/Поглед.инфо/ Пълното и съвършено незнание за собствената история от широките маси от населението - бяло, черно и цветно - е голямото постижение на американската образователна система на ХХ век. То превърна идейно формираните митове за робството в отлично гориво за подбуждане на революционни протести в САЩ, за бунтове и грабежи, а също и за отвратителни сцени на унижение на човешкото достойнство на расова основа.

За всеки сравнително образован човек е очевидно, че никакви морално срамни действия и стереотипи на човешкото поведение не могат да се считат за изключителен прерогатив на една или друга етническа или расова общност. Следователно обявяването на всички днешни собственици на бяла кожа за отговорни за моралните прегрешения (или дори престъпленията) на напълно различни хора със същия цвят на кожата и още повече - живели преди 200-300 години, е глупост и нещо унизително.

Все по-глупаво, вулгарно и възмутително е да искаш „извинения“ от хора, които имат пълно и абсолютно алиби във връзка с тези престъпления, изразено на езика на разследващите! Това се отнася за хора, чиито предци пристигат в САЩ след всички действия, които днес предизвикват такова изненадващо възмущение - както сред лидерите на демократичното мнозинство в Конгреса, така и сред престъпните елементи, котито грабят търговски центрове!

Факт е, че в северноамериканските колонии на Британската корона робският труд първоначално изобщо не е вършен от африканци, а от перфектни европейци - шотландски и ирландски военнопленници по време на войните на Англия в чужбина. Следователно не трябва да бъркаме отношението си към институцията на робството - независимо от цвета на кожата на роби и робини, с отношението ни към такова нещо като расовата дискриминация! Историците са добре запознати с факта, например, че първият легален собственик на роби на територията на колониите в Северна Америка (съгласно съдебно решение от 8 март 1655 г.) е бил богатият вирджински земевладелец Антъни Джонсън, който самият е, както се казва, афроамериканец.

По времето на Гражданската война в САЩ (тогава наречена, между другото, Войната за отделяне на южните щати от Съюза) е имало хиляди такива чернокожи собственици на роби. А в общото черно население на страната техният дял е бил абсолютно същият като делът на собствениците на роби сред бяло население. Освен това не е рядкост робовладелци да стават дори бивши роби, току-що получили свобода от своите господари: няма законови пречки за това.

(Разбира се, европейските и руските (тогава съветски читатели на популярния роман на Хариет Бичър Стоу „Чичотомовата колиба“ не знаят за това. Както не знаят, че самата Бичър Стоу никога не е посещавала южните щати и затова просто не е можело да знае за реалната ситуация там.)

Що се отнася до феномена на трансатлантическата търговия с роби, за който днес толкова често се говори, той започва в средата на XVII век с факта, че корабите, плаващи под холандското знаме, започват да доставят роби от Африка до Северна Америка, но до началото на XVII век този бизнес е изцяло под контрола на английските търговци на роби.

Това означава, че повече от 30 милиона настоящи американци с ирландски произход, повече от 40 милиона - с германски произход, както много милиони италиано-американци - нямат много общо с историята на търговията с роби и робството в САЩ. И ако някой от тях целува обувките на някои вулгарни екстремисти днес под камерите, той прави това изключително в състояние на афект, без никаква рационална причина.

На Запад днес не е обичайно да се припомня, че век преди да започне робството в американските колонии, пиратската търговия процъфтява на територията на съвременния Магреб, неразривно свързана с търговията с роби. Тогава алжирските пирати, известни на целия свят, грабят търговски кораби и пленяват християнски роби в крайбрежните села на Италия, Франция, Испания, Португалия, Англия, Холандия, Ирландия и дори скандинавските страни и Исландия.

(Въпреки това, през 1960-1970 г. европейските и съветските зрители свободно гледат филма "Анжелика и султан" в кината - адаптация на романите на Ан и Серж Голон, където приключенията на героите се разиграват именно на фона на борбата на европейците с алжирските пирати.)

Това е много голям бизнес: от средата на XVI до началото на XIX век, например, точно в момента на бързото развитие на трансатлантическата търговия с роби в Америка, като роби на пазарите в Алжир и Мароко, според различни оценки, са продадени между един и пет милиона европейски християни.

Периодичните - испански, френски, английски, холандски т.нар. „Алжирски експедиции“ XVI-XVIII век. срещу пиратските центрове в Алжир, Триполи и Тунис, които са васали на Османската империя, не са придружени от особени успехи.

Военноморските сили на рицарите Хоспиталиери, членове на Ордена "Св. Йоан Йерусалимски" от ХVI век в Малта, се противопоставят на пиратството много по-ефективно. Подобно на казаците по границите на Руската империя или жителите на Военната граница на Хабсбургската империя, моряците от Ордена в Малта сдържат външния натиск върху християнска Европа по това време.

Но през 1798 г., когато Бонапарт превзема Малта, Орденът трябва да я напусне, а ръцете на средиземноморските пирати са развързани. Ситуацията, преобладаваща в Средиземноморието по това време, се доказва от факта, че новородената Американска република, например, плаща на северноафрикански пирати 1 милион долара годишно за правото на свободно преминаване на американски кораби през Средиземно море.

И когато през 1801 г. новоизбраният президент Томас Джеферсън отказва да се подчини на рекета и да плати този дан, пашата на Триполи обявява война на САЩ! Властите на Тунис, Алжир и Мароко, които очевидно надценяват силите си и подценяват американците, веднага се присъединяват към него. Така наречената Първа берберска война (наричана още Триполитанска) война приключва през 1805 г. с победата на американския флот. През 1815 г., по време на Втората берберска война, САЩ отново побеждават алжирския флот, след което останалите държави от Магреб са принудени да признаят новите правила за тях по отношение на военнопленниците и да спрат да ги продават в робство.

Въпреки това, още през 1820-те новият владетел на Алжир възобновява опасния си бизнес: пиратството и търговията с роби през последните векове, очевидно, са навлезли дълбоко в културната идентичност на тогавашните владетели на Магреб и Близкия изток. В резултат на това през юни 1827 г. французите трябва да блокират алжирските брегове, а през 1830 г. в Алжир е изпратена мощна френска експедиционна сила и огромен флот (100 военни кораба и 350 транспортни). След падането на Алжир са изпратени 2 ескадри срещу Тунис и Триполи, след което приключва дългата история на средиземноморското пиратство.

Човек може само да гадае каква апотеоза на колективното безумие би могла да доведе до необуздано покаяние сред гражданите на съвременната Турска република, например, за тяхната колективна вина, че в продължение на почти петстотин години от съществуването на Османската империя, робството и търговията с роби съществуват в нея: както с бели, християнски и европейски роби - до началото на XIX век, а с черни, африканските - до началото на ХХ век.

Но е очевидно, че турската образователна система, за разлика от американската и западноевропейската, не е насочена към създаване на тежък комплекс за вина за грозните страници от историята страните, съществували на нейната територия през последните векове.

Колкото по-дълга е историята на страната, толкова повече жителите ѝ имат възможност да избират страниците на историята, които могат да им помогнат да изживеят настоящия си живот. Но дори и достатъчно кратка, по европейски стандарти, история на Съединените щати - ако знаете това - може да даде на гражданите си достатъчно причини за самочувствие и величие на страната.

Жалко е, че историческата неграмотност, култивирана от американската образователна система, пред очите ни позволи на пропагандата на демократите да потопи толкова много американски градове толкова бързо в бездната на самоубийствен бунт - безсмислен и безпощаден ...

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели