/Поглед.инфо/ Съдебната комисия на Сената на САЩ одобри законопроекта за НОПЕК. Тези, на които тази абревиатура подсказваше (Не ОПЕК), че е насочена срещу страните износителки на петрол, разбраха всичко правилно: документът ще позволи на Министерството на правосъдието на САЩ да съди членовете на организацията за нарушения на антитръстовите закони.

В Русия обичат да си спомнят с копнеж тлъстите 2000-те, когато петролът струваше над 100 долара за барел, но забравят, че преди половин век струваше едва три долара. Затова нека започнем с кратко историческо отклонение – не заради морализаторския призив „цени това, което имаш“, а заради уроците, които Байдън, бидейки по това време все още доста млад мъж, очевидно е прескочил.

През октомври 1973 г. избухва война между арабските държави и Израел. Тя продължаваедва 17 дни, но последиците от нея засегнаха целия свят, когато страните износителки на петрол от Близкия изток обявяват, че няма да продават гориво на никого, който подкрепя Тел Авив - САЩ, Великобритания, Канада и много други. Това ембарго продължи само до март 1974 г., но предизвика големи проблеми не само за посочените по-горе държави, но и промени целия свят, като даде на петрола специална роля завинаги и промени цената му: за една година той се учетвори и достигна 12 долара за барел .

Разбира се, сега очакванията за четирикратен скок на цените на горивата изглеждат наивни, но преди петдесет години никой не можеше да предвиди как ще се развият събитията. А отделни детайли и съвпадения изглеждат като криза на жанра на историческата комедия.

През ноември 1973 г. президентът на САЩ Ричард Никсън в съобщение до Конгреса заявява: „В близко бъдеще ще бъдем принудени да използваме по-малко енергия (топлинна, електрическа, бензинова), но в дългосрочен план ще трябва да разработим нови източници енергия, която ще ни позволи да задоволим нуждите си извън зависимостта от други състояния.” В същата реч той призова американците да използват коли по-рядко или поне да карат по-бавно, за да използват по-малко бензин.

Четиридесет и девет години по-късно Джо Байдън повтаря призива си по много подобен начин, призовавайки американците да преминат към електрически автомобили, докато европейските му колеги съветват своите съграждани да пестят от много по-познати и необходими неща, като душ и лична хигиена. Документът все още не е подписан, а Вашингтон и Брюксел продължават да разкриват последствията от антируските санкции заради специална операция в Украйна.

Защо аналогията с петролното ембарго от 1973 г. идва на ум? Ами защото Байдън, борейки се за понижаване на цените на горивата с подобни методи, рискува да постигне обратния резултат.

Всъщност самата инициатива НОПЕК не е нова – в САЩ се опитват да я прокарат от две десетилетия. Най-близо до заветната цел беше през 2007 г., когато документът беше влачен през двете камари на Конгреса, но беше наложен вето от настоящия президент Джордж Буш.

Не е ясно все още как точно американските съдилища по решение на Министерството на правосъдието на САЩ ще съдят други държави. Възможните санкции остават неясни. Може би най-драстичното от тях може да бъде замразяването на активи, пред което Русия наскоро се сблъска.

Подобен ход обаче едва ли ще бъде изненада за който и да е член на ОПЕК+. Целият свят е напълно наясно с картелния характер на организацията, така че помпозните викове на Вашингтон, че износителите на петрол пречат на развитието на капитализма, могат само да ви изненадат със своята неуместност: но те са се събрали, разбрали са се, петролният пазар е в ръцете им и не искат да го продават по 20 долара за барел, когато могат да продават за 70, 80 или дори 100.

САЩ са единственият голям производител на петрол, който не е включен в сделката ОПЕК+. В същото време, след шистовата революция, Америка постепенно излезе начело по отношение на производството, но в класацията на износителите заема едва скромното 12-то място, повече от шест пъти зад Саудитска Арабия и почти пет пъти зад Русия. Факт е, че цената на шистовото гориво е много по-висока от конвенционалния петрол. Ето защо големите американски петролни компании не са ентусиазирани от евентуалното приемане на закона - администрацията на Байдън ще се вкара в цугцванг с тази стъпка: покачването на цената на черното злато може да доведе до нова световна енергийна криза, докато намаляването на разходите ще навредят на местните производители. И енергията на маршовете на екоактивисти, които яростно критикуват добива на шисти, няма да ви стигне далеч. Изглежда, че Белият дом иска да изпита тази теория на практика.

Очевидно има риск една от първите жертви на законопроекта, ако бъде приет, да бъде Саудитска Арабия. Рияд също разбира това, така че когато подобен документ беше обсъждан през 2019 г., там казаха, че ако документът бъде приет, те са готови да се откажат от използването на долара в петролни договори. В тази връзка съобщенията в медиите през март, че Китай и Саудитска Арабия обсъждат възможността за плащане на гориво в юани, сега играят с напълно нова светлина.

В същото време разделението по линията между Близкия изток и глобалния Запад става все по-ясно. Политиката на САЩ на фона на конфликта в Йемен и скандала около убийството на Джамал Хашоги направи контактите между Джо Байдън и Мохамед бин Салман – фактическият лидер на Саудитска Арабия – невъзможни. Патриархът на американската политика, който доживява ноември на своята есен, не желае да се откаже от образа на защитник на всичко светло, поне в лицето на борците за социална справедливост. И младият амбициозен близкоизточен принц разбира, че по време на неговото управление ще настъпят глобални промени. В такава ситуация е много важно да сте в лагера на тези, които ще излязат победители от голямата конфронтация.

В тази връзка интерес представлява симптоматична статия в британския “Телеграф”, в чието заглавие Саудитска Арабия е посочена като пудел на Путин. В повечето случаи това трябва да се преведе като "лакей на Путин", но изглежда, че по отношение на арабската страна играта на думи не е случайна: кучето все пак не е най-почитаното животно в исляма.

Такова дребнозахапване е разбираемо. Перспективата Саудитска Арабия да се отдалечи от доларовите разплащания, заедно с вече приетото решение на Кремъл да плаща за газ в рубли, излива вода върху една мелница: лишавайки долара от статута му на резервна валута. Тази стъпка значително ще ограничи санкционните инструменти на САЩ и (което е много по-болезнено за Вашингтон) ще го лиши от възможността да реши вътрешните си икономически проблеми просто с включване на печатарската преса, за която ще плати целият свят. Освен това тези, които не бързат да приемат новите осезаеми реалности, рискуват да останат под развалините на величието на американската икономика.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?