/Поглед.инфо/ Позиция на РС на БСП „Възраждане“ относно резултатите от парламентарните избори от 04.04.2021 г.
Приключилите парламентарни избори промениха политическата картина и поставиха Българската социалистическа партия на трето място в страната с повече от 10% под резултата на ГЕРБ и на четвърто място в столицата с крайно незавидни проценти на доверие в трите градски избирателни райони.
Подобен срив беше непознат за БСП. Причините за него могат да се търсят в различни посоки извън БСП – страх и несигурност, породени от продължаващата пандемия, появата на нови партии, обвити с традиционния ореол на „месията“, агресивната медийна пропаганда, внушаваща неспособност на БСП да предлага верни политически и икономически решения, нежеланието на утвърдени, макар и извънпарламентарни политически субекти, както и на неправителствения сектор, да подкрепят БСП в опозиционните й действия, липсата на категорична, ясно дефинирана и последователна подкрепа от влиятелни и авторитетни външни фактори.
Вероятно могат да се изброят и други негативно въздействащи външни фактори, но истинските причини за изборния крах на БСП са вътрешни за партията ни. Част от тях са свързани с наложили се няколкогодишни тенденции, а други избуяха по време на подготовката и провеждането на предизборната кампания.
БСП не разбра, че подготовката за парламентарните избори не започва няколко месеца преди тях, нито дори година или две по-рано, а още от самото начало на четиригодишния период, с последователна и ясна политика, с адекватни послания и с национално отговорно поведение в парламента и на всички партийни равнища – от конгресните заседания, през националния изпълнителен ръководен орган до основните партийни организации по местоживеене.
Обществената атмосфера, продължителната протестна вълна, почти година преди изборите, бяха подходящи за възход на БСП, но ситуацията не беше използвана. Макар и със словесна подкрепа, Партията остана изолирана от протестите срещу правителството. Народните ни представители не се осмелиха да напуснат Парламента, вероятно бе твърде болезнен споменът им за безцелното и безрезултатно напускане година по-рано. В същото време бяхме потънали във вътрешнопартийни борби, като в обществото остана впечатление за лични конфликти и разчистване на сметки. Водеха се пагубни войни за овладяване на редица областни и градски организации. Недоверие и подозрителност се настаниха там, където се очаква да има другарско разбирателство и уважение. Енергията на партийните структури бе насочена в неправилна посока, което снижи обществения ни авторитет, създаде погрешна представа за политическите цели на БСП и демотивира потенциалните избиратели.
Допусна се груба грешка с омаловажаване на приноса и отстраняване от активна позиция на ярки партийни фигури, представяно като смяна на поколенията. Пролича липсата на подготвени кадри. БСП винаги е била партия на идеите, на отговорността пред идните поколения, но се оказахме на нивото на дребнотемието и скандала. БСП представи и се опита да популяризира свой стратегически документ „Визия за България“, чиито послания останаха нечути, тъй като потънаха в общата събитийност, а имаха и своите съдържателни недъзи. Подобна бе и съдбата на предизборната ни платформа. Явно вече тридесет години не можем да преодолеем късносоциалистическия стил на писане на обемни и нечетими документи. Нямаше ги няколкото ясни и адекватни послания, които да бъдат налагани в обществото и които да отделят БСП от останалите партии – и леви, и десни. Не успяхме да наложим социалистическата си физиономия пред естествената си социална база – хората на наемния труд.
Неразбираемо беше и отношението към президента. След като многократно повтаряхме, че е избран с нашите решаващи гласове, след като го подкрепяхме в парламента и на различни форуми, проявихме нерешителност да приветстваме заявеното от него намерение да се кандидатира за нов мандат. Нещо повече, съвсем неотдавна знакови лица от антуража около ръководството на БСП проявиха в публичното пространство с нищо непредизвикана агресия спрямо него. Недопустимо е този стил на вътрешнопартийни боричкания да се пренася и към президента на републиката, който не е заслужил това и е единственият сериозен политически фактор, на чиято опора можем да разчитаме.
Освен президента БСП няма други партньори измежду политическите субекти с електорална тежест. В тази ситуация е необяснима прибързаната готовност за подкрепа на все още неясни политически субекти, още повече, че те не само не са я поискали, но тенденциозно се дистанцират от социалистическата партия, поставяйки ни наравно с ГЕРБ.
БСП влезе в предизборната кампания тласкана от вредните си навици от предходните месеци и години и с видимо напрежение по оста ръководство – структури. Една от причините за това беше подборът и налагането на непопулярни и спорни водачи на листи и граждански квоти, които не бяха припознати в избирателните райони. Липсваше цялостна концепция за кампанията. Нямаше обединяващ елемент. Разпиляно и скучно медийно присъствие в националните медии. Спорна е и ползата от участието в дебати. Не е без значение неубедително присъствие, дори на места и пълно отсъствие на водачите на листи и гражданските квоти в кампаниите по региони. И всичко това на фона на ръст на заболелите от КОВИД-19, затегнати противоепидемични мерки, зимни климатични условия, явна неспособност на БСП да използване на потенциала на съвременните технологии.
В резултат и на тези избори, дадохме поредното основание за унизителен присмех, породен от неспособността ни да постигаме поставените от нас самите цели – обещаваме победа, а инкасираме тежка загуба. Не можем да очакваме доверие и подкрепа от избирателите, когато те виждат нашата слабост и невъзможност да осъществяваме намерениета си.
Това е и една от причините, може би решаваша, да не получим подкрепа от младите българи. Няма как една партия да оцелее, ако не се обърне към новите поколения. Те обаче, искат да видят идеи за бъдещето, да бъдат вдъхновени от интелигентни и харизматични лидери. И най-важното - някой да постави техните проблеми, нужди и потребности в центъра на своята политика и да има способността и желанието да ги защити и реализира.
Разочарованието е факт и сред ядрото на БСП, чиято възраст е 60+. Това са хората създавали модерна България, хората, които понесоха ударите на прехода, хората, които ни подкрепят безрезервно, хората, които активно работеха по време на кампанията, но те няма да ни простят слабостите и грешките, особено тези във вътрешен план.
Нека го кажем ясно, не работата на редовите социалисти, а грешки на ръководството предизвикаха загубата и на тези избори. Всякакви опити да се прехвърля отговорност към низовите и средните управленски структури е грозна, обидна и говори за крайна неблагодарност и липсва на всякаква лидерска култура.
Очакваме честен, самокритичен и обективен анализ на ситуацията и поемане на партийна отговорност за допуснатите грешки.
В противен случай БСП ще става все по-ненужна партия, която се крепи върху носталгията, а не върху настоящето и бъдещето на България. Нека не допуснем сбъдването на тази прогноза.
БСП-Възраждане, София