Всъщност в момента няма идеи за съществена пенсионна реформа, посочи бившият социален министър.
Не бих казала, че не е имало политическа воля за постепенно извършване на реформи в пенсионната система по времето на управлението на НДСВ, заяви в предаването "Нещо повече" Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика, във връзка с информация от днес, че през септември ще станат ясни промените в пенсионната система. Според Христова няма по-съществена и тежка реформа в съвременна България от реформата в пенсионната система, като я сравнява с тази в здравеопазването.
"Тя е по-тежка от реформата в здравеопазването, защото в системата на здравеопазване циркулират едни пари, които са достатъчни за системата, друг е въпросът, че не както трябва циркулират. Въпросът е да се създаде ред и организация в системата, каквито досега не са създадени. Докато за пенсионната система, за пенсионната реформа парите не достигат и те все повече няма да достигат заради демографската криза", каза тя.
Всъщност в момента няма идеи за съществена пенсионна реформа, посочи бившият социален министър. "Увеличаване с по три години осигурителния стаж на мъжете и жените не бих казала, че е кой знае колко съществено, макар че ще засегне много хора и за някои хора, особено които са с по-високо образование и по-дълго са се образовали, това ще доведе до реално повишаване всъщност на възрастта за пенсиониране и много хора са наясно за това. Въпросът е, че ние сме в такава демографска ситуация и в такава лоша демографска прогноза, че имаме нужда от съществени идеи за пенсионна реформа", добави тя и потвърди, че става въпрос за нещо различно от трите години допълнителен трудов стаж.
На въпрос какво предлага като експерт Христова отговори, че първо трябва да се раздели въпросът на две – как да бъдат обезпечени пенсиите за сегашните пенсионери и с преход към бъдещите пенсионери. "И като говорим за сегашните пенсионери, искам да Ви кажа, че нито увеличаването на пенсионната възраст с три години, нито намаляването, за което говорят, на пенсионните вноски, което не е добре – в момента пенсионната вноска е 28%, защото тя беше 30% и участват работникът, работодателят и държавата, никак не е ниска пенсионната вноска и не може да имаме пенсионна система на каквато и да е цена – т. е. трябва в момента ясно да се каже за сегашните пенсионери – госпожи и господа, осигурителният принцип не е достатъчен. Т.е. парите на около 2,5 – 2,6 млн. работещи, осигуровките, платени от тях в този месец, текущият, не стигат просто за пенсиите на пенсионерите следващия месец. Затова я наричаме пенсионно-осигурителна система, парите от осигуровките да стигнат. И те не стигат и за 2010 година сме достигнали до положение, в което бюджетът на държавата дава 4,8 милиарда, при положение, че 2003 г. година от бюджета просто бяха дадени 230 милиона", посочи бившият социален министър.
Според нея ограничаването на ранното пенсиониране е много съществено. "Явно има вратички, много вратички за ранно пенсиониране, не е справедливо, то не е свързано с големи, по-високи вноски на хората, които работят в тази система, да не говорим, че тези вноски, личната част от тях въобще не се осигурява от тези служители, а от държавата пак през бюджета, и това нарушава социалната справедливост в пенсионно-осигурителната система. Значи, трябва ограничаване на ранното пенсиониране и трябва да сме наясно – осигуровките няма да стигнат за пенсиите на сегашните пенсионери. Следователно не виждам друг начин, просто трябва да го признаем, да го заявим ясно и да кажем – държавата, държавният бюджет през данъчната система ще трябва да допълва, както вече го прави", категорична бе тя.
Бившият социален министър отрече, че това може да доведе до увеличаване на данъците. "Но ще се изземват от тези данъци повече пари за пенсия, което пък ще нарушава други публични разходи. Няма да са достатъчни за разходи примерно за инфраструктура, за образование, за култура, за други неща, които пак са ангажимент на държавата, на публичната сфера. Ето това трябва ясно и точно да се признае. Системата я наричаме пенсионно-осигурителна система и очакваме от вноските да достигнат за пенсиите, но те са 1:1 почти – 80 пенсионери на сто работещи с тенденция това да става още по-зле", категорична бе тя.