Татяна Дончева смята, че левите и десните трябваше да застанат зад общи кандидатури за кмет, за да не се чудят гражданите какво да правят.

Тя смята, че трябва да се даде тон: "Опитайте се да се преборите за мнозинство в съвета, опитайте се да дадете рамо на кандидата за кмет, за който се предполага, че щом е фаворит, е спечелил доверието на гражданите до момента. По същия начин се явете на кметските избори в София и на президентските избори – помогнете си едни на други, защото това би означавало много по-големи възможности – първо, и неутралните избиратели ще видят, че имате реален шанс и за балотаж, и за победа, второ, като си обедините усилията по отношение на изборния ден, ще можете да направите пълен контрол на изборното време и да не дадете на ГЕРБ нито един свободен половин час, в който те да вкарват бюлетини в урната, да подправят бюлетини с допълнителни отбелязвания, да слагат подписи върху част от списъка. Това са неща, които не са нереалистични. Обаче сините възкликват: как, ние с тези комунисти?! ...."

Какво мислите за корупционния скандал, свързан с Росен Плевнелиев?

- Ако има скандал, трябва да видим в какво се състои той. Първо е ясно, че преди десетина дни Цветан Цветанов неволно, погрешка и от глупост изтърси няколко изречения, които според тогавашната му представа би трябвало да обяснят как Росен Плевнелиев не „обича” компромати. До такава степен не „обича” компромати, че даже не е обвинил публично няколко общински съветници от неговата партия, които без да предполагат, че той във времето ще стане отговорен фактор на ПП ГЕРБ, неин министър и дори кандидат за президент, са го разтакавали за получаване на имоти, които би трябвало Столичната община да предаде на управлявано от него търговско дружество. Не е скандално да се направи гаф – това се случва. Скандално е гафът да се замазва по начина, по който Бойко Борисов се опита да го направи. С прехвърляне на отговорността върху опозицията, все едно че това са някакви свободни съчинения на опозицията, а не нещо, което е подсказано и хвърлено в общественото пространство от самия шеф на предизборния щаб на ГЕРБ. Начинът, по който Борисов се опита да излезе от скандала, прилича на онзи стар виц за горския и бракониера. Горският хванал бракониер в гората, обвинил го, бракониерът започнал да отрича, само че лисицата била на рамото му. Като го попитал каква е тази лисица, бракониерът казал: „Аууу!”, и ужасено хвърлил лисицата. Хората може да са уморени, понякога заспали или депресирани, но те не са до такава степен заблудени, че да можеш да ги манипулираш по този нагъл начин, твърдейки, че черното е бяло, дори когато си хванат натясно. Това е голяма гавра с интелигентността на по-голямата част от българите. Самият случай с тримата съветници е скандален сам по себе си, но в този си вид той засяга битката за столичен кмет.

- Смятате, че ще се отрази върху резултатите на кметските избори, а не върху гласовете за Плевнелиев?

- Вероятно, защото Столичната община се оказа политически терен, в който битува нещо уникално, според мен, в световната политика. Хора, много сръчни и много властолюбиви, които са се наместили върху този политически терен на общинския съвет и биха желали там да останат, за да движат определени бизнеси, без значение от коя партия. Всичките имена са много красноречиви. Данаил Кирилов, който започна своята кариера от БСП заедно с известния герберист с главни букви и кавички Божидар Димитров и по негово време напусна групата съветници. Известно време Кирилов беше независим, а всъщност скрит съветник от ГЕРБ, после стана официален такъв, сега е областен управител на София-град. Радослав Тошев, който тръгна от „Гергьовден” и премина в ГЕРБ. Орлин Иванов, който беше в ССД, впоследствие ССД се разцепи, той изостави Софиянски, отиде при Пламен Илиев, престоя известно време там, после беше независим и накрая отиде в ГЕРБ. Пламен Илиев пък за първи път стана известен покрай този скандал. Нищо, че в Столичната община е бил много важна фигура, от която са зависели сделки и други важни решения. Може да пропускам някого, но това няма никакво значение. Това са лица, които имат едно верую и една кауза – да са в далаверата. Към тях е и групата на „Софийски имоти”. Когато преди няколко години в качеството си на участник в кампанията аз говорех, че трябва да се скъсаме с триадата „Стефан Софиянски – Любомир Павлов – Антоан Николов” и тяхното наследство, имах предвид не политически, а бизнес внушения. Защото това е една практика, която обрича Столичната община на разруха. Току-що (интервюто е взето в петък – б.р.) се връщам от наказателния паркинг на общината, където ми бяха откарали колата, след като са я вдигнали от място, което до вчера беше от много години платен паркинг. Въпреки че съм си пратила с есемес. Изведнъж са решили, че от 16 септември там вече няма да е паркинг. И използват, че който традиционно си паркира някъде колата на разграфено място, няма да обърне внимание на някакви нови знаци, правят хайки и събират предизборно пари. ГЕРБ управлява от 2005 г. Сега сме 2011 г. Толкова ли за 6 години нямаше възможност вместо да дават пари за наказателни паркинги и за паяци, да направят един голям, удобен паркинг в центъра на София?! Не мисля, че беше нереално, но те предпочетоха да си раздават площи, за да им събират парите. Затова смятам, че гербаджиите са просто крадци. В това, което се случва с общинските им съветници, прозирам също един странен подход в политиката ни, познат от други географски ширини. Не само липсва кауза, но липсват и политически цели, които да определят формацията като лява или дясна. Тя се нарича дясна, защото е приета в Европейската народна партия (ЕНП), а е приета в ЕНП, защото тези най-големи демократи в света искат още няколко гласа в Европарламента и не се интересуват всъщност какви са хората, които им носят тези гласове. Обаче за мен е голямо издевателство върху десните хора точно такава фашизоидна организация да бъде наречена дясна. Какво общо има тя с дясно, с традиционни ценности, с интересите на едрия бизнес и с демократичните права и свободи, които би трябвало да бъдат нещо задължително за всеки демократично мислещ човек. В сегашните избори за пръв път сме свидетели на явление, при което управляващата партия, разполагайки с властови и финансов ресурс, издевателства върху кандидати за кметове, които досега са били по няколко мандата леви или десни или дори независими, но с ясно изразена политическа подкрепа отляво или отдясно. И на тях им поставят въпроса: или ти се кандидатираш от ГЕРБ, или не се кандидатираш. Защото ако се кандидатираш от името на други, ние ще ти извадим компромати, ще заведем дела и ще те разсипем. Няма кмет, на когото да не може да му се намери нещо, за да му се заведе дело – какво ще излезе от делото, е друг въпрос. Така успяха да откажат няколко сериозни кметове на големи градове. Дори поведението им към десните Найден Зеленогорски и Златко Живков е показателно. Такова нещо досега не е имало. Имало е противопоставяне по време на местните избори през 1999 г., когато тогавашният СДС използва малко грубо властта. Но никой не е могъл да си представи, че една партия в периодите си на възход ще хареса някои от противниковите кандидати за свои съветници или кметове и ще си ги присвои. Сега има опити за такова присвояване и те понякога са успешни. Все пак прави чест на тези, които се борят. Мога да поздравя Златко Живков и Найден Зеленогорски, че устискват. Защото положението на варненския Кирил Йорданов е унизително. Какво значение има, че ТИМ определя кмета на Варна. Така тълкувам аз скандала – за мен той е по-голям на плоскостта на битката в Столична община и там си струва да бъде задълбочен, защото това са събития, които последно са ставали 2007–2008 г. и няма как да бъдат прехвърлени в старо време. А в президентската битка ключът на скандала е на друго място.

- Къде?

- В начина, по който го изтърси Цветанов, и в безпомощния начин, по който реагира Росен Плевнелиев. Това според мен показва, че той няма собствена воля, че няма човешки рефлекс в ситуацията, че е прекалено марионетен за позицията на държавен глава, който независимо от ограничените правомощия има съществени функции по отношение на отбраната, сигурността и външната политика. Обидно е, Плевнелиев реагира по обиден за обществото начин. И третият скандален елемент, вече в контекста на президентските избори, е опитът на Бойко Борисов невъзмутимо да влезе в ролята на бракониер и да каже: „Тук няма никаква лисица, нещо не сте добре със зрението, въобразявате си”. Между другото, той не за първи път се държи така, той редовно си служи с този подход. А публиката в лицето на всички граждани по-скоро не може да си представи, че е възможно изобщо някой така да лъже, така да изкривява очевадните факти.

- А за другите президентски кандидатури какво ще кажете?

- Категорично е мнението, че в държавата съществува усещане за безизходица. То означава тест за нивото на кандидатите, означава, че нацията не вижда в никого от тях надежда за изход. А причината е късогледството на голямата част от сегашните политически лидери. Това, което управлява в момента страната, е фашизъм. Но ние българите бихме били прекалено елементарни, ако смятаме, че някой ще дойде да ни освобождава, да ни отървава от нас самите и да ни отглежда. Световният интернационализъм умря с падането на Берлинската стена. Съществува световен егоизъм и така ще е дълго време напред. Време е да пораснем като нация. Изминаха двайсет години преход – вече би трябвало да сме пълнолетни и да си даваме сметка за тези реалности и да разберем, че САЩ, Русия и Европа, пък и други немаловажни играчи ще бъдат доволни от развитие на ситуацията в България, което ги ползва. И хич няма да се занимават доколко тази ситуация е демократична, доколко отговаря на норми и стандарти и дали се чувстваме добре или зле. Да разчитаме, че членството в НАТО и ЕС в това отношение ни дава някакви гаранции, е глупаво. В момента това правителство с цялата си примитивност се радва на подкрепа от страна на Москва и на Вашингтон. Европа е изцяло безразлична, защото има своите проблеми. Те се отнасят към нас като към цигани, които могат да им донесат бълхи. Това се натрапва. Няма как с течение на времето всеки да не започне да се замисля ние къде членуваме и за какво. Да, формално Франция и Германия наливат в ЕС пари, само че и те си взимат. А ние какви сме, какво получаваме? Не говоря за простата бакалска сметка да ни дадат едни пари, които да похарчим. Има смисъл да ги използваме като гаранти за насаждане на политически и икономически порядки, които биха могли да създадат по-широко европейско пространство. Защото европейското пространство не е само територия и географско понятие. Когато икономическите порядки са точни, това са инвестиционен климат и възможности. Очевидно живеем в свят, в който тепърва ще бъдат преоценявани ценностите, а още не са се появили нови, свят, в който валутите са поставени под въпрос, защото Федералният резерв е печатал много дълго време долари без покритие, еврото е прекалено крехко, европейските лидери също са прекалено слаби, европейските институции се занимават със странни въпроси, които един човек с проблеми не би могъл да разбере, в Брюксел се поддържа една огромна бюрократична машина, която не е известно какви пари получава и за какво и кой има интерес от тази работа. Всичко това сочи, че и тези институции ще бъдат преосмислени тепърва. Тогава къде е една малка страна като нашата? Ако тя се лашка като треска в морето, ние сме просто загубени. Затова цялата ситуация изисква по-събрано поведение на нацията, по-голямо осмисляне на нашия собствен интерес, разбиран не като егоизъм, а като национално единение, не съединение, а усещане като единен организъм, указване на определени посоки, цели, които трябва да се постигнат. Всеки, който напоследък е ходил в Турция и в Азия, е усетил, че там хората много работят. И състоянието на страните – и външното, за туриста, и вътрешното – се основава на постижения и трудолюбие, които много отдавна са ни чужди. На нас са ни нужни национални водачи, които да познават процесите и да създадат онази предпоставка, онази основа, от която нацията да бъде увлечена. Спасяването поединично няма да доведе доникъде. А в същото време настоящите политически лидери демонстрират ярък егоизъм на дребно.

- Какво имате предвид?

- БСП си решава конгресните проблеми, кръгът на Сергей Станишев търси игра, при която ще неутрализира атака на Първанов, каквато неминуемо ще последва след едни тежко загубени президентски избори.

- Това ли ви е прогнозата – че БСП ще загубят тежко президентските избори?

- Не искам да правя прогнози, защото ще е некоректно и неколегиално, просто казвам изходните позиции на играчите. Кръгът на Станишев разчита, че загубите на местно ниво ще бъдат прехвърлени на местните структури, дори те да са много. А там, където нещичко се спечели, ще си го присвои, независимо че то може да се дължи на общата конюнктура и вече на някъде избуяло недоволство от изстъпления на гербаджийски кадри.

- В този контекст искам да ви попитам съществува ли хипотеза, че на места избиратели, които досега са симпатизирали и гласували за ГЕРБ, на тези избори ще гласуват за други формации заради местни интереси? Защото виждат, че там ГЕРБ играят остро, некоректно, задкулисно...

- На местно ниво зависи от градовете. Има по-големи градове, където по-трудно може да се направи манипулация. Там обаче може чрез смъкване на избирателната активност да се опитат през бизнес кръгове да влияят. В малките градове и селата хората се познават много добре, там ще влияят родови отношения, а и обикновено има ясни предпочитания към определени личности. Между другото, много ми е интересно Найден Зеленогорски и Златко Живков как ще се кандидатират накрая и дали, след като са имали два-три успешни мандата, това ще повлияе. Защото подобна некоректност обикновено работи за кандидатите, срещу които тя се прилага. А самият факт, че беше приложена – нямам думи за коментар! Нали все пак са от едно семейство, на ЕНП?! Макар че е недопустимо да се прилагат такива хватки и срещу другите опоненти... Да поиска България наблюдатели на изборите – срамота е, а от друга страна, очевидно има нужда от мониторинг. Да се обсъжда какви фалшификации могат да бъдат направени на едни избори – значи вече въобще не става дума за покупка на ромски махали, за раздаване на пари на избиратели, а директно за фалшификация на протоколи и купуване на избирателни комисии. Държавата е в ръцете на тези хора.

- Виждате ли изход от ситуацията?

- За тези избори вече не. Затова аз говорех, че левите и десните трябва да се консолидират – не безпринципно, не за да правят коалиция, която би предизвикала погнуса у всички, а за да стане ясно следното: че и левите, и десните традиционни избиратели са неизменни привърженици на демократичните ценности, че има правила във всички избори, които са се спазвали и сега трябва да се отстояват. И след като не можем да разчитаме, че от ЕНП ще размахат пръст на ГЕРБ, че така не може да се държат в тяхното консервативно семейство, да се организираме ние самите. То е същото както когато хората си бранят градините с черешите – хората от селото се събират и без значение кой е ляв, кой десен, си разпределят караула. Получих упреци, че това било много напредничаво, няма нищо напредничаво – има необходимост заради арогантното поведение на ГЕРБ по всички региони. Налице е някакво политическото статукво – някъде с превес на десни, другаде с превес на леви, ясно е къде каква е ситуацията. Няма смисъл да се играе с двойни, тройни, петорни кандидатури в избори, в които няма да спечелят нищо! Измислица е, че когато имаш 4–5%, можеш да си помогнеш на гласовете, като имаш кандидат за кмет. Не може на СДС, като под СДС разбирам всички привърженици на Синята идея, които през 1997 г. са били шампиони, или БСП, които през 1995 или 2003 г. са били шампиони, да им кажеш, че трябва да положат всички сили, за да се преборят за осмо място! Тези хора, като виждат, че нямат шанс за титлата, са обезкуражени, обезсърчени и казват, че няма смисъл да се борят. Има достатъчно кариеристи, хора, склонни да се присламчват към „силните на деня”, които веднага ще отидат там, където им изнася. Ако искате да съхраните идеите си, бъдете така добри да обедините усилията си да съхраните демокрацията и да си съхраните идентичността. Това изисква да обедините усилията си по отношение на кметовете, като изтикате на преден план хора с повече шанс да спечелят съответното място и си направите труда да излъчите качествени листи – левите и десните.

- Тоест вие казвате, че левите и десните трябваше да застанат зад общи кандидатури за кмет?

- Да, за да не се чудят гражданите какво да правят. Дайте тон, опитайте се да се преборите за мнозинство в съвета, опитайте се да дадете рамо на кандидата за кмет, за който се предполага, че щом е фаворит, е спечелил доверието на гражданите до момента. По същия начин се явете на кметските избори в София и на президентските избори – помогнете си едни на други, защото това би означавало много по-големи възможности – първо, и неутралните избиратели ще видят, че имате реален шанс и за балотаж, и за победа, второ, като си обедините усилията по отношение на изборния ден, ще можете да направите пълен контрол на изборното време и да не дадете на ГЕРБ нито един свободен половин час, в който те да вкарват бюлетини в урната, да подправят бюлетини с допълнителни отбелязвания, да слагат подписи върху част от списъка. Това са неща, които не са нереалистични. Обаче сините възкликват: как, ние с тези комунисти?! Ами тогава ще ви отрежат главите онези, които са се записали в ЕНП, за които вие нямахте сили и даян да кажете, че нямат нищо общо с демокрацията. Не е въпросът в това, че ГЕРБ ще заемат мястото на традиционната десница или на Анастасия Мозер, а че не са никакви демократи. На базата на утвърдените демократични ценности това щеше да даде на гражданите, които се чувстват безпомощни и изоставени, усещането, че съществуващият проблем не е непосилен, че имат политически водачи, които го разбират и ще го преодолеят. Ама нямаше кой да чуе. И основната причина е, че всички политически лидери не решават национални задачи, а си оправят своите лични отношения и сметки от миналото... Ами погледнете, Мартин Димитров на едните избори е без Костов, на другите е с Костов, Алексей Петров не можа да се разбере с Яне Янев за обща кандидатура, даже Волен Сидеров и Павел Чернев се разделиха. Смисълът на това раздробяване е единствено запазване на статуквото. Всички те знаят, че начинът да запазят статуквото е да инспирират много кандидати срещу този, който трябва да си запази поста, и това се случва. Те просто не смятат, че бойкоборисовщината, ГЕРБ, цветановщината е политическа патология, на която трябва да се сложи край.

С Татяна Дончева разговаря Мария Дерменджиева.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели