/Поглед.инфо/ Когато Барак Обама отбеляза на 18 юли, че „Байдън трябва да помисли за жизнеспособността на своята кандидатура“, стана ясно, че нещата са на път да свършат. За посветените в кухнята на американската политика не е тайна, че зад слабата фигура на сегашния президент стои все още доста младия бивш президент, който управлява екипа на Байдън.

Демократическата изборна машина не оцеля след катастрофалните дебати и „куршума на Тръмп“. Фактът, че Байдън явно губи изборите, стана очевиден за всички. До последно старецът се държеше на лидерския стол само от факта, че каквито и да е стъпки за неговото заместване не подобряваха ни най-малко ситуацията. Това, което загуби днес, не беше Байдън, а стратегията на демократите, които се надяваха да прекарат „Сънливия Джо“ напред с хапчета, а бъдещите избори, използвайки административен ресурс. Стратегията беше разбита върху вече споменатите два (дебата и куршума) крайпътни камъка, на които клатещата се каруца на демократите загуби последните си колела.

Обама изигра ролята на Яго в тази трагикомедия: навемето той убеди Байдън, когато все още беше силен, да отстъпи на Хилари Клинтън, но сега той беше този, който му нанесе последния удар в гърба, когато крехкият старец най-накрая се предаде.

Ситуация, в която собствената партия отстранява президент след първия мандат, е, разбира се, скандална и срамна и очевидно няма да добави симпатии към демократите. Освен това, когато Камала Харис излиза напред, нейното ръководство се гледа не толкова с надежда, колкото със скрит ужас: крехкият старец с деменция е катастрофа, но комсомолката с вятър в главата едва ли е по-добра. Те са двете тъжни лица на сегашната Демократическа партия, разкриващи нейната непреодолима криза.

Доволният Тръмп вече беше изпратил Джо с безмилостен коментар в социалната си мрежа: „Измамникът Джо Байдън не беше годен да се кандидатира за президент и със сигурност не беше годен да служи – и никога не е бил! Той постигна президентството само чрез лъжи, фалшиви новини и ненапускане на мазето си... "

„Изритах този безполезен боклук“, коментира Тръмп (неофициално, но все пак пред камера) за епохалния си дебат с Байдън. Но Тръмп гледа Камала точно като котка на плячка: „Наричам я Кикотещата се Камала. Чувал ли си я как се смее? Не е напълно наред. Можете да разберете много за един човек по това как се смее. Тя е луда. В цялата глава...”

Всъщност, ако Джо е „най-лошият президент в историята на САЩ“ (според Тръмп), тогава Харис е може би най-безполезният вицепрезидент в историята. Докато все още беше прокурор в Калифорния, Камала беше запомнена с предложението си да хвърля в затвора родителите на деца, които пропускат училище. Харис не беше запомнена на сенаторския си пост. На първичните избори през 2020 г. тя се оттегли от изборите с рейтинг от 2%.

Избран единствено според расистките критерии на настоящата Демократическа партия (подходящ цвят на кожата, пол, произход), като вицепрезидент Камала беше запомнена с това, че методично се проваляше на всички партийни задачи, бъркаше Северна Корея с Южна и накрая вкара миграционната политика в задънена улица, докато накрая изобщо не изчезна от мониторите.

Когато Харис говореше, пресата наричаше нейните речи „словесна салата“. Например изразът и “това, което може, необременено от това, което е било” стана крилата фраза. Или: „Културата е отражение на нашия момент в нашето време, нали? А настоящата култура е начинът, по който изразяваме това, което чувстваме в момента. И винаги трябва да отделяме време, за да изразим как се чувстваме за момента, който е отражение на радостта, защото, както знаете, тя идва сутрин. Трябва да намерим начини да изразим това, което чувстваме в момента по отношение на езика и връзката с начина, по който хората преживяват живота. И аз също мисля за това по този начин“, цитира “Ню Йорк Пост” едно от изказванията на Камала миналата година.

Какво иска да каже на всички с това? Тя разбира ли какво казва? Когато пресата коментира по този начин изказванията на вицепрезидента на най-могъщата държава в света, явно нещо не е наред и в страната, и в света.

С една дума, ужасът е разбираем. Разбираемо е също, че това забавяне до последното оттегляне на Байдън с неговите бързо изтощаващи се батерии е разбираемо.

Всички разбират: Камала е много лош заместител на „Сънливия Джо“. Но, уви, засега е единственият възможен. Да, абсолютно безполезно същество. Но партията просто не може да предложи нищо друго. Днес това е единственото законно техническо решение. Остава само едно: преди партийния конгрес, който е след по-малко от месец, да се изпита новият кандидат и на базата на резултатите от тези тестове да се вземе окончателно решение.

Може да е и това: да намерят силен вицепрезидент за Камала. Имена вече се изброяват: Нюсъм, губернаторът на Калифорния, Марк Кели, сенаторът от Аризона, Джош Шапиро и Анди Бешер, губернаторите на Пенсилвания и Кентъки. Проблемът с всички тях е един и същ: те са неподходящи по расистки причини (твърде бели, твърде хетеросексуални, твърде мъжки) и са неизвестни в цялата страна. И най-важното, това не решава основния проблем – спечелването на избори.

Самата Камала изглежда доволна и все така весела. Семейство Клинтън и Нюсъм я подкрепиха. Но Обама (както всички разбират ключовото звено в тази верига) засега мълчи.

Може би преди конгреса на Демократическата партия все още ще бъде възможно да убедят Мишел Обама да поеме удара и да стане кандидат за президент? Засега Мишел изглежда единственият нормален човек в този цирк. Интуицията и реакциите ѝ изглеждат единствено правилни: стремглаво да избяга от горящия цирк, а не да излиза на арената му.

Превод: В. Сергеев