/Поглед.инфо/ Както преди и по време на провеждането им, така и при обявяването на резултатите, частичните местни избори в Благоевград предизвикаха оправдан интерес и различни коментари. Сред които освен ниската избирателна активност и въпрос от някои читатели на информациите защо онези от гласоподавателите, които са негативно настроени срещу ГЕРБ не са излезнали да гласуват? Който е конкретният повод за настоящата бележка.
Ако подходим към темата в съответствие с изразяваното предварително мнение за тях като своеобразна репетиция преди насрочените за 11 юли парламентарни избори и ги разгледаме и от такава гледна точка, в т. ч. във връзка с организацията, проблема за машинното гласуване, евентуални нарушения на изборния процес и др., бихме могли на базата на констатациите да направим няколко важни извода. От които тук ще спомена някои.
За избирателната активност. Като оставим настрана проблема за легитимността от гледна точка на представителност, изборите, за които става дума, обосновават заключение, което опровергава разпространяваното мнение, че ниска избирателна активност би дала предимство на ГЕРБ. Според резултатите кандидатът на тази формация се оказа не на първо или дори на второ, а на трето място. И то със значителна разлика. Вкл. след независимия кандидат. Вярно е, че той е подкрепен от БСП, което би могло да се приеме и като тест за тази партия. Ако обаче електоратът на ГЕРБ беше, както и да е, достатъчно мотивиран, макар и да не спечели още на първи тур техният кандидат би се класирал, все едно първи или втори, поне за балотаж. Т. е. сама по себе си избирателната активност изглежда не е решаваща. А има и други фактори, които са от значение. И такъв е организацията на изборния процес вкл. гарантираща, ако не изключване напълно минимизирането на злоупотреби като организиране на корпоративен, купен, под заплаха или каквото и да е въздействие вот. В резултат на такава организация на изборния процес, според резултатите най-ниска се оказа избирателната активност сред онази част от потенциалния т. нар. електорат, която като най-зависима е и най-податлива на влияние. В тази връзка от съществено значение е да се отбележат констатациите както, че няма нито една жалба или сигнал за ограничаване правото на който и да е или за нарушаване технологията за провеждане на изборния процес, така и за липсата на каквито да било затруднения от страна на гласувалите да упражнят правото си машинно. От такава гледна точка репетицията определено може да се окачестви като успешна.
Хилядолетната история на българите са формирали, според някои, у повечето ако не робска нагласа, апатия. А по мое мнение здравословен скептицизъм. Тук няма да се разпростирам в разглеждане на скептицизма от гледна точка на философията като поставяне на съмнението в основата като принцип на мисленето. Бих си позволил да определя поведението на не малко от онези, които не участваха в споменатите местни избори в Благоевград, не като израз на съмнение въобще в смисъла на провеждането на избори, което несъмнено би се отнасяло и за участие в прякото решаване на въпроси чрез референдуми. А на скептика, който не вярва в истината, а я търси и така формира най-внимателно изпитаната философия. Подобно на Гьоте, според когото: „Човек трябва да вярва, че неразбираемото е разбираемо, в противен случай той не би изследвал.“. Затова смятам, че след споменатата репетиция има основание да се очаква, ако не бум значително повишаване на избирателната активност както за втория тур в Благоевград, така и за вота на 11 юли от убедените, че като мнозинство могат да извършат желаната промяна и да решат накъде искат да тръгне и се развива страната. Защото са наложителни конституционни и законови промени, за каквито е необходим парламент, вкл. за някои от тях квалифицирано мнозинство в него. При очертаващата се тенденция за отпадане, ако не дори по-назад от трета позиция и при ниска избирателна активност на ГЕРБ, въпросът за участие в изборите на 11 юли освен за легализирането на върховния законодателен орган на държавата, опира както до постигане на необходимото мнозинство от представляващи желаещите промяна в същия, така и до легитимирането му от гледна точка на представителност на обществото. А така и за контрол при избора на пратениците в него. От само себе си е разбираемо, че без участие в изборния процес такъв не може да бъде заменен с друго, освен с недоволство. Но както учи Беинса Дуно: „Недоволството е състояние, което следва леността. Те вървят заедно. С други думи казано: леността е майка на недоволството.“.