/Поглед.инфо/ Ежегодните балове на юристите в България се провеждат в София в края на всяка календарна година. Тазгодишното издание ще се проведе на 16.01.2026г. По традиция тези балове са благотворителни. Но тяхната истинска стойност не е в демонстрацията на блясък и помпозност. Много по-важно е да развиват и укрепват общността на юристите в България и да я фокусира върху основните проблеми на нейното израстване.

Всяка година балът на юристите извежда на преден план различни тематични акценти. Отличени са съдебни дела и професионалисти, които са привлекли най-голямо обществено внимание. По тези акценти могат да се извлекат съществени изводи за основните социални теми в работата на съдебната система.

На 29.11.2024г., в София, на миналогодишния бал бяха раздадени дванадесетите годишни награди на юристите в България. Тематичният акцент на събитието бе темата за защита правата на детето, мерките за закрила на детето, домашното насилие, злоупотребите със законодателството в тази област. Това бе единствената тема, на която бяха посветени две номинации – номинациите за дело на 2024г. и за адвокат на 2024г. Те бяха свързани с казуса на малолетно дете „Х“, изведено с административна заповед от своето семейство и настанено при роднини.

Към онзи момент, казусът тепърва започваше да набира скорост. Днес, година и половина по-късно, в дните преди 16.01.2026г., когато ще се проведе тай-годишният бал на юристите в България, съдебните спорове са практически решени. Детето е върнато в семейството и първоначалните грешни решения са отменени. Пет дела са завършили с влезли в сила съдебни решения. Остават последните.

Със свое Решение № 20902 от 17.06.2025 г. по адм.д.981/2024г., АССГ, 33 с-в постанови, цитирам:

«Заповед № ЗД/Д-С-СК-032/23.01.2024 г. не съответства и на изискванията за съобразяване със защитата на "най-добрите интереси на детето", което е принцип, основаващ се на оценка на всички елементи от интересите на детето в конкретната обстановка…

Съдът отменя, по жалба на Северина Николаева Кирилова, Заповед № ЗД/Д-С-СК-032/23.01.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика, гр. София и осъжда Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика, гр. София, да заплати на Северина Николаева Кирилова, ЕГН 8701176550, сумата от 2300 (две хиляди и триста) лева, представляваща разноски по делото, и осъжда Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика, гр. София да заплати на Константин Христов Тодоров сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща разноски по делото …».

Цитираното по-горе решение на АССГ е потвърдено с Решение № 11982 от 26.11.2025 г. по адмд.8117/2025г. на Върховния административен съд, шесто отделение.

Подобни решения на българския съд предизвикват заслужено удовлетворение.

Съдебната система защити конституционното си задължение да осигури закрила на семейството, майчинството и децата. Отменена е първата административна заповед на Директора на ДСП „Сердика“ от 23.01.2024г. за спешно извеждане на детето от семейството и настаняване при Росица Кирилова, баба по м.л. Предстои отмяна и на втората административна заповед на същия директор от 26.07.2024г. за настаняване на детето при Елена Кирилова, леля ми по м.л. Отменени са и заповедите на СРС за незабавна защита срещу родителите на „Х“. Ищците, представлявани от колегата Мариета Димитрова, адвокат от САК с над 30-годишен стаж, специалист по семейно право, губят всички дела, с едно единствено изключение.

Заповедите са отменени, но последиците остават – едно дете е с пречупена съдба, едни родители загубиха вяра в държавата. Майката Северина Кирилова заяви публично, че няма да ражда повече деца в Република България.

Време е за равносметка.

КАЗУСЪТ

В средата на 2022 година Северина Кирилова и Константин Тодоров и тяхното малолетно дете „Х“ емигрират в чужбина. През последните десетилетия това е изборът на стотици хиляди българи, прогонени от икономическата криза и липсата на перспектива. Емиграцията поставя на изпитание цялото семейство. Родителите трябва да си осигурят работа, жилище и образование на своето дете. „Х“ има проблеми с адаптацията в новата езикова, образователна и социална среда. За да не прекъсват връзките му с България, една година след установяването в Латинска Америка майката и бащата изпращат “Х“ при роднини за Коледа и Нова година. Изправено пред трудностите в чужбина, детето се възползва от възможността да остане в България и отказва да се завърне при родителите си. Решението му е подкрепено от бабите по м.л. и б.л. и лелите по м.л. и б.л., въпреки категоричното несъгласие на родителите. Пуснат е в ход цялостен план за задържане на детето в България, подготвен с адвокат, но без знанието и съгласието на родителите.

Родителите разбират, че са измамени от най-близките си роднини. Под заплаха са поставени всички техни усилия и вложения в Бразилия. За да приберат детето при себе си, те се принуждават да се завърнат спешно в България и да организират пътуването си обратно. Тук обаче срещат съпротивата на своите роднини. Така започва административната и съдебна битка между родителите и разширеното семейство за съдбата на „Х“.

Разширеното семейство превръща спора с родителите в персонална публична кампания срещу домашното насилие. На 22.01.2024г. в праймтайма в 20:00 ч. БНТ - Канал 1 излъчва специален репортаж за домашно насилие над дете. Тиражирани са неверни твърдения, вкл. счупване на долна челюст, доказана с епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“, лишаване от медицински грижи, право на образование, редовно нарушаване на неговото право да изразява мнения и становища по въпроси, които го засягат. Днес, всички тези твърдения са отхвърлени от Върховния административен съд. Репортажът не дава лични данни на участниците. Но разказът е толкова детайлен, че познати и приятели на семейството веднага разпознават конкретния случай. Видеозаписът на БНТ, изготвен в право на отговор на родителите, е сериозно орязан. „Влиза в употреба“ правото на свободно разпространяване на информация в съвременен вариант чрез очевидна неравнопоставеност в отразяването на двете гледни точки.

В решаване на казуса са ангажирани политици. Сезирани са компетентните административни и съдебни органи.

Много бързо казусът „Х“ надхвърля рамките на личен правен спор. Хиляди родители в цялата страна следят събитията в социалните мрежи. Десетки граждани присъстват на заседанията на някои от делата. Случаят става широко известен и започва да привлича подчертан меден интерес.

По случая се образуват 2 административни, 14 съдебни и 5 наказателни производства. Сред тях 8 граждански дела: 5 съдебни дела в СРС срещу родителите за издаване заповеди за незабавна закрила на дете, за извеждане на детето от семейството и настаняване при бабата по м.л.(гр.д.70073/23г на СРС, 92 с-в; гр.д.1551/2024г. на СРС, 80 с-в; гр.д.3656/24 г. на СРС, 117 с-в; гр.д.9777/2024г. на СРС 80 с-в, гр.д.7991/2024г. на СРС, 83 с-в).

В своя защита родителите завеждат 3 граждански в СРС (гр.д.3760/2024г. на СРС, 117 с-в, гр.д.41989/2024г. на СРС, 84 с-в, гр.д.48900/2024г.) и 2 административни в АССГ –(адм.д.981/2024г. на АССГ, 32-с-в и адм.д.8020/2024г. на АССГ, 33 с-в).

В хода на гражданските дела се установяват данни за извършен незаконни действия от членове на разширеното семейство. По тях са образувани 3 наказателни производства (пр.пр.1028/СРП;ДП 5093/24 на СДВР срещу членове на разширеното семейство - за създаване на официален неистински документ и използване за записване на детето на училище; пр.пр.№15104/24 на СРП, ДП 5310/2024 на СДВР срещу УМБАЛСМ «Пирогов»– за поставяне на невярна диагноза на детето; пр.пр.24296/15.05.2024г. на СРП за лъжесвидетелство пред съд).

Гражданските дела са натоварени с изключителна емоционалност. Решава се съдбата на единственото дете в семейството. Страни по делата са най-близки роднини. Разширеното семейство, в изпълнение на свои законови правомощия изправя един срещу друг малолетно дете и неговите родители. Няколко пъти, неговият адвокат Мариета Димитрова възразява срещу предложения на родителите за прекратяване на делата и отмяна на психическите изтезания на „Х“ чрез изслушвания пред съда и изготвяне на съдебни експертизи. Процедурата неизбежно води до изнасяне на лична информация за няколко най-близки семейства.

Приложимото право по делата са Законът за защита от домашно насилие, Законът за закрила на детето и Наказателният кодекс.

Семейните спорове прерастват в двугодишен съдебен маратон. Последиците за всички участници са разрушителни. Срещу майката са отправени параноични обвинения във физическо насилие над собственото й дете, извършено на публично място, които не отговарят на истината. Обвинена е в планиране и подготовка за насилствени действия, влачене на дете по двора на училището, счупване на долна лява челюст и др. Симулирано е отвличане на дете в чужбина. Клеветата е доведена до абсурд. Върху детето е наложена мярка „полицейска закрила“, настанено е за 24 часа в специална институция на МВР за малолетни и непълнолетни. Ограничена е свободата на движение и е издадена забрана за напускане на държавата на малолетно дете заедно с неговите родители. Разкъсани са връзки между дете и родители, между близки роднини, между майка и дъщеря, между сестра и сестра, между брат и сестра. Сринат е родителският авторитет на майката и бащата. Провалени са житейски планове на семейството за емигриране и устройване на семейството в чужбина.

Цялата отговорност за тези и други тежки последици лежи върху ищците по делата, членове на разширеното семейство, които и до този момент продължават да не осъзнава своята вина.

В хода на делата проличава истинската цел на разширеното семейство – задържане на малолетното дете в България, дори с цената на разрушаване на биологичното семейство и лишаването на детето от родители. Пред съда, тази цел е „опакована“ в правна теза за домашно насилие от процесуалния представител на разширеното семейство адв.Мариета Димитрова. За няколко дни и седмици разширеното семейство изпраща десетки сигнали, молби, жалби до компетентните институции. Първите са изпратени още докато родителите са в Бразилия, което свидетелства за предварителна подготовка. По-късно чрез административни и съдебни процедури е възпрепятствано връщането на детето в Бразилия заедно с родителите. Детето е консултирано, инструктирано, сугестирано, подготвено да се противопоставя на решенията на своите родители. То започва да бяга от къщи, да се противопоставя на майка си, да я нагрубява, дори стига до физическо насилие.

Правните аргументи на разширеното семейство са допълнени с такива с откровено идеологически и политически контекст.Търси се политическа подкрепа от лица на отговорни държавни позиции. Сезиран е Министър и зам.министър на труда и социалната политика. Постепенно започват да излизат данни за намеса в работата на административните и съдебни органи от депутати в Народното събрание.

В първите няколко месеца от развитието на случая, атаката срещу родителите постига търсения резултат. Издадени са две административни заповеди на ДСП „Сердика“ и няколко съдебни заповеди на СРС срещу родителите. „Х“ е изведен от семейството за 9 месеца и настанен при бабата по м.л. и лелята по м.л. Със съдебна заповед на майката е забранено да контактува по какъвто и да било начин със сина си, да се доближава на 2 м. от него, да не посещава местата на неговото пребиваване. На една нормална, образована, развита жена се забранява да общува със собственото си дете. Злоупотребява се с лабилността, незрелостта, липсата на житейски опит на дете, навлизащо в пубертета. За да се види със собственото дете през този период от 6 месеца, Северина Кирилова е принудена да закупува от държавата правото на 2 часа платено свиждане със своя син в ЦОП – центрове за обществена подкрепа или ДСП“Сердика“, в присъствие на социален работник, срещу „скромната сума“ от 65 лв за всяко свиждане. С други думи, за да запази ролята си на майка Северина Кирилова е принудена да плаща на държавата държавна такса. Нарушението на правата на човека, както на детето, така и на неговите родители, се превръща в извращение.

Така, зад паравана на принципа на най-добрия интерес на детето, нарушавайки своето конституционно задължение да осигурява закрила на семейството, майчинството и децата, (чл.14 от Конституцията на РБ), държавата на практика търгува и печели от страданията на родителите. Пред невярващия поглед на обществото „се ражда“ нова социална услуга „свиждане на майката с нейното дете“, този път платена от джоба на самата майка. Постижението наистина е уникално.

Прокуратурата на Република България от своя страна също не остава назад. Само месец след като е сезирана от разширеното семейство, Прокуратурата завежда гражданско дело за ограничаване на родителските права срещу двамата родители (гр.д.7991/24 на СРС, 83 с-в). В последствие Съдът постановява с окончателно влязло в сила решение(Решение №7170/22.04.2025 г. СРС), че липсват фактически основания за прилагане на чл.131 от СК.

„Съдът не може да приложи спрямо ответниците крайната мярка за защита на детето им в отношенията помежду им, каквато е ограничаването на родителските права, пък дори и в ограничен обем. Мнението на бабата по м.л. не може да се вземе пред вид, тъй като не кореспондира със събраните по реда на ГПК доказателства, детето не е лишено от образование, не е лишено от грижи, нито е поставено в опасност...

Излиза, че става дума за един доста „новаторски“ подход на Прокуратурата към нейното конституционно задължение за „закрила на семейството, майчинството и децата“…

Интересен детайл от картината е, че докато наказателните производства по сигнали на родителите от пролетта на 2024 г. продължават да отлежават в СРП, гражданското дело на СРП срещу родителите е заведеносамо един месец след подаване на сигнала от разширеното семейство. Тук за някакво равенство на страните в наказателното производство едва ли си струва да се говори.

Поведението на компетентните органи на ДСП, СДСП, ДАЗД по случая започва да придобива очертанията на правна репресия срещу родителите. Резултатите бяха емоционално, психическо и финансово изтощаване. Не винаги родителите могат да се противопоставят на подобни изпитания и тогава системата постига своите цели.

В конкретния случай промяната идва бавно. От страна на родителите – платена е огромна финансова и емоционална цена. От страна на съдебната система - извършена е значителна по обем юридическа работа. С казуса са се занимавали 11 съдебни състава на СРС, СГС, АССГ, ВАС, и трима районни прокурори, двама градски прокурори, двама върховни административни прокурори от СРП, СГП, ВАП. Страни по делата са родителите Северина Кирилова, Константин Тодоров и детето „Х“, ДСП „Сердика“. В различно качество са ангажирани Росица Кирилова, баба по м.л., Елена Кирилова, леля по м.л., Албена Тодорова, леля по б.л., както и ДСП “Лозенец“, ДСП „Оборище“. Бяха въвлечени и две медицински заведения - УМБАЛСМ „Пирогов“ и МЛ „Русев“.

Действията на съдебната система продължават вече над 2 години. По делата са събрани десетки хиляди страници писмени доказателства, подредени в 5 класьора. Разпитани са над 10 свидетели. Бяха многократно разпитвани детето, неговите родители, членовете на разширеното семейство. Бяха изготвени над 5 съдебно-медицински експертизи – единични, тройни, комплексни, някои от които над 65 страници.

Налага се закономерно въпросът – трябваше ли да бъде ангажиран толкова голям ресурс на съдебната система по казус за дете в пубертет, което изпитва трудности в адаптацията в чужбина и поради това отказва да живее там с родителите. Разбира се, че защитата на правата и интересите на всяко дете заслужават усилията на съдебната система. Но подобни казуси следват да се уреждат с други способи и средства. Внасянето на спорове между родители и деца в съдебната зала е признак на сериозен управленски дефицит. Всяко зряло общество трябва да потърси други средства за решаване на семейни конфликти, които да решават проблемите, вместо да създават нови, по-сериозни.

Отговорът има непосредствено отношение към двата основни проблема на всяко правосъдие – качество на законодателна уредба на защита правата на детето и ефективността на съдебната система.

По първия проблем, широко разпространено в професионалните среди е мнението, че законодателната уредба за защита на правата на детето и за домашното насилие е неадекватна на обществените очаквания и страда от непреодолими недостатъци. Самото законодателство създава възможности за злоупотреба с право. Очевидно е несъответствието между целите на закона и неговото съдържание. Това с особена сила е валидно за ювеналната юстиция във вида, в който се практикува днес в цяла Европа.

По втория проблем, с дълбоко удовлетворение трябва да кажа, че в конкретния случай съдебна система реши правилно съдебния спор и не се подаде на политически натиск. В някои отношения, нейните решения могат да бъдат за пример за правораздавателната система в страни като Германия, Франция, Испания, от която имам лични впечатления при работа по подобни дела. Бе създаден важен съдебен прецедент за защита на правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано в своето биологично семейство.

И все пак опасността за българските деца остава. Тя се крие в неолибералната форма на ювенална юстиция в България. Самата законодателна уредба на правата на детето прави възможни подобни случаи. Основната предпоставка са Закона за закрила на детето, Закона за защита от домашното насилие, Закона за социалните услуги и поднормативните актове за тяхното прилагане. Нещо повече, 51-то народно събрание продължи да разширява законодателната база на ювеналната юстиция. Започна работа по приемане на съвременен закон за ювенална юстиция, която по всичко изглежда ще бъде завършена в следващото 52-то Народно събрание.

Опасността от това идеологизирано законодателство е реална. Бариера срещу неговото влияние върху обществените отношения засега е съдебната система. Но през последните години се правят сериозни опити за нейното превземане. Редовно се провеждат обучения за магистрати и адвокати по материята за защита правата на детето. Полагат се сериозни усилия за създаване на съдебни прецеденти по дела по Закона за защита от домашно насилие и Закона за закрила на детето. Такъв е случаят „Х“.

На анализът няма да бъде пълен ако не добавим няколко обобщаващи изречения за първопричината за казуса „Х“ – ювеналната юстиция.

„Ювеналната юстиция“ е политико-правна доктрина с характерни, съзнателно търсени асоциални прояви. Тя e източник на правото. Последното което може да се каже за нея е, че е безобидна. Под предлог за защита на най-добрия интерес на детето се създават материално-правни и процесуално-правни предпоставки за разрушаване на семейството като основна градивна клетка на обществото за създаване и отглеждане на деца. Основните й правно-теоретични положения могат да се обобщят до следното. Децата са самостоятелни и пълноправни субекти на правото, независимо от тяхната възраст. Обществените отношения, свързани с децата са отделен клон на правото и трябва да имат своя отделна правна регулация. Това включва създаването на специализирани съдилища за деца (детски съдилища), както и специализирани административни органи за защита правата на децата (Jugendamt – Германия, ASE – Франция, ДАЗД - България). Много от тези основни начала на „ювеналната юстиция“ са сериозно критикувани в практиката и доктрината, заради склонността от капсулиране и възможността на манипулиране. Под предлог за засилени процесуални гаранции за защита правата на децата, доктрината предвижда предоставяне права на децата, които те не са в състояние да упражняват самостоятелно. Най-малкото – поради своята незрялост. В това отношение доктрината влиза в колизия с института на ограничената дееспособност на децата. И тук идва ред за най-опасната и ултрарегулативна новост на ювеналната юстиция. Тs постановява възможност за лишаване на родителите от правото на настойничество над своите деца, като делегира това право чрез института на приемната грижа на държавните институции, външни физически и юридически лица под контрола на държавата. Това са приемни родители, центрове за приемна грижа, НПО. В този смисъл, „ювеналната юстиция“ е продължение на политиката на отнемане на деца от техните родители и поставянето им под тотален държавен контрол за целите на социално-икономическата и политическа система. Подобна политика е известна в миналото на Германия, Швейцария, Швеция, Норвегия, Дания, Австралия и Нова Зеландия. Родителите се лишават от родителски права със санкция на държавна институция – административен органи или съд. Стига се дотам, че децата могат да стават страна в съдебни спорове срещу техните родители. Процесуални представители на децата по такива спорове стават държавните институции или НПО. Разработена е цяла сложна система от процесуални правила за спорове, с участието на деца, в която е нарушен принципа на равнопоставеност между родителите и децата или техните процесуални представители. Така, „ювеналната юстиция“ разрушава съществуващата регулация на семейните отношения и отваря пътя на крайно негативни, опасни и вредни практики. Нейна главна цел са децата!

Казусът „Х“ е повод за сериозни рефлексии, анализи и обобщения за същността на „ювеналната юстиция“. Създаден е съдебен прецедент, заплатен на висока цена от „Х“ и неговите родители. Децата не са нито стока, нито инструмент за социален бизнес. „Ювеналната юстиция“ е класически учебникарски пример за вредоносна чужда правна практика, привнесена в българската правна система. Поредният убедителен пример за последиците от загуба на правен суверенитет.

В първите часове на Новата 2026г. нека се замислим накъде са запътили нашата България?