/Поглед.инфо/ На мнозина, интересуващи се от теоретичната история не само в областта на военното изкуство, а и на политическата мисъл, е познат авторът на цитираната класическа формула, утвърждаваща несъмнено приоритета на политиката по отношение на войната. И не единствено поради незавършеността на разсъжденията по темата в резултат на ранната му кончина в останалия недовършен негов трактат („Vom Kriege“: Carl Von Clausewitz), не са малцина и досега онези, които анализирайки политико-текстуалното му съдържание считат постигането на мир за най-важната цел на войната.
Тук няма да се разпростирам, вкл. върху приложения научен методологичен подход към анализа на войната във всичките й аспекти като теория, съдържаща описание на нейния вертикален континуум (политика, стратегия, тактика), в която цит. автор предлага като стратегическа парадигма „целите, способите и средствата“, и според когото „… войната сама по себе си не отменя политическото действие … Войната не може да бъде отделена от политическия живот…“, а ще се спра накратко само на онази част от нея, отнасяща се до модела на автора за „троицата“ на войната: за населението, за въоръжените сили и за държавата (администрацията). Което ми се струва особено актуално днес – не само за България. Защото не трябва да забравяме философския от методологическа гледна точка подход в споменатия трактат, според който не може да се тълкува само като списък или количествена мярка разглеждането на войната, а винаги трябва да се има предвид и изключително важния като фактор момент, какъвто е морала на войната. Понеже моралните сили: „… съставляват духа, който омаловажава цялата война, и в началния етап те установяват тясна връзка с волята, която насочва цялата маса от сили, практически се слива с нея, тъй като самата воля е морална ценност.“
Като жестока и безмилостна човешка дейност войната като проява несъмнено битува в масовото съзнание като акт на употреба на насилие с цел да принуди някого, възприеман като враг, да се подчини на нашата воля – конфронтация, разрешавана чрез кръвопролитие. Като движена от политиката и неразделна част от нея, причините за войната са интересите и поражданият от тях стремеж към доминиране като проява на инстинкт за оцеляване. Войната не изисква непременно две страни, които желаят да водят война. Ако едната страна иска физически сблъсък, той ще се случи. От такава гледна точка следва да се разглежда и проблемът във връзка с предизвиканата/провокирана или непредизвикана/непровокирана, в т. ч. за водене непосредствено или чрез друг/и война.
Като оставим настрана онази съставка от споменатата „троица“, доколкото касае въоръжените сили на България, що се отнася до съществения елемент – обществената подкрепа за тях, въпреки настоящото тяхно състояние, едва ли би могла да бъде най-силна при липса на непосредствена опасност. Остава третата съставка – държавната администрация. И тук опираме до морала като психологическа сила, която може да бъде повлияна положително или отрицателно от една или друга идеология. Това към момента е главната, определяща линия – Рубикон, за предстоящите избори!_______________________________________________________________
* Войната е само продължение на политиката с други средства. (Карл фон Клаузевиц: „За войната“)