/Поглед.инфо/ Ден преди гласуването в парламента за предоставяне на военна помощ на Украйна мнозинството социалисти си задават въпроси, на които ръководството на партията очевидно не желае или не може да отговори

Участието на БСП в правителството на Кирил Петков беше обосновано пред социалистите с необходимостта да се спаси държавата от политическа и икономическа криза, да се сложи край на корупционния модел, както и да се демонстрира управленския и кадрови потенциал на партиятa, последното го каза г-жа Нинова на Конгреса. Днес обаче все по-актуален за всеки български гражданин е въпросът – как България да се спаси от това правителство, което със своята хаотичност и сервилност на чужди интереси пренебрегва интересите на гражданите и подчинява всичко единствено на оцеляването си? За краткото време на управлението си, правителството увеличи многократно външната задлъжнялост на държавата, задълбочи енергийната криза, обезцени спестяванията на гражданите, жертва стратегически държавни интереси в името на неясни обещания. Войната в Украйна предизвика способността на левицата, не само в България, да постави на вниманието на европейската политика въпроси като – как да се завърнем към мира, как да спрем жертвите и материалните разрушения, да предотвратим новото блоково противопоставяне, да се противопоставим на милитаристичната истерия.

Всеки ден участие на БСП в този кабинет ни превръща в заложници на политика с предстоящи катастрофални последици за икономиката и за жизнения стандарт на гражданите. Опитите за дистанциране на БСП с размити „червени линии” няма да имат политически резултат! Острото обществено осъждане на всички участници в кабинета ще нанесе нови удари върху разбитата ни идейно и политически партия. Вицепремиерът Нинова, която е и председател на БСП, е пряко отговорна за растящите индиректни (според нея) доставки на българска военна продукция за войната в Украйна. Сметката за стотици хиляди патрони продадени от българското правителство на посредници ще плати и нашата партия. БСП няма своя позиция за истинските причини довели до тази война, а двуличната и направо лъжлива позиция на Нинова ни изправя пред пълно обществено отрицание и нови изборни катастрофи.

Днес мнозинството социалисти си задават въпроси, на които ръководството на БСП очевидно не желае или не може да отговори. Затова ние питаме:

1.     Защо ръководството на БСП мълчи по разрушителната роля на ултра националистическите фашизирани кръгове и структури в Украйна, очевидно блокиращи всяко намерение за даване шанс на преговорите и дипломацията за търсене на възможен изход от застрашително изострящата се криза?

2.     Защо  ръководството на БСП не поставя под въпрос рязко ескалиращите заявления на американския военен министър, подкрепено от външния, от 25-26-ти т.м. /широко и критично коментирани през последните дни/, че целта е не просто защитата на Украйна, а „отслабването на Русия“ и че трябва да се действа „със скоростта на войната“ в новия формат от 40 държави, в т.ч. и България, под прякото ръководство на САЩ?

3.     Защо ръководството на БСП не се обяви за час по-скорошно възобновяване на диалога между САЩ, НАТО и Русия с цел отговорното обсъждане на договорните основи на необходимата система за сигурност в Европа, доколкото преговори между Украйна и Русия са очевидно вече безполезни, имайки предвид откритата конфронтация на американската страна срещу Русия?

4.     Защо ръководството на БСП изцяло игнорира въпроса, каква позиция следва да заеме България на предстоящата среща на НАТО през юни в Мадрид по формиращата се нова стратегия на НАТО за разширяване на обхвата на Алианса далеч отвъд Европа и стигащ до Азиатско-Тихоокеанския регион с цел „възпиране“ на Китай?

5.     Като цяло – защо ръководството на БСП подменя съдбовните въпроси на националната сигурност с проблемите на икономиката и социалната сфера, които несъмнено също изискват отговорно, но отделно обсъждане и решаване. Тази подмяна оставя открито полето за ясни позиции по мястото на България в бурно променящия се свят, което се заема от настоящи и очертаващи се предстоящи формации, обричайки БСП на трайно капсулиране в 5-процентното обществено одобрение с неизбежно затихващи функции – или това е всъщност замисълът?