/Поглед.инфо/ Според таблицата на Федералния резерв на Съединените щати, която е озаглавена "Разпределение на домакинското богатство в САЩ от 1989 г. насам", процентът на американското частно богатство, притежавано от най-богатия 1%, се е увеличил от 5% през 1990 г. до 36% днес. Тоест повече от седем пъти.

Ако вместо това беше двадесеткратно увеличение, тогава най-богатите 1% от населението вече биха притежавали цялата страна, но вместо това изглежда, че се насочват към достигане на тези 100% около 2035 година.

Те удвояват приблизително своя процент от американското частно богатство всяко десетилетие от 1990 г. насам; и при този темп те биха достигнали 72% около 2030 година. След като притежават всичко, всички останали ще работят или за тях, или ще са им в дълг.

Бедните 99% вече няма да могат да купуват това, което компаниите, които притежават най-богатите 1%, ще предлагат за продажба. Очевидно предстои огромен икономически срив, но никой не може да каже колко скоро преди приблизително 2035 г. ще се случи тази мега катастрофа.

Тази таблица започва през 1989 г., така че не показва предишните цифри, но други проучвания поставят началото на нарастването на концентрацията на богатство в Америка след Втората световна война около 1981 година.

Преди това тя беше доста непроменена в продължение на десетилетия. Може би Роналд Рейгън беше до голяма степен отговорен за промяната, но никой от следващите американски президенти не направи нищо, за да обърне неговите политики, базирани на мантрата - "Алчността е добро!"

Ето откъс от интервюто на Рейгън за либертарианското списание Reason на 1 юли 1975 г., публикувано под заглавието "Вътре в Роналд Рейгън":

Водещ: Има ли някакви конкретни книги или автори или икономисти, които са имали влияние по отношение на вашето интелектуално развитие?

Рейгън: О, трудно би ми било да посоча нещо в тази категория. Аз съм упорит читател. Бастиат и фон Мизес, и Хайек и Хазлит - аз съм един привържениците на класическите икономисти.

Същите тези са формулирали и създали мантрата "Алчността е добра!" Философия, която сега се нарича либертарианство (което в континентална Европа вместо това се нарича "неолиберализъм").

Преди президента Роналд Рейгън нито един държавен глава на Съединените щати не е бил либертарианец. Освен загубилият кандидат за президент през 1964 г., републиканецът Бари Голдуотър, който беше либертарианец.

И така, философията, която гласи, че "алчността е добра" беше уважавана в Републиканската партия поне 16 години, преди либертарианецът да бъде избран за президент на Съединените щати през 1980 г.

И след края на мандата на Роналд Рейгън, Америка продължава да е в Рейгънистката епоха до ден днешен. Демократическата партия просто добавя лицемерие към това, като осъжда либертарианството.

Тази позиция (да си либертарианец, като същевременно осъждаш либертарианството) в днешно време се нарича "либерализъм".

Подобно идеологическо лицемерие се превърна в светска религия, което се разпространява особено от много религиозни хора в Америка:

"Нека Бог го направи!" - казват те. Или иначе казано, нека се придържаме към естественото право.

Сред някои тя се нарича "богословие на просперитета". Тъй като ефективно въвежда свръхбогатите в нов тип святост, американските милиардери, особено републиканските, никога няма да възразят срещу това.

В края на краищата това е просто друга форма на либертарианство, която вече обожествява богатите и презира бедните.

Към 2014 г. най-заможните 0,1% от американците притежават почти толкова богатство, колкото 90% от всички останали. Най-богатите 0,1% притежават повече от всички 80% от другите.

Освен това американските милиардери сега имат абсолютно право на вето срещу всеки кандидат в президентските избори на двете партии, като Бърни Сандърс, когото никой милиардер не иска да стане президент.

Само кандидати, които са подкрепени от поне няколко милиардера, имат изобщо някакъв реалистичен шанс. Кандидат, за когото нито един милиардер не изразява подкрепа, не е възможно да спечели номинацията на нито една от основните партии.

За съжаление, изключително много американци са достатъчно манипулируеми, за да бъдат измамени от непрекъснатата пропаганда, финансирана от супербогаташите.

Всеки кандидат, който се противопоставя на супербогатите, практически няма шанс да спечели избори за федералното правителство.

Много федерални служители, както и почти всеки републикански служител, дори открито защитават супербогаташите и поне имплицитно очернят труда и обожествяват капитала, тоест "предприемача"..

Подобна ситуация би била невъзможна във всяка една държава, която има информиран и разумен електорат, защото това води до по-голямата част от избирателите, да гласуват срещу себе си.

Хората не правят това, освен ако не биват забуждавани. Като например да си мислят:

"Аз съм предприемач", защото притежават да речем, бутка за хамбургери или получават доходи от рента.

Всеки, който не е подкрепен поне от рисковите капиталисти, не е "предприемач" , за когото федералните политици биха лелеяли и биха се притеснявали.

Това е причината, поради която днес 36% от частното богатство на Америка се притежава от първопроценторите, докато през 1990 г. само 5% бяха притежавани от тези хора. "Алчността е добра" прави това да изглежда добре.

Все по-голям и по-голям процент от частното богатство на САЩ отива на фондовите пазари, защото все повече и повече от него е чист излишък, който надхвърля възможността на собствениците му да харчат за собствена консумация.

Освен това, тъй като кризата с Ковид-19 най-силно засяга работниците и фондовите пазари процъфтяват през 2020 г., процентът на частното богатство на Америка, притежавано от най-богатия 1%, получава специален тласък тази година.

Блогът за разследващи новини на Дейвид Сирота "Дейли Постър" озаглави на 30 декември "10 статистически данни, които ще ви взривят ума" и първите четири бяха:

1. "Общата цена на помощните чекове от 2000 долара (465 милиарда долара) е по-малко от половината от сумата, която американските милиардери са направили по време на пандемията (1 трилион долара). Общата цена на чековете е по-малка от сумата, с която само 16 американски милиардери са увеличили нетната си стойност по време на пандемията (471 милиарда долара)."

2. "Джеф Безос и Илон Мъск спечелиха по-голямо богатство по време на пандемията (158 млрд. Долара), отколкото Конгресът току-що разреши за допълнителни обезщетения за безработица за милиони американци (120 млрд. Долара)."

3. "Личното богатство на Джеф Безос нараства повече с всяка секунда на 2020 г. (2800 долара), отколкото Конгресът обмисля да даде на американците, които са изправени пред изселване, глад и фалит (2000 долара)."

4. "Законодателите на Конгреса получават 3 300 долара държавни пари всяка седмица, за да измислят начини да блокират помощните чекове от 2 000 долара за милиони американци."

През този период все повече от страната са собственост на най-богатия 1%. Все повече и повече от правителството също се контролира от най-богатия 1%, защото парите носят власт (като възможността за наемане и уволнение на служители и други агенти).

И по-специално това носи силата да наемаш лобисти и да правиш услуги за членовете на Конгреса, както и да наемаш всички, които се пенсионират от държавната служба, включително не само бивши избрани служители, но и бивши държавни служители от кариерата.

Въртящата се врата между обслужването на правителството и обслужването на хората, които финансират предизборни кампании (най-богатите 1%), се върти все по-бързо, тъй като най-богатите 1% притежават все повече и повече от страната.

Ако те ще притежават 100% от частното богатство, те също така ще контролират правителството на 100% и следователно на практика ще притежават и 100% от държавното богатство.

Това би било абсолютна диктатура от най-богатите 1%. Но какво би казала конституцията на САЩ за това?

Повратната точка всъщност беше през 1976 година, когато американският Върховен съд се произнесе единодушно в случая Бъкли срещу Валео (макар че съдия Байрън Уайт частично се отцепи). Този случай каза, че не може да има ограничения върху общите политически дарения, които един индивид получава.

Защо? Защото парите са "слово" и Първата поправка на американската конституция забранява всякакви закони срещу "словото", като например срещу лъжите или пък срещу други форми на изразяване, без значение колко са вредни.

А какво би било по-вредно от това да позволиш правителството ти да се купи?

Съдът решава, че ако повече пари означават по-голям контрол над правителството, тогава това е добре, но съдията Байрън Уайт в своето самотно и внушително възражение казва:

"Делата на Конгреса и на този съд признаха това като смъртна опасност, срещу която трябва да бъдат предприети ефективни превантивни и лечебни стъпки."

По същество той е искал да върне целия въпрос на законодателите, които дотогава бяха законно възпрепятствани да се занимават с него, заради единодушното решение, към което се присъедини и самият "съдия" Уайт.

Това единодушно уравнение на "пари" със "слово" беше началото на края на американската дотогава ограничена демокрация и бележи началото на днешната американска аристокрация - американската аристокрация на богатството.

Но дали американските основатели са били за създаването на аристокрация? Не беше ли основната им цел да попречат на такова нещо да поеме тук? Кой е наел тези "съдии"? Не са ли те всъщност предатели?

Ако е започнало на която и да е дата, това е: 30 януари 1976 г.

Превод: СМ