/Поглед.инфо/ Видни и не толкова видни личности от - стеснявам се да го изрека, но съм принуден, защото те себе си така наричат – политическия и интелектуален „елит“ често се оплакват от нашата историческа съдба и с въздишка споделят: преставаш ли си ако това би се случило така…, каква би била нашата днешна участ: лайф!
Преди години един наш бивш многословен президент, вслушвайки се в мъдрите слова на австрийски „голям учен и приятел на България“ въздъхна тъжно, че с нашата кирилица нямаме шанса да се разбираме по-добре с европейците. Що ли не приемем латиницата?
Голяма историческа беда ни донесе княз Борис - покръстител като отклони благите предложения на папата римски да ни направи католици, а прие православието от Византия и позволи на светите братя Кирил и Методи да ни пробутат своята измислена азбука и за векове напред ни отдели от божествените благини на Европа.
Ако бяхме католици нямаше да се сражаваме с кръстоносците, тръгнали на поход срещу Византия, а щяхме да сме съюзници с тях и тогава нашият цар, който и да би се случил, щеше да влезе победоносно в Константинопол. И Балдуиновата кула щеше да си остане празна и без име.
Приемането на православната вяра изкриви нашето европейското съзнание. Няколко века по-късно донесе големи беди на Европа. Духовници от българската православна църква, лишени от съзнание за принадлежност към Европа, тръгнаха след византийците на север и стигнаха до Киев. Подмамиха руския княз Владимир, заедно с народа му, да го правят православен, пробутаха му богослужебни книги, написани на църковно славянски с български букви и го въведоха в православието. И направиха Русия вечна заплаха за „европейската по-така цивилизация“. Друг би бил светът ако руснаците си останеха езичници. Нямаше да има нужда от нашествието на тевтонските рицари, на шведите, на Наполеон и Хитлер.
Злощастните последствия от този неразумен акт на българската православна църква и държава ще ни тегнат за вечни времена. Защото това даде повод на покръстената Русия някой и друг век по – късно, прикривайки имперските си интереси с фалшиви братски чувства, да ни натрапи т.н. Освобождение от турско робство. Ние не сме ги канели, защото известно е на „елитни“ учени, че то изобщо не беше робство, а присъствие. В края на войната Русия се опита да ни заблуди с някакъв си Сан-Стефански мирен договор с граници от времената на величието на България . Слава богу, нашите приятели и благожелатели Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария на Берлинския конгрес ни помогнаха да се освободим от тези измислени граници. Можехме да потърпим още някое и друго десетилетие турското присъствие, докато цивилизованите европейски страни се разберат кой по-рано да освободи българите и между другото да стигне до мечтаните Проливи. Тогава срещу Народното събрание щеше да стои не паметника на Царя освободител, а три, четири паметници на европейските освободители. И нямаше с толкова зор да влезем в Европейския съюз, а щяхме да сме сред учредителите му. Но вместо да поумняваме, построихме паметници на благодарност към Русия из цялата страна и сега се чудим как да ги затрием, без да изглеждаме варвари. На първо време да премахнем 3 март като национален празник, а по-нататък е лесно.
Десетилетия наред български държавни мъже се стараят да поправят стореното от Бориса -покръстителя, да поставят Русия там където й е мястото - някъде зад Урал. Най-изгодното време за поправяне на историческата съдба са войните. Скараха се големите от Европа и спретнаха Първата световна война. Българския цар Фердинанд І и неговото правителство избра съюзника за да поправи последиците от Балканската и Междусъюзническа войни : В съюз с цивилизована Германия на роднината кайзер Вилхелм, ще ударим Гърция, Сърбия, Русия и ще си направим България велика. Тук вече няма грешка: Но жребият се обърна на непечелившата страна и България остана в границите, които Версайлския мирен договор по милост й отреди, като загуби някои и други територии. А какво би било: „ България „от Черно море до Охрид, от Дунав да Бялото море“.
Но винаги настъпват времена за мечти. Дойде нова, Втора световна война. И нови шансове за друга, желана историческа съдба. Само да улучим на съюзник. И улучихме: Богдан Филов и величеството Борис ІІІ избраха съюза с фашистка Германия, заедно с присъдружните Италия и Япония. Рим, Берлин и Токио звучеше така величествено и всепобедно, че нямаше как и този път да загубим. Господин Филов е учен мъж, професор той няма как да греши. За да не накърнява атавистичните чувства на благодарност на българите към Русия правителството обяви неутралитет спрямо нея. Доста различен от правилата на Хагската конвенция от 1907 г. неутралитет, но СССР беше в затруднено положение и болшевишкото правителство ще не ще трябваше и от това да е доволно. Освен това под сурдинка обявявахме, че няма да изпратим великия български войник на Източния фронт. За компенсация обявихме „символична война“ на Великобритания е САЩ. За начало добре: заехме мястото на германските войски в Македония и Беломорска Гърция и мечтите за Велика България почти се сбъднаха. Запяхме въодушевено :“Българио, Българио/ щастлива си сега,/в ръцете ти, в ръцете ти/ са всичките блага.“ Но, това вечно но на несбъдналата се история. Войната на Източния фронт тръгна не така, както ни се струваше, че трябва да върви. Американците не разбраха, че войната с тях е символична и попиляха София и други градове на България с бомбардировки от въздуха. През септември 1944 г. съветското правителство не се съобрази с нашия странен неутралитет и Червената армия навлезе в нашата територия . След още една година Втората световна война свърши и България пак се оказа далеч от своите исторически мечти: Югославия искаше репарации, Гърция искаше територии почти до предградията на Пловдив.
И все пак краят на тази злощастна война би могло да завърши щастливо ако Сталин се беше съгласил с Чърчил и британски десант през Гърция заемеше територията на България. Верно, щяхме да загубим териториите, за които Гърция имаше претенции, но щяхме да се радваме на цивилизованата британска окупация, вместо присъствието на войски от всякакви народности на СССР, които не бяха усвоили европейската цивилизация. Щеше да е добре за нашата история тези войници да бяха останали по-далече от България. И за това беше нужно само едно: победителят да беше друг. Но тези мисли на „елитни“ историци и политици са само за посветени. Все още е рано да назоват името на желания победител, но и за това ще дойде час. Съвременния печатен и електронен информационен потоп е пълен с подобни откровения. Ние няма да изостанем от новия европейски прочит на недавната история.
Парижкият мирен договор под натиска на Съветския съюз ни спаси от прекрояване на картата на България, но сигурно е, че зад това се крие някаква корист. Политиката на Русия винаги е користна. Мнозина от нашият „елит“ от всички категории считат, че поради тази причина ние нищо не дължим на Русия. И паметниците на Червената армия, където и да са по страната, следва да бъдат премахнати. Новият кмет на столицата обещава това благородно дело да бъде решено в най-близко време. Добрият пример е заразителен и можем да очакваме още много разрушения като възмездие за несъстоялата се история.
Между впрочем един японски учен беше стигнал до извода, че е настъпил края на историята. После той се поправи и сега историята отново си тече. Рухнаха Варшавския договор и СИВ, рухна СССР и се роди Руската федерация. Настана време за нов исторически избор. В новата история ние станахме членове на Европейския съюз и НАТО. От това произлязоха някои много интересни промени в нашата икономика, отбрана, образование, здравеопазване. Някои учени с ретроградно мислене нарекоха падането на България от десето място по икономическо развитие в Европа в годините на „комунизма“ на последното 27-мо в класацията на ЕС катастрофа. Други учени от новия „елит“ ни уверяват, че всичко е ОК, казано по европейски. В знак на европейска солидарност отказахме строителството на АЕЦ Белене, за която бяхме похарчили 3,4 милиарда, отказахме Южен поток защото ни заробва с внос само от Русия газ, разоръжихме армията от лошото съветско въоръжение и платихме авансово непроизведени самолети с неопределен срок за доставка, плащаме за нови бронирани машини. Много са знаците на солидарност, но най-важният е готовността да жертваме всичко за достигането на най-важната общоевропейската цел: да нанесем стратегическо поражение на Русия. В похода към тази историческа цел България отново е водена от учен с европейски престиж. Сега той не е само професор, а академик. Това вече наистина ни гарантира, че щом стратегически победим Русия ще получим всичките си исторически мечти.
Едно е сигурно: отново ще дойде време на плач!