/Поглед.инфо/ В предишна бележка по темата за емоциите и разума споменах, макар бегло, относно предимството от баланса между тях не само за добруването, а и за душевното спокойствие на когото и да е.

Ако за някои неумението за постигане на такъв в резултат на преобладаващата дейност на емоционалното полукълбо на онова, доколкото все пак го има на каквато и да е степен в еволюционно развитие като функциониращо в черепната им кухина, се изявява и в параноични прояви, при други освен под въздействието на външни физиологични дразнители стимулирането и посредством напън от неговия притежател на рационалното понякога придобива такива сглобки на едни или други субективни и обективни образи и операции, които ако не се покриват напълно граничат с илюзии. Което не е необяснимо, доколкото не само за емоциите, а и за практическия разум процесът в психомоториката и на въображението протича преди всичко по пътя на рефлексия посредством възприятия чрез сетивата. Затова да се основават върху абстрактни оценки изводи на рационално ниво единствено на тая база, ако не винаги погрешно, е рисковано. Светът е по-сложен от отделните негови форми за проявления като елементи и за разбирането на някои явления от действителността не са достатъчни общи, а са необходими специални познания в една или друга област. В която поне онзи, който знае, че нищо не знае, като некомпетентен, ако не невеж пита, а не пипа.

Съществителното обстоятелство за означаване на явление, което съпътства някакъв факт, респ. като условие, определящо съществуването на нещо като такъв, в споменатия смисъл имат думите не само в английския език circumstance или във френския circonstance, произхождащи от латинските circum „около” и stantia „стоене”, а и в старобългарския образуваната от предлога объ за „около, близо до” и производното от глагола „стоя” съществително стоятелство. А терминът факт, употребяван като синоним на философското понятие истинност, се отнася за събитие или резултат от дейност, случили се или проявили се в действителност, чието съществуване поради това е възможно да бъде проверено и доказано като безспорно и неподлежащо на съмнение.

Така направените уточнения са необходими във връзка с предлаганата и обсъждана напоследък тема за диалог от една страна между управляващите и… не съвсем ясно и категорично заявено от тях с кого. Освен, доколкото би могло да се съди по отделни изявления на техни представители – с президента. Като оставим настрана легитимността, тъй като и двете споменати като страни, ако става дума за обсъждане и решаване на проблеми, които не касаят самите тях, а онези, които би трябвало да представляват, възниква въпросът какъв би бил предметът на какъвто и да е диалог. Не просто в смисъл за понятието от διά („посредством”) и λόγος, (в значението на „език“, „реч“), а от гледна точка на διαλεκτική, като метод не само за разискване върху едни или други обстоятелства, но по пътя и със средствата на теза, антитеза, евентуално синтез, постигане като резултат на нещо действително като факт. Иначе всякакъв т нар. диалог би бил празнословие от страна на участниците в него. Освен в случай, че целта не е друга – напр. пазарене, като на Капалъчаршъ. Без значение какво и за кого – за себе си или за друг, дори за даруване се пазарува.

Така погледнато, независимо от изразеното и в предишни публикации мнение относно отсъствието на легитимност на мераклиите за диалог и рамките, в които евентуално би трябвало да бъде разпрострян, призивите за такъв от тяхна страна, за да е въобще възможен би следвало да бъде конкретизиран като предмет. Във всички случаи, извън претенциите за т. нар. експертен кабинет. Защото такива предварително обезсмислят начинанието. А що се отнася до различните обстоятелства, съпътстващи като определящи факта на настоящото състояние на обществото, както като всеизвестни, така и като условия няма пречка да бъдат обсъждани като изходна база за търсене на всякакви съобразно Конституцията решения като резултат за неговата промяна и установяване на друго като факт, какъвто би бил благоприятен изход за общността. Но не за една или друга част от нея. Търсещите диалог затова обаче, като първо условие и предпоставка трябва да проумеят, че страна в такъв не би могъл да бъде друг, освен ония, които вече 80 дни ежедневно излизат на улицата. А не президентът. Понеже не защото е инат, който иска нещо за себе си, а като пряко избран и олицетворяващ единството на нацията той е длъжен под клетва да се съобразява с тяхната воля. Клетва, каквато са положили и всички ония, които призовават за диалог. Затова, макар хипотетично да е възможен като субективна проява, по обективни причини какъвто и да е компромис от страна на държавния глава е недопустим. С което очевидно той е повече от наясно, в какъвто смисъл многократно заявява категоричното си становище. Тъй като и за децата е разбираемо, че зад призивите за диалог, както го разбират призоваващите към такъв, не се крие нищо повече освен заедно с безпределна алчност и безогледна наглост, и страх. А такава позиция не е здрава и сигурна. И единственото, което би могла да предизвика и да доведе като резултат, е всичко друго, освен диалог! А това се отнася и за предстоящите изборите, когато и да са, каквито се стараят да бъдат произведени под техен контрол, призоваващите за диалог, които няма да гарантират нито запазване на узурпираната власт, нито оцеляването им. Останалото като възможен изход се свежда до различни обстоятелства, вкл. на насилие, съпровождащи факта на разруха… В над 1300-годишната история на България не са единствените. Би трябвало, поне някои от тях , да познават българския народ и да знаят, че ако се стремят не само към забогатяване за негова сметка чрез ограбването му, а и оцеляването им въпреки това и на каквато да е цена, в т. ч. довеждайки страната до поредна национална катастрофа, че не е продуктивно да го предизвикват повече, отколкото са постигнали!