Последно време се появиха и съвсем изкукуригали вече представители на тази елитна служба, които си въобразиха, че са се преродили като пророци, вестители на крайната истина, или като врачки, редящи съдбините на света. Един такъв преди дни явно страдащ от болестта известна с името словесна диария, взе в едно интервю, че съобщи на света отдавна чаканата вест, че Тръмп е агент на КГБ, тоест на ФСБ. Дори спомена тясната му специализация като „агент за влияние“. Макар обявил се за професионалист, този път той пропусна явно да допълни, че негов водещ оперативен работник не може да е друг освен Путин. Но това се подразбира от само себе си. Като няма с какво друго, ето че сега България ще стане известна в света с този съществен принос в историята на земната политика.
Ако поразсъждаваме по темата, ще е полезно да отбележим, че в шпионската практика има два вида агенти за влияние. Едните са зловредни, другите – добронамерени. В този смисъл би трябвало въпросният познавач на професията да признае, че „агентът“ Тръмп, който в своята „линия на поведение“ има за цел мир, а не война, е от добронамерените. Иначе в действията му през последните месеци, които анализира интервюираният, Тръмп показа, че преди всичко е „агент“ на страната си, което в превод на нормален език в случая означава президент на САЩ.
Пътем въпросният супер информиран кадесар не забрави да спомене и употреби за своята теза и Васил левски, сочейки го за жертва на руски заговор. Според любителя-историк излиза, че ако не е било това, турците са щели да пуснат по живо по здраво Дякона за продължи да върши делото си. Освен това във въпросното словоизлияние въпросната личност, де що посочва свестен световен политик, непременно го приобщава към зловещата агентура на КГБ. И така нататък, и така нататък – все напълно „доказани“ факти.
Интересно би било, дали у някого все пак няма де се появи наивния въпрос, ако всичко е така, тия от ЦРУ, МИ-6, Бундеснахрихтендинст и прочие защо ядът нахалост хляба на данъкоплатците, след като са пробити като холандско сирене от многохилядната агентура на руснаците, както твърди спецът наш. Че нямат ли си и те, бедните, също по някой и друг агент, колкото за цвят, ако не за работа.
Иначе, интервюто на видния служител на ДС Лъчезар Тасев, широко тиражирано напоследък из мрежите, се чете като шпионски трилър. Обикновено обаче във всеки трилър героите нямат нищо общо с реалността. В неговия – също. Бедата е, когато и авторът също е скъсал с реалността. След като е забравил такъв дребен факт от биографията си, на кого се е клел във вярност и какъв клетвен лист е подписвал. Документ, в който точно се посочва, между впрочем, онова, което следва, ако да речем подписалият не се сеща, за какво го е подписвал.
