/Поглед.инфо/ За ваксинацията. Виждам тук основният проблем в следното. Всъщност, както показва опитът (на примера на двама възрастни роднини, които наскоро загубих) ваксинацията не спасява нито от заразяване с коронавируса, нито от това да си носител и проводник на коронавируса. В този смисъл между ваксинираните и неваксинираните изобщо няма никаква разлика. А всички (и самите ваксинирани, и неваксинираните) са уверени, че има, и че ваксината дава надеждна защита от заразяване. Не дава. Може би - тук не се стремя да съдя, ваксинацията охранява от тежко протичане на болестта (макар определени ваксинирани боледуват тежко - отново знам по опит). И изглежда, че смъртните случаи, веригата реанимация, изкуствено дишане, морга - след ваксинирането (също съм готов да се съглася, че съществено) са по-малко. Но ни поднасят всичко по различен начин: по правилно би било да кажат “ваксинирайте се, за да намалите шанса си на смърт в случай на тежко протичане на болестта”, а те ни казват “ваксинирайте се и повече не се притеснявате за нищо”. Струва ми се, че такава пропаганда на ваксинациите е погрешна, безотговорна и крайно престъпна. Хората вярват, че са в безопасност, не съблюдават никакви мерки за предпазване, а те са в опасност. В смъртна опасност. И представляват опасност и за самите себе си, и за всички останали.

Но поддържам локдауна, режима на носене маски, изолацията, рязкото повишаване на равнището на хигиена, носенето на ръкавици, дистанционната работа и принципното съкращаване на контактите с хора - като неизбежна цена за чудовищната катастрофа, която ни връхлетя всичките. Поне докато не бъде открито нещо друго спасително (но надеждно) решение. Ако смятаме, че сме го открили във ваксината, грешим и заблуждаваме околните. Ако няма решение, то трябва да се търси. Историята с щама “Омикрон”, заличаваща всички аргументи на феновете на ваксинацията, е показателна. Може би паниката около “Омикрон” е просто предлог косвено да признаем преоценката на ефективността на ваксините. Когато идиотът Байдън призова всички да се ваксинират, това вече става прекалено. Такъв отпадък не може да посъветва нищо.

И още. Аз от самото начало на епидемията забелязах у всички - и у хората, и у властта - истеричното желание колкото по-скоро да се върнат към времената преди коронавируса, всичко да стане отново “както преди”. Но катастрофи от такъв мащал като коронавируса, чийто край, между другото, засега не виждаме, не е случаен. Те имат някаква цел и някакъв смисъл. И тълкувам това като знак. Трябва нещо да се промени. Няма да се върнем назад от пандемията - в това, “както си беше”. Докато се опитваме да се върнем там истерично, епидемията ще продължи и ще се задълбочава. Вие какво мислите, че “Омикрон” е последното изпитание ли? Не мисля така. Единственият изход от епидемията е изменянето.

Когато човек се разболява смъртоносно, той престава да бъде какъвто е бил преди. Пред лицето на смъртта - на своята или на близките хора - човек се преосмисля и малцина намират живота си напълно правилен и безупречен. Хората най-често се променят. Необратимо. Коронавирусът е настойчиво предложение за промяна, замисляне, преосмисляне дали човечеството отива на правилното място. Явно не... От пандемията може да се излезе единствено в бъдещето. Не е възможно завръщане в миналото. Никога няма да стане същото, както преди. От нас зависи какво ще стане след коронавируса. Ако не можем да се превъплътим в бъдещето, в другото, по-доброто - този кошмар няма да приключи никога или ще започне някакъв нов.

А и последно: несъмнени герои в тази ситуация са лекарите. Те рискуват живота си, стараейки се да спасят живота на хората, доколкото могат. Те не могат да предотвратяват и надеждно да лекуват тази болест, но са научили нещо - експериментално, от опит и понякога с цената на живота си. Между другото системата за медицинско обслужване в Русия е далеч от тази карикатура, каквато изобразяват критиците. Не всичко е идеално, особено в провинцията, но като цяло държавата се е справило с медицината. Но всичко би било безсмислено, ако не бяха хората. Лекарите са хора, а не функционери, не са сътрудници, не са наемни работници. Те са преди всичко хора. Ако не бяха хора, а технически единици, отдавна да са се разбягали. А те не се разбягват. И отново и отново спасяват хората в червените зони и отвъд пределите им.

Превод: В. Сергеев