/Поглед.инфо/ На 27 октомври, американският държавен секретар Майк Помпео проведе разговор с Шехар Гупта, главен редактор на индийския новинарски сайт The Print.

Интервюто му се превърна в една анти-китайска тирада от страна на Майк Помпео, който при това беше подхранван с меки въпроси от страна на интервюиращия го.

Майк Помпое отказа да спазва конвенционалната куртоазна дипломатическа практика, като вместо да говори за "правителството" на Китай, точно като Доналд Тръмп, той предпочете да говори за "Китайската комунистическа партия".

Той използваше тази реторика докато в същото време нападаше и обиждаше администрацията в Пекин.

Макар и това да е незряло и лабилно, то е също така иронично отклоняващо, защото демонстрира вечните двойни стандарти на днешния естаблишмънт във Вашингтон.

В една от нападките си, държавният секретар заяви, че "Китайската комунистическа партия иска едно и също нещо на всяко място".

Ето какво:

"Те искат да контролират и доминират."

Разбира се, това му изказване беше малко по-различно, когато изрази публично възгледите си относно една съседна страна, която също има комунистическо правителство.

Антикитайското турне на държавния секретар Помпео включи разговори в Индия, Шри Ланка, Малдивите, Индонезия, а накрая, завърши пътуването си на 30 октомври, посещавайки Виетнам, където обяви следното:

"Имаме огромно уважение за виетнамския народ и суверенитета на вашата страна."

Изглежда, че все пак Майк Помпео не е чел "Доклада за практиките на човешките права" във Виетнам, който беше разработен от собствения му Държавен департамент.

Ето какво се казва в него:

"Социалистическата република Виетнам е авторитарна държава, която се управлява от една партия - Комунистическата партия на Виетнам."

Според доклада, през 2019 година тя е предизвикала притеснения, защото "значителни въпроси на човешките права, включително незаконни или избирателни убийства от правителството; принудително изчезване; мъчения от правителствени служители; произволни арести и задържания от правителството; политически затворници; значителни проблеми с независимостта на съдебната система; произволна или незаконна намеса в частните дела; най-лошите форми на рестрикции на свободното изразяване на пресата и интернет, включително произволни арести и преследване на правителствените кирити....", и така нататък.

Това е поне един случай, при който двойните стандарти на Вашингтон и лицемерието му се разкриват.

Ако чужда страна подкрепя тръмпистката външна политика и се свива и съгласява с всякакви условия на търговия, тогава тръмписткият естаблишмънт игнорира нарушенията на човешките права и много други нарушения на благоприличието.

Така например, официалната реакция на убийството на репортера Джамал Кашоги по заповед на владетеля на Саудитска Арабия.

Това се прави с цел, Америка да защити собствените си интереси, които са основно комерсиални.

Има обаче, други страни, които имат добра история с човешките права и прилично управление, които се съюзяват със Съединените щати в търсене на това, което погрешно си въобразяват, че ще бъде засилване на свободата.

Една такава страна, която е смущаващо подкрепяща за всичките политики, които се фаворизират от Вашингтон, е Австралия, която прави много сериозна грешка, търсейки по-голямо сближаване за сметка на отношенията си с Китай.

Докато Майк Помпео беше на пътешествието си в Азия, приготовленията за годишното анти-китайско военноморско учение Малабар, бяха в последната си фаза.

Официално това учение се спонсорира и провежда от Индия и включва бойни кораби и самолети от нея, както и такива от Съединените щати, Япония и Австралия.

То започна на 3 ноември, а Войс ъф Америка отбеляза:

"Решението на Индия да включи Австралия в годишните учения идва на фона на натиск от Вашингтон за по-дтясно отбранително сътрудничество в Четворката - неформалната група, която включва Съединените щати, Япония, Австралия и Индия, и която има за цел да противостои на Китай."

"Австралия се върна към ученията след 13 години, когато участието й беше предизвикало остри китайски възражения", казват от американската медия.

"Но този път ученията Малабар ще се проведат докато всичките четири страни в тях, търсят дългосрочна стратегия за контрабаланс на Китай, смятат анализатори", добавят те.

Прегръдката на Австралия със Съединените щати не е нещо ново, но сегашната й връзка с Вашингтон и други, се взима от Пекин като насочена конкретно срещу Китай.

Съмнително е дали е било съвпадение, както отбелязват независимите анализатори от Стратфор, че "от 6 ноември, китайските власти ще спрат вноса на широк спектър от австралийски земеделски и минерални експортни продукти, драматично разширявайки по-ранната забрана за въглищата".

Икономическите ефекти от скорошното и напълно ненужно конфронтационно поведение на Австралия, ще бъдат огромни и няма да афектират само финансовия сектор.

Те ще повлияят негативно на безброй работници.

На 2 ноември, Саут Чайна Морнинг Пост отбеляза:

"Китай забрани вноса на австралийска дървесина от Куийнсленд, както и зърненият внос от втори зърнопроизводител, докато китайските вносители се готвят за възможен нов рунд от забрани върху медната руда и медните концентрати, както и захарта, тази седмица. Това е поредната търговска ескалация между Пекин и Канбера."

"Новите забрани се случиха през уикенда, след като разрешенията за доставки на австралийски каменни раци също бяха забавени в Шанхай, заради увеличени импортни инспекции", добавя китайското издание.

Сривът на пазара на раци сам по себе си, ще бъде катастрофален, тъй като той носи по 527 милиона долара на година. Малка сума от гледна точка на Съединените щати, но сериозна добавка към националния бюджет на Австралия.

Още повече, че ако рибарите, които ловят раци изчезнат, рибарските пристанища също ще бъдат ударени с безработица.

На 28 октомври, британският вестник Гардиън коментира, че:

"Макар и да е трудно да се изчисли цената на търговската война, изследвания от Американско-азиатския център в Западноавстралийския университет показват, че общата стойност на експортите за Китай, които са от седем афектирани индустрии от обявените и необявените санкции, е 47,7 милиарда долара."

За икономика от размерите на австралийската, това е потенциално катастрофално, но изглежда, че правителството в Канбера е решено да продължи да се конфронтира с Пекин.

И очевидно, за властите цената, която ще бъде платена от гражданите няма значение.

Въпреки комбинацията от американски натиск и вътрешнополитическа непримиримост, Австралия можеше да последва примера на Шри Ланка да речем.

Нейният министър-председател Готабая Раджапакса даде ясно да се разбере, че фанатиците като Майк Помпео няма да успеят в опитите си да притиснат страната да влезе в анти-китайската лига.

Той написа следното в Туитър:

"Шри Ланка винаги ще поддържа неутрална позиция в международната политика и няма да бъде въвлечена в борбите между силовите блокове и съюзи."

Американската кампания срещу Китай набра импулс и сила на 6 ноември, когато командирът на Тихоокеанските военновъздушни сили на САЩ, генерал Кенет Уилсбах публично обяви, че американските въоръжени сили трябва да са готови да влязат в конфликт с Поднебесната империя.

Той обиди китайското правителство, заявявайки, че то се е замесило в "злонамерени и зловредни дейности, които често не са в съзвучие с международното право".

Освен това, генералът каза:

"Трябва да ги предизвикаме и да се конкурираме с тях в съгласие с националната ни стратегия, но също така трябва да сме готови в случай, че ни призоват да се бием още довечера."

Имаше време, когато високопоставените военни офицери в демократичните държави, нямаха право да дават публични коментари по международните дела.

Това се правеше по очевидни и чувствителни причини. Сега изглежда, че тези хора се насърчават да заплашват чуждестранни правителства и да създават напрежение.

Сцената се подготвя за допълнителни конфронтации.

Вашингтон целенасочено игнорира решителността на Китай да продължи с политиките си. Възможността от конфликт рязко се увеличава.

Превод: СМ

* Брайън Клогли е бивш военен ветеран от Британската и Австралийската армии, бивш заместник-началник на военната мисия на ООН в Кашмир и австралийско военно аташе в Пакистан.