/Поглед.инфо/ Както и в началото на ХХ век, САЩ отново се сблъскват с широко разпространен криминален анархизъм, който може да доведе до разпадане на Съединените щати, но демократите не са твърде притеснени от това, тъй като хаосът е в техните ръце, каза водещият на Fox News Такър Карлсън. По негово мнение бунтовете, чиито организатори бяха подкрепени от много демократи, включително Барак Обама, не само не помогнаха за изкореняването на расовата сегрегация, но и я изостриха.
Цитирам: „В сравнение с потушаването на анархията - каза веднъж Теди Рузвелт пред Конгреса - всички останали въпроси са незначителни. Анархистът е враг на човечеството, враг на цялата човешка раса ... Неговото престъпление е по-дълбоко от всяко друго."
Рузвелт пише това през 1908 г., само седем години след като анархист уби президента на САЩ Уилям Маккинли. Рузвелт беше негов вицепрезидент. В някои отношения 1908 г. като период от историята на Съединените щати не е толкова различен от нашето настояще. През 1908 г. Америка бързо се превръща в нестабилна държава; масовата имиграция направи обществото много по-малко сплотено, а новите технологии напълно промениха начина, по който хората живеят и работят. През 1908 г. удари рецесия, съчетана с висока безработица. Хората бяха ядосани на банките и големия бизнес, ядосани на самия капитализъм. Имаше и расови вълнения. По време на един расов бунт през 1908 г. в Спрингфийлд, Илинойс, агресивните тълпи изгарят сгради и нападат граждани в домовете им. Загиват повече от дузина хора.
1908 г. беше момент на хаос. И не е изненада, че някои хора са се превърнали в радикали. Наричаха себе си анархисти. Те вярваха в насилието. През февруари същата година анархист застреля свещеник по време на причастие в църква в Денвър. Той не обясни по никакъв начин постъпката си: той просто каза, че мрази християнството. Няколко седмици по-късно друг анархист се опитал да убие шефа на полицията в Чикаго в дома му. По-късно същия месец анархисти организираха кървави бунтове в парк в Манхатън, един от тях хвърли бомба в полицията. Цитирам: „Дойдох в парка, за да убивам полицаи, каза той по-късно. - Мразя ги". През 1908 г. в Ню Йорк имаше поне едно нападение от анархисти всеки месец с използване на бомби.
Звучи ли ви познато? Тогава, както и сега, радикалната левица използва икономическите опасения, за да наложи своя дневен ред на Америка. Анархистите нападаха ченгета и духовници в обществени сгради именно защото те бяха символи на последователност и авторитет. Те бяха символи на силата, която надминаваше силата на тълпата, затова трябваше да бъдат унищожени. Целта на анархистите беше да унищожат държавата като такава. Теди Рузвелт го знаеше. Той разбираше, че системите, които толерират анархията, няма да могат да съществуват дълго.
Ако агресивна тълпа може да атакува полицията, тогава защо да плащам данъци, защо да се подчинявам на правилата за движение? Или, по този въпрос, защо трябва да слушам Управлението за санитарен надзор, или Агенцията по охрана на околната среда, или местния здравен отдел, или някой друг, който твърди, че е властта? Хората бързо започват да мислят по този начин, когато анархистите получават свобода. И защо да не мислят така? Но щом започнат да мислят по този начин, всичко бързо се разпада.
През 1908 г., както и сега, са заложени самите основи на обществото и Теди Рузвелт разбираше това. Но нашите лидери, лидерите на Демократическата партия, не разбират това. Или, по-вероятно, не им пука. Хаосът служи на техните цели.
Спомнете си Барак Обама. Обама е умен човек и много талантлив говорител. Много хора го смятаха за вдъхновяваща личност и не е трудно да се разбере защо. Когато обаче осемгодишното управление на Обама приключи и мъглата се разсея, какво остана от нея? Умираща средна класа; хора, още по-разделени по раса и доходи. Остана население, толкова враждебно настроено към политическите си лидери, че те избраха Доналд Тръмп за президент. По всички параграфи Обама остави след себе си изгорена земя.
В резултат на това самият Барак Обама беше сред малцината, които се справяха много добре. Обама и съпругата му станаха невъобразимо богати. Наистина богати. Големи имоти в различни части на страната. Откъде Барак Обама получава всички тези пари? Никой не задава такива въпроси. Прекалено сме заети да се мразим. Обама налива масло в огъня на тази омраза, защото тя му е удобна. Ето какво казаха те на конгреса на Демократическата партия това лято.
БАРАК ОБАМА, бивш президент на САЩ: Американци от всички раси се обединиха, за да се борят с несправедливостта и жестокостта на държавата и да обявят, че черните животи са важни. Не повече, но не по-малко ... На младите хора, които ни водеха това лято, които ни казаха, че трябва да станем по-добри: вие сте в много отношения въплъщение на американската мечта.
„Младите хора, които ни водеха това лято“ ... Трудно е да се повярва, че Барак Обама го е изразил по този начин. Барак Обама не беше изключен от интернет и той гледа новините. Той знае, че съвсем младите лидери, които той публично подкрепяше, изгаряха къщи, обираха магазини и убиваха!
Обама е достатъчно умен, за да разбере, че действията на тълпата не събират хората, а точно обратното. Бунтовете не лекуват рани - те ги създават. Насилието, което младежките бригади на Обама донесоха у нас, напротив, увеличи интензивността на расовото мракобесие и общото недоверие. Размириците несъмнено засилиха териториалната сегрегация, тъй като гражданите с по-високи доходи бягат от многорасовите градове в тихи, еднородни места като остров Мартас Винярд - където между другото живее и самият Обама. Като всеки добър подпалвач, той се погрижи да напусне сградата, преди пожарът да започне.
В някакъв момент Обама и лидери като него може да избягат още по-далече. Островите край бреговете на Масачузетс няма да са достатъчни. По това време те ще бъдат в Швейцария, Австрия и Нова Зеландия. Или на друго място, на което ще жънат плодовете от дейностите на обществото, което са създали. Обаче за нас, хората, които не планират да се местят никъде, не остава избор. Трябва да се борим. Анархизмът има много имена. В момента той се крие под името „Антифа“ и BLM. Съставът на отровата обаче никога не се променя, както и последиците от приема й. Ако ние като държава искаме да оцелеем, ще трябва да я победим.
Превод: М.Желязкова