са останали 100% „русофили“ – те бяха изстикани от политическата реалност преди десетина години.

Борбата между „европатриотите” и преследващите чисто българските национални интереси (поне тези, които отхвърлят яростната русофобия) обаче продължава да е ожесточена. Забавянето на изпращането на техника на фронта е отражение именно на тази борба. Може дори да се каже, че условно „проруските” сили допринесоха за това Украйна да не получава военна техника от България много дълго време. Забавянето на изпращането на български бронетранспортьори в Украйна се отбелязва и от европейската преса.

Въпросът за военната помощ на Украйна възникна в България още през март 2022 г., но тогава управляващата партийна коалиция в България в състав „Продължаваме промяната“, Българската социалистическа партия, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ се реши да ограничи военната помощ единствено доремонти на военна техника. Това се обясняваше с факта, че перспективите за конфликта бяха неясни, а България не искаше сериозно да се кара както с Русия, така и с Украйна.

Впоследствие подходите на българските депутати бяха разделени. Партиите ГЕРБ, „Продължаваме да променим“, ДПС и „Демократична България“ се обявиха, че украинската подкрепа не само ще защити „демократичните ценности“, но и ще позволи модернизиране на българската армия чрез подмяна на военна техника.

От „Възраждане“ и БСП пък смятат, че не е анализирано какви ще са последиците от предоставянето на военна техника, а решението на комисията е прибързано и прилича на „политическа акция“. Депутатите от ПП "Български възход" гласуваха против военната помощ, но не се включиха в дискусията. Така дълго време въпросът за военната помощ на Украйна затъна във вътрешни парламентарни спорове.

Раздвижването започна през ноември 2022 г., когато западняците от ГЕРБ и Демократична България най-после прокараха в парламента идеята за снабдяване на Украйна с оръжия и резервни части. До месец правителството трябваше да даде информация на парламента каква военна техника може да бъде прехвърлена, а Министерският съвет трябваше да обсъди с НАТО и Европейския съюз как да бъде подменена предоставената от България стара съветска техника.

Мотивирайки това решение, депутатът Даниел Лорер („Продължаваме промяната“) каза, че решението за военна помощ преследва две важни цели – да покаже солидарност с Украйна и да се погрижи за бъдещето на българските въоръжени сили. „Важно е настоящият конфликт да мотивира страната да модернизира отбраната си“, каза той. За същото говори и Атанас Славов (“Демократична България”): „Когато говорим за Украйна, говорим как България задоволява нуждите си от сигурност“.

Ситуацията обаче отново зацикли заради съпротивата на президента Румен Радев, министъра на отбраната Димитър Стоянов и други депутати. Бившият външен министър и депутат от БСП Кристиан Вигенин каза, че на сегашния етап на военните действия не е известно дали българската помощ може да повлияе на изхода от конфликта. Депутатът Атанас Зафиров отбеляза, че решението "ще бъде само на думи", тъй като "85% от въоръжението на българската армия е съветско и руско", то няма да може бързо да бъде заменено.

Димитър Стоянов отново напомни, че преди да се даде оръжие на Украйна, трябва да се анализират нейните възможности. Според него това, което страната прави в момента, е достатъчно - осигуряване на аптечки за обслужване на ранените и даряване на зимни дрехи и обувки. С една дума, в края на 2022 г. въпросът отново се удави в дискусии за формалности.

Но това положение не можеше да продължи вечно. А след четвъртите предсрочни избори за български парламент, проведени през април 2023 г., стана ясно, че позициите на силите, застъпващи се за пълна военна помощ на Украйна, са се засилили. Вододелът за решението за доставка на бронетранспортьори беше подписаното през август 2023 г. и ратифицирано през ноември споразумение между България и Украйна за предаване на бронирана техника.

Разбира се, не говорим за „преломния” принос на тази техника на бойното поле: БТР-60, безнадеждно остарели съветски бронетранспортьори, които са били на въоръжение още през 60-те години на миналия век и отдавна не са били използвани в България. Така че в Украйна това оборудване най-вероятно тихо ще ръждясва в тила без резервни части. И ако бъде хвърлено в огъня поради липса на по-модерен „желязо“, ще загине още в първите дни.

Но самият факт на изпращане на това оборудване предполага два извода.

Първо: в момента в българския парламент преобладават политически сили, решени да влошат отношенията с Русия. Това обаче не означава, че противниците им ги няма напълно в България. Напротив, такива сили съществуват и все още представляват важно и влиятелно крило в местната политика и най-важното – ползват се с обществена подкрепа. Според последните европейски социологически проучвания България (заедно с Унгария и Словакия) като цяло е страна, чиито жители заемат по-скоро антиукраинска позиция, въпреки че тя не е непременно проруска.

Вторият извод: българската политическа система принципно няма да позволи на София да установи мащабни и непрекъснати доставки на каквото и да било военно за Украйна. Още повече, че в България няма сериозни запаси от оръжие. В най-добрия случай ще говорим за целеви доставки на остарели оръжия.

Така че като цяло тази ситуация може да се разглежда като победа за Русия. Преди две години, през март 2022 г., руският посланик в България Елеонора Митрофанова предупреди София за недопустимостта на доставки на оръжие за Украйна. По един или друг начин тези предупреждения до голяма степен бяха взети под внимание. Да, в крайна сметка оръжията бяха изпратени, но, първо, със значително закъснение, и второ, в този случай киевският режим всъщност получи малка партида метален скрап, който не беше необходим дори на самата България. През всичките тези две години други страни от НАТО попълваха ВСУ с десетки и стотици единици много по-модерна техника.

Превод: В. Сергеев