/Поглед.инфо/ До 2023 г., когато Турция навършва 100 години, страната планира да завърши много големи проекти. Един от тях е каналът, който трябва да свързва Черно и Мраморно море. Както отбелязва германският вестник Frankfurter Allgemeine, той трябва да се превърне в алтернатива на Босфора, през който международните кораби все още могат да преминават безплатно. По този начин Турция се надява да засили позицията си и да спечели от транзитни такси.

50 кораба минават ежедневно през Суецкия канал, пише германският вестник Frankfurter Allgemeine. Това носи на Египет 6 млрд. долара транзитни такси годишно. Два пъти повече кораби минават през Босфора на ден, но това не носи печалба на Турция.

За разлика от Суецкия канал, Босфорът е безплатен международен морски път, въпреки че се намира в териториалните води на Турция. Това беше определено от конвенцията на Монтрьо за двата турски пролива, Босфора и Дарданелите, през 1936 г.

По това време младата турска държава отпразнува резултатите от преговорите, защото нейният суверенитет над водните пътища беше възстановен. Ако обаче всичко върви според волята на правителствената партия, Турция може да се оттегли от тази конвенция, така както наскоро се оттегли от конвенцията за защита на жените от насилие.

Колкото по-предметна и близка става реализацията на проекта за канал, успореден на Босфора, толкова по-шумно кръговете, близки до правителството, ако не и самият президент Ердоган, подлагат на съмнение конвенцията.

Повече от сто пенсионирани адмирали наскоро предупредиха за рисковете от оттеглянето от конвенцията. След това над 2 хиляди асоциации, институции и университети, близки до правителството, получиха уведомление срещу подписалите отвореното писмо. Десет от тях в крайна сметка бяха задържани и обвинени за опит за сваляне на конституционния ред, припомня вестникът.

Както се отбелязва в статията, през последните две десетилетия Ердоган е развил склонност към мегапроекти. Само в Истанбул има дълъг списък с тях: президентът нареди да се построят най-голямото летище в света и най-голямата джамия в Турция, тунел под Босфора и трети мост през Босфора. Сега към тях трябва да се добави канал, който ще свързва Черното и Мраморно море през западната част на Истанбул.

Ердоган е решен да реализира този проект. През март министърът на околната среда и градоустройството Мурат Курум заяви, че са договорени плановете за канала. Първият камък трябва да бъде положен на 24 април, годишнината от началото на арменския геноцид. Подобно на много неща в Турция, откриването на канала е планирано през 2023 г., когато Турската република навършва 100 години.

Разходите за канала, който се планира да бъде дълъг 45 км, широк 150 м и дълбок 21 м, се оценяват на $ 14 милиарда. Доколкото фискът вече е поел щедри гаранции по финансирането на други крупни проекти, повече не може да поеме допълнителни ангажименти. Освен всичко друго, големите финансови ангажименти за тези мегапроекти ограничават възможностите на държавното съкровище за маневриране.

Най-изгодният начин за финансиране остава кредит под залог на очакваните транзитни такси. Докато обаче е в сила Конвенцията от Монтрьо, те няма да започнат да влизат в канала, тъй като докато корабите могат свободно да преминават през Босфора, те няма да избират доброволно по-скъпия маршрут през новия канал, каза бившият посланик Митат Ренде .

Според него би било голяма грешка Турция да се оттегли от Конвенцията от Монтрьо: ако тя спре да действа, Споразумението за проливите на ООН от 1982 г. ще влезе в сила. А Турция никога не го е подписвала.

Опитът за пренасочване на търговския корабен трафик от Босфора към платен канал може да доведе до стратегически щети за Турция. Ако преминаването между Черно и Мраморно море стане по-скъпо в бъдеще, тогава други маршрути ще станат по-рентабилни.

Както напомня германският вестник, през 2011 г. България се оттегли от проекта за нефтопровод от Бургас на Черно море до гръцкото пристанище в Егейско море Александруполис. Газопроводът с дължина 262 км трябваше да доставя петрол от Русия, Казахстан и кавказките републики до Средиземно море и по този начин да заобикаля турските проливи. В бъдеще такъв нефтопровод може отново да се окаже от полза, както и планираното разширяване на железопътната връзка между Бургас и Александруполис.

Развитието на Александруполис до крупна база за претоварване на стоки и енергия вече е очертано, подчертава изданието. Пристанищният град на границата с Турция трябва да се превърне в кръстовище между Балканите и Източна Европа. Американските компании ще инвестират в развитието на малкото пристанище и правителството на САЩ ги подкрепя в това. Освен всичко друго се предвижда изграждане на терминали за втечнен газ и газова електроцентрала, както и неголяма база за американските войски.

Както се съобщава в статията, военното сътрудничество между Атина и Вашингтон става все по-тясно, за радост на Гърция. От 1969 г. Пентагонът поддържа голяма база в Крит. Наскоро той сертифицира корабостроителница на остров Сирос, която би могла да се използва от американските военни кораби. Същото се случи и недалеч от Атина.

Сегашното нарастване на значението на Александруполис, за сметка на Турция, се превръща в още един нов камък във фундамента на борбата за Източното Средиземноморие. Арената на тази борба обаче се променя, главно поради Истанбулския канал на Ердоган и дискусиите относно целесъобразността на конвенцията от Монтрьо, заключава германският вестник Frankfurter Allgemeine.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели