/Поглед.инфо/ Терористичната атака на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, когато два граждански самолета, пълни с пътници, според официалната версия на американските власти, отвлечени от група самоубийци от ислямистката радикална групировка “Ал Кайда” се разбиха в Кулите-близнаците на Световния търговски център, станаха отправна точка към новия световен ред.

От този момент нататък глобален обрат, иницииран от САЩ, започва от старите методи на политиката и дипломацията към нови, съответстващи на нуждите и възможностите на Съединените щати, отчитайки победата им над СССР в студовете Война.

Причината, поради която САЩ решиха да изпратят войските си в Афганистан, остава предмет на противоречия сред историците и политолозите. Има много версии, но трябва да се интересуваме повече не от това кой е клиентът и изпълнителят на терористичната атака, а от това какво глобално значение е имало това събитие в света, до какви последици е довело и как е отразено в световната история през последните 20 години.

Тълкуването на фона на терористична атака е тясно свързано с политическия ред в хода на идеологическа война между конкуриращи се геополитически центрове и се разглежда в общия контекст на глобалната конфронтация. Какви оценки и изводи се правят, е отражение на ожесточената борба за създаването на нов световен ред, която беше разбрана през 2001 г. като легитимиране на новите подходи на САЩ за управление на еднополюсен свят.

Механизмът, който се оформи в ерата на двуполюсността, се основава на цял набор от помирителни процедури, наречени „международно право“. Дълбоката държава на САЩ беше принудена да изпита определени ограничения във външната и вътрешната си политика, въпреки че винаги е имала възможност да ги пренебрегне.

Планираната качествена промяна в глобалните финанси и технологии, съчетана с изчезването на основния враг в лицето на СССР и отсъствието по това време на реална заплаха за американските интереси от Китай, създаде възможност за директен контрол на световните процеси от Вашингтон, като изключим всякакви ограничителни механизми. До началото на новия век започнаха да възпрепятстват САЩ да играят ролята на световен жандарм и бяха необходими обосновки за „оптимизиране на системата“.

Така през 2000 г. управляващият елит на САЩ се сблъска с необходимостта да търси причина да излезе от системата от ограничения, които бяха разработени след конференцията в Ялта след Втората световна война и укрепени с решенията на Заключителното споразумение за сигурност и сътрудничество в Европа, по-известно като Хелзинкския акт. ...

Това е причината за терористичната атака в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., извършена под знамето на радикалния ислямизъм. На въпроса защо Афганистан? има отговор: това е класическа „сива зона“, в която образът на врага лесно се създава, което дава възможност да се оправдае всяко укрепване на диктатурата. Афганистан е място, където от 1996 г. талибаните управляват, издигнати от специалните служби на САЩ и Великобритания.

Има и други радикални ислямистки движения и групировки, които водят конкурентни отношения помежду си (умишлената политика на техните англосаксонски създатели). Но в лицето на „неверниците“ те спазват единство. Ето защо талибаните отказаха да екстрадират в САЩ ръководителя на “Ал Кайда” Осама бин Ладен, обвинен в атаките.

Нашествието на НАТО в Югославия през 1999 г. е предшественик на американското нахлуване в Афганистан. Изпитваха се нови механизми за управление, включително способността на САЩ да подчинят ООН, НАТО и световната общност на своите политически цели, обяснявайки това чрез извънредна ситуация. Тогава стана ясно как да се използва новата фалшификация в лицето на ислямизма за постигане на целите на глобалистите. Съществува много пряка връзка между войната на Балканите през 1999 г. и събитията от 2001 г.

Югославия е сценарий на локална война в пресечната точка на световните религии и интересите на суперсили и претенденти за някакво значително влияние. Тук се обединяват трафикът на наркотици, каналите за нелегална миграция, черният пазар на оръжия и човешки органи, участието на големите банки в това и методите за разузнавателно прикритие на тази политика.

Западът умишлено промени баланса на силите в региона в полза на структури, ориентирани към радикалния ислям, и по всякакъв начин отслаби православния сегмент, който е ресурс за влияние на Русия на Балканите.

Афганистан, като друг театър на военните действия, в много отношения повтори моделите на войната на Балканите за САЩ. Единственото нещо беше, че факторът на религиозния раздор не беше използван: мотивацията на племенната враждебност надделя над общата сунитска идентичност.

Етническите раздори останаха основното гориво на конфликта: всяка етническа група видя съдбата на Афганистан по свой собствен начин. Това създаде възможности за САЩ и Великобритания да играят обичайните си игри в афганистанското пространство. При това приликите между Афганистан и Балканите останаха.

Трафик на наркотици, заплахата от износ на тероризъм, черният пазар на оръжия, неконтролирана миграция, възпрепятстване на търговските комуникации на конкурентите - всичко това бяха инструменти със силна позиция, получени в резултат на въвеждането на американски войски в Афганистан. Ето как го виждаха във Вашингтон през 2001 г.

Механизмът на меката диктатура на свръхлибералния глобалистически клан, която сега се засилва във връзка с пандемията, беше положен точно след (и благодарение на) терористичната атака на 11 септември 2001 г.

Използвайки образа на врага под формата на терористичен радикален ислямизъм, създаден от самия Запад, управляващите кръгове на САЩ упорито и последователно популяризират стратегия за спешно обжалване за ограничаване на всички демократични процедури, разработени от човечеството в процеса на войни и революции през последните три века.

Сега ислямизмът, като основен враг на либерализма в пропагандата на Запада, донякъде помръкна и отстъпи на заден план, отстъпвайки място на новите злодеи Русия и Китай, изобразявани като „авторитарни империи, които се стремят да подкопаят позициите на демокрацията“.

Последните 20 години бяха години на борба за еднополюсен свят под егидата на САЩ чрез методи на пряка военно-политическа и икономическа принуда към подчинение. Създадени са технологии за използване на масовата комуникация за разрушаване на правителствата в други страни (цветни революции), така нареченият сектор на големите технологии стана по-силен - информационните корпорации се превърнаха във фактор на политическата власт. Появи се симбиоза от финансови и информационни технологични сегменти на големия капитал, противоположни на сегменти, свързани с военно-индустриалния комплекс и петролната индустрия.

Така или иначе говорим за необходимостта големият международен капитал да премине към по-директни технологии за управление. Югославия, Афганистан, пандемията - всичко това са етапи от дългия път, който светът следва след събитията през 1999 г. и особено терористичната атака през 2001 г. Сега климатът се добавя към тази тенденция.

Концентрацията на глобалното управление се осъществява в различни посоки, но всички пътища се сближават по идеята за нов световен ред. Манипулациите стават все по -груби и явни, глобалният капитал вече не крие своите цели и средства за постигането им.

Изтеглянето на САЩ от Афганистан не означава край на борбата им за еднополюсен свят. Тази борба обаче ще става все по-ожесточена. Светът на хаоса и хуманитарните катастрофи, с помощта на които глобалисткият елит на САЩ налага своята хегемония, е изграден върху кръвта на стотици хиляди невинни хора по света, включително американци - деца, жени, възрастни хора, млади мъже, починали в разцвета на силите си. Броят на хората с увреждания, физически и психически, не подлежи на точно определяне.

Това е цената на мира по американски начин, но изглежда, че управниците на САЩ не се смущават от тази цена. В края на краищата те все още ще плащат с живота на други хора.

Превод: В. Сергеев