/Поглед.инфо/ Ситуацията в Палестина е безнадеждна, заяви политическият анализатор Петер Каперн. В статията си за Deutschlandfunk той пише, че Израел постепенно анексира земята на десния бряг на Йордан с подкрепата на Вашингтон. В същото време Европа не е готова да подкрепи решително Палестина, като се ограничи с обвиненията срещу САЩ и Израел.
Прекрасен, нов, двуполюсен свят: от една страна са силите на злото, които нарушават договори и сделки, които изповядват правото на силните, а от друга, силите на доброто, които защитават закона, зачитат договорите и предпочитат компромисите, се казва в статията на Deutschlandfunk.
Европейците отнасят себе си към силите на доброто, отбелязва авторът на статията, политическият анализатор Петер Каперн. И се стремят да покажат това: наскоро върховният представител на ЕС по външните работи Федерика Могерини осъди публично промяната на курса в американската политика в Близкия Изток. Критиката се основаваше на международното право: от гледна точка на ООН, окупацията на Израел на Западния бряг нарушава принципите на международното право, точно както създаването на селища там и икономическото използване на региона.
Причината, поради която Могерини припомни този въпрос е в това, че правителството на САЩ промени изцяло своята политика в Близкия Изток. Според държавния секретар на САЩ Майк Помпео еврейските селища не са пречка за мира. Не е изненадващо, че тези думи бяха критикувани в Брюксел, но самият ЕС само преди седмица добави към позицията си за Западния бряг на река Йордан натрапващите се допълнения за това, че тъй като тази територия не е част от Израел, произведеното там вино не може да се продава в ЕС под търговската марка “произведено в Израел." В същото време много европейски политици реагираха много сдържано на тези промени, отбелязва Каперн, а заместникът на германския Бундестаг Пол Зимяк дори ги нарече „антиизраелски“.
Както пише Каперн Помпео обяснява новия американски курс с необходимостта от приспособяване на политиката към обективната реалност, което звучи като политика на „реализъм“, някога почитана от Европа. Проблемът е, че в Близкия изток Вашингтон възприема само едната страна на реалността: например Джаред Кушнер инвестира в израелски селища на Западния бряг, дискредитирайки себе си като „миротворец“. Той обаче твърди, че работи по мирен план. „Струва ли си да упрекваме палестинците, че няма да спазват този план, ако той се появи?“, пише Каперн.
Каперн припомня, че Доналд Тръмп първо премести американското посолство от Тел Авив в Йерусалим, а след това легитимира израелските селища в окупираните територии. Всичко това е в полза на правителството на Бенямин Нетаняху, което се озова в трудно положение поради съмнения за корупция. В предстоящата предизборна кампания израелският премиер отново обещава да анексира районите на Западния бряг, в които живеят палестинците. Никой няма свой бъдещ план: нито Израел, нито Вашингтон, нито ЕС. Три милиона палестинци няма на кого да разчитат, пише Каперн - включително на самите палестински политически лидери. Според Каперн случаят с Палестина изглежда безнадежден: ситуацията е експлозивна и никой няма да гаси огъня, включително и Европа.
Превод: М.Желязкова