Важно е КАК се решават проблемите – на базата на какви ценности, в името на какви цели, с какъв социален ефект, каква е посоката на развитие, която чертаят – общото благо или доволството на олигархията.
След края на „Студената война“ всички партии у нас, без изключение, прилагаха неолибералната матрица. Такива бяха историческите реалности, друга алтернатива сякаш обективно не беше възможна. Имаше нюанси, но всички рисуваха картината на неолиберална България. Днес, става все по-ясно, времето и процесите показаха, че този път не само е изчерпан, а е изначално погрешен. По този път стигнахме до изострящи се социални неравенства и хронична бедност. Днес България в много отношения прилича на лошите примери от Третия свят – олигархична и компрадорска върхушка, излъчваща марионетни управници, които служат на големите пари и чуждите сили, а не на хората и националния интерес.
Дошло е време за промяна, ако искаме да оцелеем и да спасим националното си достойноство! Но за истинска промяна, а не за поредния кърпеж на неолибералното статукво.
Нужен е исторически обрат в развитието на България, а не поредното лутане из кошмарите на прехода. Това означава да сложим край на неолибералната доктрина за развитие на България!
Фундаментите на промяната, в която вярваме, са силна социална държава и укрепване на българския суверенитет.
Социалната държава не е просто политическа доктрина, а конституционна повеля. Тази повеля не е празна декларация, а основно начало на българския конституционен ред, което трябва да задава посоката на развитие. Време е да го приведем в действие:
– Модерно и достъпно за всеки обществено здравеопазване без изтичане на огромната част от публичните средства в частни болници.
– Парите на данъкоплатците – само за държавните училища, в които учат децата на народа, а не и за частните учебни заведения, където са децата на привилигирования елит.
– Прогресивно данъчно облагане, силен антимонополен контрол, укрепване на правата на труда за сметка на господството на капитала.
– Повишаване на равнището на доходите и пенсиите, за да бъдат гарантирани достойно съществуване на хората, нарастване на потреблението и по-висок икономически растеж. По-гъвкава политика по отношение на наложената от Брюксел 3-процентна граница за бюджетен дефицит.
В България вече има нова класа – прекариатът. Това са безработните, пенсионерите, сезонните работници, работещите с ниски доходи, самотните майки, все повече представители на т.нар. „средна класа“. Всички те едва оцеляват с мизерни доходи и в условията на социална несигурност. Време е за граждански патриотизъм. Да обичаш страната си означава да обичаш нейните хора и да се бориш за техните конституционни права и социални придобивки.
Възстановяването на българския суверенитет означава политика, която брани националния интерес, а не слуша безропотно „големите началници“; политика, която се пише в България, а не в Брюксел, Вашингтон, Москва или Пекин.
Ние вярваме в добрата стара формула на българската външна политика – винаги с Европа и никога срещу Русия. Политиката, която е нужна днес изисква:
– България веднъж и завинаги да се раздели със сателитното поведение – европейското членство е инструмент за отстояване на национални интереси и позиции, а не безгласно подчинение на големите и силните.
– Решително да се противопоставим на превръщането на България в плацдарм за враждебни действия срещу Русия, както в рамките на НАТО, така и в каквито и да било регионални формирования. България не трябва да приглася на ястребите на войната, а да бъде глас на разума и мира. Други държави в Източна Европа имат свои исторически основания за напрежение и дори вражда с Русия – така е с прибалтийските държави, Полша, Румъния. Нашата страна няма такива основания.
– Отхвърляне на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), което подчинява държавите на корпорациите в ущърб на хората и техните социални интереси.
– Активна българска политика за пренаписване правилата на ЕС – за демократизиране на институциите му, прозрачност на решенията им и активно гражданско участие на европейската политическа сцена. Членството в ЕС е безалтернативно за модернизирането и просперитета на България. В сегашния си вид обаче брюкселската бюрокрация отблъсква хората от ЕС, защото обслужва елитите, олигархията и големите корпорации.
Мащабите на политическата промяна, за която се борим, не са по силите на една или друга партия или коалиция. За да се случи, е необходимо широко съгласие върху тази политика в гражданското общество. Трябва да се мобилизира и гражданската енергия отвъд партиите.
С такава цел създаваме Дискусионнен клуб ГРАЖДАНСКА ЛЕВИЦА – да спомага за формиране на обществено съгласие за отхвърляне на неолибералния модел и за промяна на политическия дневен ред на България.
Дискусионен клуб ГРАЖДАНСКА ЛЕВИЦА е отворена общност на общественици, интелектуалци и младежи – безпартийни и партийно ангажирани.
Дискусионен клуб ГРАЖДАНСКА ЛЕВИЦА е опит да се очертае път и посока.
Клубът има отворен характер. В първата дискусия, проведена на 27 юни 2016 г., взеха участие или заявиха участие в по-нататъшни обсъждания, организирани от дискусионния клуб, следните наши съмишленици:
