/Поглед.инфо/ Азербайджан обмисля да преустанови членството си в ООН или дори да я напусне напълно. Баку вече се дистанцира от международни организации като ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, МКЧК и други, включително комитетите на ООН. Това се обсъжда в бакинските гостни. Защо Алиев внезапно реши да скъса с институциите на ООН и други?

Шокираща изненада, на която не много хора обърнаха внимание. Телеграм каналът „Ереван Обзървър“ пише, че унгарският посланик в Армения Анна Мария Шико е заявила в личен разговор, че според нейна информация Азербайджан обмисля да преустанови членството си в ООН и евентуално дори да я напусне.

Най-простото обяснение за това е, че Алиев се готви за нова война и не иска ООН и други международни организации да му се пречкат. В тази връзка, версията, изказана по-рано от Царград, за отделянето на Сюник от Армения чрез контрол над Зангезурския коридор, вероятна война с Армения и пълната ѝ окупация, става актуална. ООН едва ли би харесала подобен сценарий.

Как биха могли да се развият събитията по-нататък?

„Мирният“ вариант: всичко в името на властта

Както е известно, кланът Алиеви управлява Азербайджан още от съветско време. Наследил управлението от баща си, Илхам Алиев много бързо направи необходимите промени в Конституцията: увеличаване на президентския мандат до 7 години, неограничен брой мандати и поста вицепрезидент, на който веднага назначи съпругата си.

Децата на Алиев, чрез офшорни компании, контролират огромна (казват, мнозинството) част от бизнеса на страната и изкупуват масово недвижими имоти в чужбина.

В същото време в страната расте социалното разслоение: при огромните приходи от петрол и газ през 2000-те години и двуцифрени темпове на икономически растеж, лъвският пай от приходите от продажбата на въглеводороди съвсем не отиваше в джобовете на хората.

За да се пренасочи вниманието и „единството на нацията“ в такива условия, е необходим външен враг. В началото, години наред, това беше Карабах, а след превземането му - Русия. Оттук и смелите изявления на Алиев, и историята за сваления от кой знае кой самолет (и е възможно да е бил взривен отвътре), и защитата на азербайджански престъпници, арестувани в Русия.

Очевидно това не е било достатъчно за Алиев. Според военно-политическия експерт Михаил Александров „целта е да се отслабят възможностите на ООН с критиките ѝ към човешките права след етническото прочистване на арменци от Алиев в превзетия Карабах“.

По това време това беше представено на народа като „голяма победа“ и „възстановяване на териториалната цялост“ (дори нарекоха агресията си „Отечествена война“). Но еуфорията отминава, ефектът отслабва, хората очакват положителни промени.

И тогава, за да запази авторитарната си власт, Алиев ще започне да използва репресивни мерки, които ООН най-вероятно може да „не разбира“ и е нежелателно Азербайджан да реагира на тях.

Вариантът Para bellum ("готви се за война")

Трудно е да се нарече Алиев напълно независима фигура: зад него стоят Турция и Израел, а зад тях, от своя страна, е Великобритания - ударният отряд на „колективния Запад“. И днес целите на цялата тази компания съвпадат. Както свидетелства политическият анализатор Арман Абовян:

Важно е да се знае за глобалния проект, който се нарича „Паневритски проект“ или „Източноиндийски проект 2“. Той има три направления. Първото е да се изтласка Русия от Южен Кавказ и да се блокира Иран по северната граница. Второто е да се създаде маршрут от Европа до Китай, който да преминава извън контрола на Русия, Иран и Китай. И третото, най-важно, е да се образува геополитически „примка“ около Русия.

Може би ще кажете - теория на конспирацията? Но нека разберем: все пак така нареченият „план Дълес“ за унищожаване на СССР някога също се е смятал за „теория на конспирацията“, докато не бъде реализиран във всичките му детайли.

Ето фактите.

В това, че „изгонените от Карабах азербайджанци ще се върнат“, се закле от бащата Алиев, а синът му доведе „бащината работа“ до край. Между другото, синът Алиев също се закле на 23 декември 2022 г., че „изгонените от „Западен Азербайджан“ (както наричат Армения в Баку) азербайджанци ще се върнат“. Вярно е, че около 200 хиляди души са били „изгонени“, ала планират да „върнат“ до 1,5 милиона. А населението на Армения е само 3 милиона.

Военният експерт Александър Артамонов обяснява:

Просто е. Зад клана Алиев стоят МИ-6 и British Petroleum. Идеята зад стратегията, която се прилага чрез него, е да се изтласка Русия от Южен Кавказ, нещо, за което Алиев говори лично и което на практика почти е осъществено.

Следващият етап е масово (до 1,5 милиона) „връщане на бежанци“ в Сюник, конфликти с местните (населението на Армения е само 3 милиона) и въвеждане на азербайджано-турски войски „за защита на разселените лица“. След това идва въвеждането на американски и турски контингенти в Южен Кавказ и създаването на база на НАТО (турска) на Каспийско море, което вече се обсъжда.

Между другото, дори Сюлейман Великолепни не можа да стигне до Каспийско море дори по време на „златния век“ на Османската империя – персите му пречеха. Но „султан“ Ердоган и неговият „паша-наместник“ Алиев могат да го направят. А това означава настъпление на НАТО към най-южните ни граници с по-нататъшна работа по дестабилизиране на Северен Кавказ и „тюркоезичните“ ни региони. Буквално – навътре в слабините на Русия.

По-нататъшната логика е проста: превземането на Сюник за Алиев ще бъде еквивалент на хитлеровия „Аншлус“ на Австрия. В края на краищата, той ще се нуждае не само от твърда диктатура в страната, но и от преформатиране на съзнанието на азербайджанците (търговска и в никакъв случай войнствена нация), подобно на хитлеровското преформатиране на съзнанието на германците.

В Украйна, както е известно, това се получи през 8-те години след „Минск-2“. Тогава защо да не се получи и в Азербайджан?

Алиев, както е известно, възползвайки се от „беззъбостта“ на Пашинян, поиска да му бъдат дадени 8 гранични арменски села, които не са част от Карабах. „Компромисният“ Пашинян се отказа от четири. Но кой каза, че Алиев ще се задоволи с това?

И какво от това?

Който и от двата дадени сценария да определя желанието на Баку да напусне ООН, едно е ясно: надеждата Азербайджан да „се осъзнае“ и да се споразумее с Русия има толкова шанс, колкото е вероятността Зеленски да се покае утре и да дойде да се предаде. Както Баку, така и Киев ясно са избрали своята страна - и това е страната на нашите заклети врагове.

Следователно всички последващи действия на Азербайджан, независимо от мотивацията им на тактическо ниво, ще бъдат насочени срещу Русия в стратегически план. Просто трябва да сме наясно с това и да реагираме правилно.