Поради факта, че цифровизацията така и не е достигнала до Бундесвера, сега германските войски се опитват да „обновят 40-годишната ретро технология“ и инвестират в нея 600 милиона евро, съобщава списание Der Spiegel.
Както припомня изданието, модерните по онова време радиотехнологии за германската армия са разработени през 1974 г. Пет години по -късно устройствата SEM 80 и SEM 90 преминаха изпитания в армията, три години по -късно бяха обявени за подходящи за масово производство, а от 1984 г. бяха доставени за оборудване на Бундесвера. И двата модела стандартни радиостанции все още се използват от сухопътните войски на страната: те са вградени в повечето военни превозни средства.
Системата се състои от метални кутии с цвят на маслина, монтирани една над друга. В пълния си комплект те тежат почти 18 кг - „неразрушим, надежден - и аналогов“. Както обаче иронично отбеляза един от високопоставените офицери от армията, говорейки за тези древни устройства, които не са се докоснали до интернет или революцията в областта на електронната комуникация, „все пак е по-добре от пощенските гълъби“.
Все пак, след като служи почти 40 години, е необходимо обновление. Ето защо на 30 август службата за снабдяване на Бундесвера публикува съобщение, че е подписано споразумение с Thales за модернизиране на радиоустройствата SEM 80 и SEM 90, като същевременно се запазят всички предишни функции и възможности.
Както Der Spiegel посочва, зад това стои гротескна история. През следващите години Бундесверът иска да модифицира до 30 хиляди радиоустройства, които в никакъв случай не трябва да са способни на повече от оригиналните образци. С други думи, те трябва да отговарят на техническото ниво от 1982 г. и в същото време да струват 20 хиляди евро на брой, което не е евтино, подчертава изданието. „Сега до 600 милиона долара трябва да се изразходват за устройства от каменната ера на комуникационните технологии“, пише германското списание.
За да разберем причините за този подход, трябва да се обърнем към историята, обяснява авторът на статията. Дигитализацията на въоръжените сили се обсъжда отдавна. Това, което някога започна като „Проект за мобилни тактически комуникации“, сега прерасна в амбициозен „План за дигитализация на наземните операции“ и един ден трябва да доведе Бундесвера към ерата на цифровите технологии.
В съвременните армии класическата радио комуникация вече не играе важна роля. Ако устройствата са толкова големи, колкото SEM 80/90, те могат лесно да бъдат подслушани или блокирани/повредени. Следователно комуникацията днес се осъществява главно чрез прехвърляне на данни. Новите системи мигновенно предават информация за ситуацията на местонахождението, но това изисква висока скорост на предаване на данни. Освен това те трябва да бъдат внимателно криптирани, което е възможно само с нови, скъпи цифрови системи.
Бундесверът обаче трябваше да икономисва през годините. По-лесно е да се изразходват пари, които са за крупно оборудване, което е лесно да се "продаде" от политическа гледна точка: кораби, танкове, самолети. Новите комуникационни устройства често са забравяни при планирането на бюджета.
Цялата тази тема нямаше приоритетен характер и бюрократичният апарат на Бундесвера работеше с темповете на охлюв: спешно необходимата дигитализация се отлагаше година след година. Съвместното решение с участието на съседни държави се срина едва миналата година, защото страните не можаха да се споразумеят.
Единственото, което работеше надеждно, беше старото радиооборудване. Продължителността на живота й непрекъснато се удължаваше, но не може да се продължава така вечно. Някой ден просто няма да останат резервни части. Придобиването на нови комуникационни устройства по време на преходния период беше изключено. Военните приемници не могат просто да бъдат поставени в стандартната ниша в машините, като ново радио в кола; много превозни средства ще трябва да бъдат преустройвани и това ще отнеме месеци или дори години.
Фирмата, разработила старите радиокомуникационни устройства, вече не съществува. Отчасти тя бе поета от контролирания от държавата френски отбранителен концерн Thales, който сега притежава технологията за създаване на старото радиооборудване. Концернът предложи на Бундесвера да направи нови устройства в старата обвивка. Това би решило проблема с интегрирането в превозни средства и в същото време би било технологичен скок напред. Това обаче беше твърде добро за да е истина, отбелязва Der Spiegel.
Факт е, че поръчка за производство на ново радиооборудване може да бъде извършена само след открит търг. Но поради факта, че неуспелия участник/ци в търга често подава жалба, процесът може да отнеме години. По думите на служител на службата за снабдяване на Бундесвера, тогава би имало риск отново да се попадне в клопката, както в случая с продължителната процедура за избор на нови пушки за армията, което се превърна в „ужасяващ пример“ за неудачен опит за снабдяване на войските.
В резултат на това Министерството на отбраната взе решение, което, от една страна, изглежда напълно абсурдно за всички участници, но, от друга страна, отговаря на цялата абсурдност на Бундесвера и може да гарантира, че армията няма да бъде оставена напълно без комуникационни устройства през следващите години, дори ако те бъдат безнадеждно остарели, отбелязва германското списание.
Следователно през следващите две години Thales трябва да разработи прототип на ново комуникационно устройство, със същия размер, но и същия тип като старите, така че да може лесно да се интегрира в съществуващото оборудване. В техническо отношение обаче новите устройства ще бъдат толкова „кастрирани“, че ще останат на нивото на старите SEM 80/90.
По този начин службата за снабдяване на Бундесвера се надява да избегне продължителни търгове, така че по-късно те да могат напълно без тях и да закупят хиляди ретро устройства, които могат да се използват до 2035 г. „Въпросът е, кой е виновен за тази лудост“, заключава германското списание Der Spiegel. "Армията, бюрокрацията в службата за снабдяване, системата или политиците?"
Превод: ЕС
