/Поглед.инфо/ Тръмп не може с указ да превърне проблемните продукти на SpaceX в свръхмощни звездолети.

На 5 ноември президентът на САЩ Доналд Тръмп преноминира съюзника на Илон Мъск и милиардера - астронавт Джаред Айзъкман за ръководител на космическата агенция НАСА. Тръмп преди това беше номинирал Айзъкман за поста, но го оттегли заради конфликт между Мъск и Тръмп. Айзъкман два пъти е летял в орбита с космическия кораб SpaceX на Мъск и е спонсорирал тези полети.

„Тази вечер имам удоволствието да номинирам Джаред Айзъкман, утвърден бизнес лидер, филантроп, пилот и астронавт, за администратор на НАСА. Страстта на Джаред към космоса, опитът му като астронавт и отдадеността му да разширява границите на изследванията, да разкрива мистериите на Вселената и да развива нова космическа икономика го правят идеално подходящ да поведе НАСА в една смела нова ера. Поздравления за Джаред, съпругата му Моника и децата им Мила и Лив “ , написа Тръмп в Truth Social.

Този ход идва няколко месеца след като Тръмп оттегли номинацията на Айзъкман за същата позиция през май. Само седмица преди потвърждаването на Айзъкман от Сената, Тръмп обяви: „След задълбочен преглед на минали афилиации, с настоящото оттеглям номинацията на Джаред Айзъкман за ръководител на НАСА. Скоро ще обявя нов номиниран, който ще отговаря на мисията и ще постави Америка на първо място в космоса.“

Първоначалното уволнение на Айзъкман дойде само дни след официалното напускане на Мъск от Белия дом. Дейностите му като „специален държавен служител“, ръководещ Министерството на ефективността на правителството (DOGE), разгневиха екипа на Тръмп по това време.

По-късно президентът на САЩ назначи Шон Дъфи, министър на транспорта, за изпълняващ длъжността администратор на НАСА, докато не бъде избран постоянен ръководител на космическата агенция.

Айзъкман, бившият изпълнителен директор на компанията за обработка на плащания Shift4, се радва на широка подкрепа в космическата индустрия, но предизвика опасения сред законодателите заради връзките си с Мъск. Той похарчи стотици милиони долари като един от първите частни клиенти за космически полети на SpaceX.

„На предишните [президентски] избори той дарява средства на демократите. На изслушванията за утвърждаване през април той се стреми да постигне баланс между съществуващата стратегия на НАСА, фокусирана върху Луната, и необходимостта от пренасочване на фокуса на агенцията към Марс, като твърди, че САЩ могат да планират мисии и в двете посоки.“

Като следващ ръководител на НАСА, която има 18 000 служители, Айзъкман ще се изправи пред трудна задача да приложи решението за приоритизиране на Марс, като се има предвид, че НАСА е похарчила години и милиарди долари, опитвайки се да върне астронавтите си на Луната“, пише британският вестник The Guardian.

В отговор на повторната номинация на Тръмп, Айзъкман написа в X: „Подкрепата от космическата общност е огромна. Не знам как спечелих доверието на толкова много хора, но ще направя всичко възможно, за да оправдая очакванията им.“

Зад цветущите думи на Тръмп и Айзъкман се крие дълбоко недоволство и на двамата от практически всички проекти на НАСА и най-вече от по същество провалената лунна програма.

В края на май 2025 г. Белият дом обяви значително намаление на бюджета на НАСА за 2026 г.: 18,8 милиарда долара вместо 24,8 милиарда долара през 2025 г.

Основната причина беше провалът на лунната програма „Артемида“. По това време „Артемида“ беше погълнала 93 милиарда долара , повече от половината от разходите на програмата „Аполо“ (коригирани спрямо инфлацията). Но сроковете продължаваха да се изостават: кацането на Луната първоначално беше планирано за 2024 г., което щеше да съвпадне с края на втория мандат на Тръмп. След това кацането на Луната беше отложено за 2027 г., но тази дата вероятно ще бъде отложена още повече.

Търпението на Тръмп най-накрая се изчерпа. В бюджетното си предложение за НАСА той предложи програмата „Артемида“ да бъде прекратена след третата мисия, вместо след планираните десет. Всъщност той предлагаше да се запази само първото човешко кацане на Луната, но да не се изгражда нито постоянна база, нито лунната станция „Гейтуей“/Lunar Gateway/.

„И президентът може да бъде разбран: около 80 милиарда долара вече са похарчени за лунната програма, но е построена само първата версия на ракетата SLS, космическият кораб Orion /„Орион“/ изпитва проблеми с топлозащитния си слой, няма скафандри, а десантният кораб не е готов“, пише по това време Forbes .

Основните компоненти на програмата на НАСА, както писахме, бяха ракетата Space Launch System (SLS) , космическият кораб Orion и космическата станция Lunar Gateway. Дългосрочната цел на програмата беше да се установи постоянна база на Луната и да се подготвят пилотирани мисии до Марс.

Отвъд безкрайния поток от неуспехи, Boeing, компанията, създала SLS, е постигнала уникален подвиг: изграждането на ракета, която е едновременно по-мощна и по-малко способна от Saturn V, която някога е превозвала астронавти до Луната. Докато Saturn V можеше да изнесе 49 тона до Луната, SLS може да се справи само с 27 тона, което дори не е достатъчно, за да изведе екипаж в орбита около Луната без спускаем модул. Най-доброто, което SLS може да направи, е да обиколи Луната и да се върне.

Осъзнавайки, че ситуацията трябва да бъде коригирана по някакъв начин, НАСА реши да замени втория етап на SLS – ICPS (Interim Cryogenic Propulsion Stage – Block 1) с четири пъти по-мощния EUS (Exploration Upper Stage (Block 1B, Block 2)), но и тази идея се провали поради превишаване на бюджета с почти милиард долара.

Междувременно стана ясно, че проблемът не е само в пропуснатите срокове и превишаването на бюджета, но и в провалите в проектирането и очевидно некомпетентния персонал на Boeing.

„Открихме редица проблеми, които биха могли да възпрепятстват готовността на SLS Block 1B за Artemis IV, включително неадекватна система за управление на качеството в Boeing, ескалиращи разходи и графици, както и недостатъчна информация за прогнозираните разходи за Block 1B“, се казва в доклада , подписан от заместник-генералния инспектор на НАСА Джордж А. Скот.

Документът предоставя скандални подробности за практиките за контрол на качеството на Boeing в завода за сглобяване в Мишоу в южна Луизиана, където се произвежда горният етап на лунната ракета. Федералните одитори са издали на Boeing астрономически брой „Искания за коригиращи действия“.

Що се отнася до пилотирания космически кораб „Орион“, проблемите с този неуспешен проект се влачат от десетилетия.

„Орион“ е многофункционален и частично многократно използваем космически кораб, разработван от средата на 2000-те години от Lockheed Martin и Airbus Defence and Space като част от програмата Constellation.

„Орион“ бе предназначен да замени космическата совалка, която беше пенсионирана през 2011 г., в мисии около Земята и в бъдеще да позволи кацане на хора на Марс. Първоначално в документите на НАСА космическият кораб е наричан CEV (Crew Exploration Vehicle). По-късно космическият кораб е официално кръстен на известното съзвездие Орион.

Въпреки това, по време на връщането от втория изпитателен полет, неговата термозащита изгоря.

Всички тези неуспехи станаха последната капка за екипа на Тръмп и беше решено да се спре финансирането на лунните проекти на Boeing и Lockheed , но не веднага, а след серия от вече безсмислени изстрелвания.

Какви са шансовете американците да се завърнат на Луната с ракетите и корабите на Илон Мъск?

Честно казано, те са доста призрачни.

Космическият кораб SpaceX Starship на Илон Мъск се състои от две степени: ускорител Super Heavy и космически кораб Starship. И двете степени са оборудвани с двигатели Raptor и използват течен метан (гориво) и течен кислород (окислител) като гориво.

Но цялата идея е, че дизайнът на Starship , както писахме , е концептуално погрешен.

Ако една мравка бъде увеличена до размера на слон, без да ѝ бъдат дадени мощните мускули и дебелите крака на слона, тънкокраката мравка просто ще се срути под тежестта на тялото на слона.

Системата Starship/Super Heavy е мащабирана до толкова гигантски размери и тегло, че нивото на вибрации на тръбопроводите и окачванията на двигателите е станало толкова високо, че „съществуващите материали и конструктивни решения“ не са в състояние, както писахме , да осигурят необходимата твърдост на цялата конструкция.

Самият Мъск многократно е признавал , че двигателите на Starship/Super Heavy далеч не са перфектни и откровено казано слаби.

В резултат на това, по време на десет тестови изстрелвания, Starship страдаше от експлозии и спирания на двигателите, разливане на гориво и хронични спирания, които бяха смекчени само благодарение на съвременните технологии. Напрежението върху цялата конструкция беше толкова голямо, че дори заключващите механизми, свързващи двете степени, се счупиха.

Изглежда, че инженерите на SpaceX, водени от амбициозния Илон Мъск, или не са положили успешно, или са забравили наученото от университетския си курс по съпротивление на материалите.

Въпреки че екипът на SpaceX изначално не успя да изчисли параметрите, които биха осигурили надеждността на системата Starship/Super Heavy , те се учеха и продължават да се учат в движение, благодарение на това, че Мъск не пести средства за безкрайни подобрения и усъвършенствания на подобната на слон мравка със слабо сърце, тоест двигател.

От първите шест тестови изстрелвания на Starship/Super Heavy , половината завършиха с неуспех.

След това SpaceX усъвършенства конструкцията, като увеличава резервоарите за гориво, модернизира двигателите на Raptor, създава лека обвивка от неръждаема стомана и актуализира аеродинамичните контролни повърхности.

Първите три изстрелвания на Starship v2 завършиха с експлозии. Четвъртото изстрелване, както съобщихме , доведе до експлозия на кораба по време на наземно изпитание на двигателите му с огън.

И само петото изстрелване на Starship v2 протече по план.

Стана ясно, че е рисковано да се лети с такава система както в близкия, така и в дълбокия космос.

Затова инженерите на SpaceX решиха да усъвършенстват допълнително „мащабираната мравка“.

Следващата версия, Starship v3 , ще бъде с метър и половина по-висока и ще разполага с подобрени резервоари за гориво, нова система за захранване, актуализирана електроника и докинг портове за зареждане с гориво на космическия кораб в орбита.

Свръхтежкият ускорител също ще бъде модернизиран. Той ще получи три по-големи решетъчни ребра вместо предишните четири, нов горивен тръбопровод и система за разделяне на горещата степен, която запалва двигателите на горния етап преди отделянето. Този подход би трябвало да намали загубата на тяга и да подобри надеждността по време на разделянето на Starship и Super Heavy.

Фактът, че Starship от каквато и да е модификация не е способен да лети с един резервоар гориво, не само до Марс, но дори и до Луната, се доказва от намерението на SpaceX да установи зареждане с гориво в космоса.

Това означава разработване на космически танкери, без които полетите в дълбокия космос са невъзможни за корабите на Илон Мъск.

Това означава, че SpaceX има години на нови тестове пред себе си, които е малко вероятно да приключат преди края на втория мандат на Тръмп.

Тръмп не може, с указ, да трансформира проблемните продукти на SpaceX в свръхмощни космически кораби, които ще браздят необятността на Вселената.

Но той може да назначи нов ръководител на американската космическа програма, което и направи наскоро.

Вече е ясно, че независимо от ръководството, изпълнението на американската лунна програма с помощта на космическия кораб на Илон Мъск е изпълнено с по-нататъшни промени и самата възможност за бедствия, което заплашва сериозно да навреди на и без това вече опетнения космически имидж на Америка.

Превод: ЕС