/Поглед.инфо/ Въпросът за промяна на избирателната система (избирателна реформа) е изключително важен - от гледна точка на функционирането и дори съществуването на изстрадалата ни държава; на политическата система като цяло и бъдещото ни развитие. През изминалата събота (24.06.2017 г.) по евентуалната промяна на изборната система се проведе дискусия и се “произнесе” общо събрание на парламентарната група на БСП - “БСП за България” и Националния съвет на БСП.

Какви тези се очертаха в дискусията?

“За” - неколцина другари - др. Таско Ерменков, др. Юрий Асланов, др. Филип Попов, др. Борислав Гуцанов, др. Корнелия Нинова и други - се изказаха в подкрепа на промяната на изборната система, като БСП сама да инициира въвеждане на смесена система със следните аргументи:

- няма да е необходимо изменение на Конституцията (?!? - оставаше да сме и за изборна реформа, изискваща промяна на Конституцията);

- партиите/коалциите, които не са минали 4% бариера/ ще имат възможност да имат свои представители в парламента (евентуално);

- целта е да се въведе смесена избирателна система със 120 мажоритарно избрани народни предстаавители и 120 - пропорционално избрани; (следствието се изтъкна като цел, без да се аргументира защо трябва да имаме такава цел и защо е необходимо разделение (по половина) на избраните мажоритарно и избраните пропорционално народни преставители);

- така ще отговорим на обществените очаквания (от една страна); а от друга - ще изпреварим и отнемем инициативата и натиска на силните на деня (националната олигархия) да се въведе мажоритарен избор; като за да отнеме иницитивата, БСП сама трябва да инициира смесена система. (но защо трябва да отговаряме на обществените нагласи, когато предварително сме наясно (или поне имаме основателни съмнения), че такива промени в изборния процес ще доведат до негативни резултати за политическата система и страната като цяло и защо да се надпреварваме с националните олигарси - не стана ясно);

- имало предходно решение на Националния съвет (което обаче е изпълнено и приключило с приемане на декларация); и др.

Като цяло такива аргументи “за” смесена система са популистко-политико-тактически (така ги определих в моето изказване).

“Против” - бяха болшинството изказвания. Бяха “против” - др. Михаил Миков, др. Красимир Янков, др. Велислава Дърева, др. Георги Божинов и други, като се застъпиха следните по-важни аргументи:

- мажоритарният вот изкривява представителността (а при изборите представителността е синоним на справедливостта); мажоритарната система е по-несправедливата избирателна система и по-силно деформира представителството на суверена;

- смесената избирателна система ще доведе до отпадане на малките партии; т. е. бъдещите парламенти ще се състоят от 3-4 парламентарни групи на партии/коалиции и евентуално - няколко отделни депутати от други политически субекти/. Малките партии ще отпаднат и защото преливането на мажоритарни гласове към разпределението по пропорционален принцип вдига бариерата за влизане в парламента, т. е. прага на изискваните гласове. При преливането на мажоритарните гласове, партиите с повече мажоритарни гласове получават по-голяма тежест, като в същото време базата за разпределение по пропорционален принцип не е общия сбор на мажоритарни и пропорционални гласове). Ето защо следва да се очаква подкрепа от ГЕРБ, като най-голямата (по изборен резултат) партия, с големи възможности за осигуряване на мажоритарен вот (излиза, че с инициативата си БСП обслужва интереса на ГЕРБ!!!);

- не е работа на опозицията да въвежда кардинални изменения в изборната система, защото не може да гарантира приемането на текстовете от закона, такива, каквито тя би искала да са. Законът ще се приеме от мнозинството във вариант, който най-много отговаря на неговите интереси (следователно, в ущърб на интереса на опозицията); само че при очакван лош резултат за БСП - ще се развива основателно тезата - БСП си предложи измененията; и никой няма да се интересува какво точно е предложила БСП и какво точно е прието. БСП ще “обере” само негативи, а другите партии ще използват нейната инициатива;

- този закон ще доведе до резултата от 2009 г., тъй като при мажоритарния избор в един тур голяма тежест и превес ще има етническият, корпоративният и купеният вот (т. е. контролираният вот). С предлаганото преливане на мажоритарните гласове към пропорционалните ще се изкриви и пропорционалния вот; БСП ще има максимум 5-10 от 120 мажоритарно избрани народни представители. Така ще се даде предимство на другите партии, които в голяма степен разчитат на контролирания вот, и които ще разпределят предимно за себе си мажоритарно избраните депутати. Тези партии ще получат двойно предимство - и в пропорционалното разпределение, защото мажоритарните гласове се прибавят към получените пропорционално и въз основа на този сбор се прави пропорционалното разпределение на 120 народни представители;

- смесената система ще доведе до евентуална тройна коалиция - ГЕРБ, ДПС и БСП, в която БСП ще има незавидна роля и няма да може да защитава социални политики и цели, дори и при задълбочаващите се социални противоречия и очакваната поредна криза в развитието на държавата. Следователно, законопроектът облагодетелства предимно ГЕРБ и ДПС, партиите, които разчитат в най-голяма степен на контролиран вот; и въпреки че законодателната инициатива е на БСП (пак излиза, че) с инициативата си БСП ще обслужи ГЕРБ и ДПС;

- няма логика да сме “против” мажоритарното изибиране на 240 народни представители, а да сме “за” избирането на половината от тях - 120; особено като се отчитат пороците на изборния процес;

- не трябва да се водим от нагласите на силните на деня (националната олигархия) за въвеждане на мажоритарен вот, като БСП се опита да “отнеме” инициативата от тях; и то като въвеждаме наполовина това, което те искат. Това не е принципно. Напротив, БСП трябва да се противопоставя на домогванията на задкулисието, и да алармира за негативите от въвеждането на мажоритарния вот (дори и само за избора на половината народни представители). Срещу мажоритарния вот има ясна позиция “против” на ИБ, на Националния съвет и предишното ръководство поддържаше неотклонно тази позиция;

- изборните проблеми са в порочните практики на произвеждане на изборите - кратка предизборна кампания и изкривената и контролирана медийна среда, което затруднява избирателя да направи реален информиран избор, етническия, корпоративния и купен вот (т. н. контролиран вот). Тези пороци не се решават чрез смесената система, не се гарантира свободното и честно волеизявление, а напротив - проявяващите се пороци ще се задълбочат и ще имат още по-голямо отрицателно въздействие върху изборния резултат. (излиза, че БСП вместо да се бори за свободното волеизявление, чрез законодателната си инициатива ще доведе до задълбочаване на изборните пороци);

- при мажоритарния вот ще може по-лесно да се води негативна (анти) кампания, срещу конкретен неудобон представител, независимо от личните качества (опитът от 2009 г. ясно показа, че неизвестен на обществото общински служител с подкрепата на една от водещите партии може с лекота да спечели мажоритарния вот в състезание с национално известен и обществено безспорно признат професор - това ли всъщност иска обществото); и др.

Въпреки поляризираната дискусия и очевидния превес на аргументите “против”, в крайна сметка, резултатът, който бе отчетен като резултат от гласуване на парламентарната група и Националния съвет бе 54 гласа - “за”, като три от тях - на народни представители, нечленове на Националния съвет, при неясен общ кворум. Гласовете “против” и “въздържал се” общо бяха значително по-малко - 11-12 гласа. Въпреки настояването за прегласуване и отделно гласуване и отчитане на членовете на Националния съвет и народните представители (нечленове) - повторно гласуване не бе допуснато от председателстващата - др. Корнелия Нинова.

Този резултат от гласуването (каквото и да е било), съгласно Устава на БСП, не може да се счита за решение на Националния съвет, тъй като заседанието бе общо - на парламентарна група и Национален съвет. Дори и да се отчитат само гласовете на членовете на Националния съвет, съгласно Устава на БСП се изисква “...обикновенно мнозинство при учстието на повече от половината от членовете ...”. Условието на Устава - “при учестието на повече от половината от членовете” не е изпълнено, затова и не може да се твърди, че Националният съвет е взел съответно решение в подкрепа на смесената избирателна система.

Дебатът за въвеждане на мажоритарна или смесена система трябва да продължи - и в национален план и по места. Дебатът трябва да се води на основата на действащата Конституцията и спазването на общо, равно и пряко избирателно право при тайно (свободно) волеизявление.

Въвеждането на каквато и да е изборна реформа трябва да се оценява и през призмата на повтарящите се и задълбочаващи се тежки пороци в изборния процес и преди всичко като се отчита негативното въздействие на контролирания вот. Трябва да се отчита и въведеното задължително гласуване (което гарантира и дава възможност за увеличение на контролираното гласуване) и напъните на някои “демократични” сили за въвеждането на електронно дистанционно гласуване (което не гарантира тайната на вота и следователно е предпоставка за контролиран вот).

Всеки, който иска да се защитят демократичните устои на съвременната българска държава, трябва да има своето мнение за предстоящата изборна реформа, което да отстоява. Трябва да се формира активна медийна среда и да се проведе съдържателен обществен дебат, за да е ясно какво всъщност се предлага като законодателен компромис. В противен случай най-лесно ще се реализира поговорката - “пътят към ада е постлан с най-добри намерения”.

Чавдар Георгиев,

юрист, член на Националния съвет на БСП