Сергей Прокофиев - Соната за пиано №8
Алфред Шнитке - Клавирно трио (1992)
Дмитрий Шостакович - Клавирно трио №1
(без пауза)
Солисти:
Василий Илисавский - пиано
Александър Иванов - цигулка
Кристиана Генова-Михайлова - виолончело
Програмата представя три ключови творби от руския 20-ти век, обхващащи период между 1920-те и 1990-те години.
Осмата соната на Сергей Прокофиев е последната от трите така наречени «военни» сонати (1944) и е едно от най-значителните му клавирни произведения. Святослав Рихтер я определя като любимата си творба на Прокофиев. Мнозина слушатели и музиканти виждат в нея образите на войните и бедствията, постигнали Европа и Русия през средата на миналия век. Фантазията на слушателя лесно визуализира монументалните звукови картини на Прокофиев, свързани в многопластови структури. Без да има изрична музикална програма, сонатата апелира директно към културния код на съвременната й аудитория и в това отношение е, вероятно, една от най-въздейставщите творби от клавирната литература на миналия век.
Алфред Шнитке завършва неговото клавирно трио през 1992-ра г., след емиграцията си в Германия. След няколко инфаркта и продължителни престои в болници, той посвещава триото на лекуващия си лекар: «На Александър Потапов, спасил живота ми два пъти». Биографичният мотив определя крайният индивидуализм на творбата. Музиката почти балансира на границата на съня и смъртта, понякога губи нишката на живота и отново се възвръща с опит да се пребори за съществуването си. Както винаги при Шнитке, в текста и в структурата са вплетени и класическите елементи, които, минавайки през периферията на съзнанието на героя, донасят със себе си моментно успокоение и илюзорно благополучие.
Първото трио на Дмитрий Шостакович, композирано от него на седемнайсетгодишна възраст, е едно от най-популярните му произведения. Характерната за руският модерн от 1920-те години плакатност в пълна степен е присъща на триото, както и, от друга страна, класическият руски лиризъм. Яснотата и «правият текст» на образното съдържание предизвиква асоциации с музиката за кино, с което Шостакович е свързан от самото начало на своята биография.
Билети: Касата на Зала "България"
