/Поглед.инфо/ На 3-4 декември в Лондон се проведе среща на високо равнище на лидерите на НАТО, посветена на 70-годишнината на този военно-политически блок.
Повечето чуждестранни и вътрешни коментатори на това събитие го наричат провал, а самият Северноатлантически алианс - застанал почти на ръба на колапса. Някои основания за подобно тълкуване на ситуацията наистина съществуват, но те трудно могат да се считат за основни или дори важни при оценка на резултатите от срещата на върха в Лондон.
На първо място, това се отнася до рязко увеличение на бюджета на НАТО - със 120 милиарда долара през 2020 г. и 400 милиарда долара през 2021 г. Това увеличение ще се дължи главно на европейските държави, които според Доналд Тръмп „недоплащат за сигурността си“, като по този начин придобиват конкурентно предимство пред американската икономика. В резултат на това делът на Съединените щати трябва да намалее от 22,1% на 16%, а например, делът на Германия трябва да нарасне до почти 15%, "срещу дълговете от предишния период". До известна степен съгласието на Ангела Меркел за подобни разходи може да се счита за резултат от най-силния натиск на Вашингтон върху Берлин по целия фронт на американско-германските отношения, включително, разбира се, "Северен поток-2".
Но, „който плаща, той поръчва музиката“. Увеличаването на разходите на НАТО не означава, че всички тези пари ще отидат в Америка. Европейските членове на Северноатлантическия алианс, чийто рупор е френският президент Еманюел Макрон, казват, че покупките на ново военно оборудване трябва да се отнасят и за европейските производители. Политически това е ясно подкопаване на позициите на сегашния президент на САЩ, който разчита на военнопромишления комплекс на САЩ, и съществена помощ на неговите противници, които сега водят процес на импийчмънт срещу Тръмп. Неслучайно Големият Доналд напусна британската столица предсрочно, без дори да подпише окончателния документ на срещата на високо равнище, на която бе подложен на скрита и явна критика от страна на редица европейски лидери.
Все още е трудно да се каже дали реалният блок на Европа с дълбоката държава е конспирация, насочена срещу Тръмп за възстановяване на военно-политическото единство на „колективния Запад“, ръководено от САЩ, или е ситуационен съюз за отказ от абсолютната хегемония на Вашингтон и преодоляване на зависимостта от нея в сферата на сигурността. Но за Русия този процес представлява повече заплаха, отколкото възможност. Всъщност ръстът на военните разходи предполага мащабно превъоръжаване - и срещу кого? В документите на срещата бе записано, че Русия в момента е основната военна заплаха за НАТО и Северноатлантическият алианс се засилва, за да противодейства на нейната „агресивна политика“.
Доколко е обоснована тази теза, може да се спори (от моя гледна точка тя абсолютно не съответства на реалността, тъй като след разрушаването на СССР НАТО се разшири на Изток, създавайки допълнителни военно-политически заплахи за Русия, и заявената готовност да продължи този курс чрез приемане на Украйна и Грузия само потвърждава тази теза). Фактът обаче остава: 29 държави членки на НАТО обявиха своята цел да се противопоставят на Русия и в крайна сметка унищожаването на страната ни в съвременния ѝ вид. Това е ясна военна заплаха за сигурността на страната ни и защо тя не е публично регистрирана от руското ръководство, и защо Русия не използва този момент в отношенията с европейските си „партньори“, включително предстоящата среща на „нормандския формат“ в Париж на 9 декември, остава неясна.
Възможно е най-русофобското крило на Северноатлантическия алианс, а именно Полша, Прибалтика и някои балкански републики, да цели, между другото, да отмени „по-балансираната позиция на Стара Европа“, за да постигне някои преференции и отстъпки от Русия, но предприемането на опити със сила да се изнудва за нещо, което не надхвърля приемливите междудържавни отношения - това е очевидна игра с огъня. Дори не газовия. Както Бисмарк казва: „Не се интересувам от вашите намерения - интересувам се от вашите възможности“. А НАТО сега ясно е насочено към укрепване на военните си възможности - не само директно на руските граници, но и в целия свят.
Освен всичко друго Северноатлантическият алианс заяви, че е обезпокоен от нарастващата заплаха от Китай, който счита за втори по важност военен противник след Русия. Няма да говорим дори за хипотетичната възможност за появата на въоръжените сили на КНР в Северния Атлантически океан и в прилежащите към него региони от нашата планета - това е напълно изключено. Но Китай вече е получил военна база в Близкия изток и е готов да участва в осигуряването на колективна сигурност на териториите, принадлежащи към зоната на проекта „Един пояс, един път“. Но реакцията на НАТО буквално принуждава Русия да развие военно-техническо сътрудничество и да засили сътрудничеството за сигурност със страни извън Северноатлантическия алианс, предимно с Китай и Индия. Но това от своя страна ще увеличи нестабилността в международните отношения, вероятността от вътрешни и регионални конфликти, а в бъдеще - от нова световна война.
Превод: В.Сергеев