/Поглед.инфо/ Въпреки поражението в президентската надпревара и позора в американското медийно пространство, Доналд Тръмп дори не мисли да сменя основния си политически прийом- контролирания скандал. На 7 юли бившият президент на САЩ по време на пресконференция в собствения си голф клуб в Ню Джърси обяви завеждането на дело срещу тримата водещи технологични магнати на нашето време: Марк Зукърбърг (собственик на “Фейсбук”) Джак Дорси (създател на “Туитър”) и Пичай Сундар (ръководител на “Гугъл”).

По време на януарските изцепки на Тръмпистите във Вашингтон, именно тази троица на новия американски капитализъм отблъсна Доналд Тръмп от политическия процес, като блокира профилите на бившия президент в своите социални мрежи. С щракване на чужди пръсти, г-н Тръмп загуби пряк контакт с електората. Президентите, както настоящи, така и минали, не забравят подобни обиди.

Същността на иска, подаден в щата Маями, е нарушение на Първото изменение на Конституцията на САЩ, което гарантира свободата на словото. „Нашият случай ще докаже, че такава цензура е незаконна и противоречи на конституцията, а това е напълно неамериканско“, каза г-н Тръмп на същата пресконференция на 7 юли. В допълнение към изискването за пълно деблокиране на профилите на бившия президент, искът предвижда признаването на раздел 230 от Закона за етика и комуникации на САЩ като противоконституционен. Де юре, този раздел освобождава собствениците на социални медии от отговорност за съдържание, публикувано от потребители. Външно прозрачен и разбираем, раздел 230 обаче позволява на технологичните гиганти напротив, да оттеглят конкретни политически програми без никакви задължения. Бившият президент не е съгласен с тази ситуация и затова обобщава войнствено съобщението си за предстоящите процеси: „Няма да преговаряме! Не знам какво ще се случи в бъдеще, но няма да се разотидем мирно "

Строго погледнато, делото на г-н Тръмп е битка с вятърни мелници. Американските частни компании-социални медии, независимо от техния размер и политическа програма, имат картбланш в областта на съдържанието, публикувано на техния сайт. „Този иск практически няма шанс“, потвърждава безсмислието на предстоящия съдебен процес Брайън Фицпатрикпрофесор по право в университета “Вандербилт”. Но за г-н Тръмп подобни преки действия срещу разпищолилите се технологични капиталисти са единственият начин да защити собствената си и електорална чест. И макар опитът да е предварително обречен на неуспех, тази последна кавалкада на водача на консерваторите може да вдигне достатъчно прах, за да консолидира защитниците на истинския американски начин на живот.

За съжаление, Доналд Тръмп няма на кого да разчита и няма къде да бъде изслушан, освен в собствения си голф клуб или в съда. Блогът на бившия президент "От бюрото на Доналд Дж. Тръмп", открит през май тази година, издържа по-малко от месец поради ниската популярност. Опитът на бившия прессекретар на Тръмп Джейсън Милър да създаде пряк конкурент на “Туитър” - социалната мрежа “Гетър” - прилича на преписване от двойкаджия с десни политически уклони от отличник с леви: разликите между републиканската платформа и демократичната е трудна за откриване дори с въоръжено око. Освен това още в първите дни на работата на “Гетър” системата беше хакната: утвърдените профили на приближените на Тръмп (например Майк Помпео, Стив Банън или гореспоменатия Джейсън Милър) показваха едни и същи съобщения за кратко време с шеговит призив да се предостави свобода на Палестина. И на 5 юли на хакерски форуми можеше да се намери база данни с лични данни за 90 000 потребители - това вече не е шега работа. И накрая, управлението на “Гетър” блокира официалния профил на движението “Черните животи имат значение”, като същевременно остави профила на противоположното “Белите животи имат значение” вътре в платформата. Доналд Тръмп е достатъчно умен политик, за да не се спусне до дъното, за да дискредитира придобития авторитет, като се свързва с маргиналите на американската десница, които сами си варят уискито или живеят в мазетата на къщите на родителите си.

Затова в крайна сметка, без платформа и без разумно обкръжение, г-н Тръмп избра единствения път, който следваше преди и по време на президентството си - пътя на скандала. На фона на безкрайните изтичания на информация, че “Фейсбук”, “Туитър” и “Гугъл” събират информация за собствените си потребители без искане, Доналд Тръмп е в състояние силно да подразни политизираните представители на технологичния бизнес, с които не може да води диалог. В допълнение, съдебно поражение в този случай може да означава репутационна победа, тъй като образът на изобличителя на монополите ще се фиксира върху г-н Тръмп, а стигмата на компании, "които са били изправени пред съда", ще остане много дълго време в ума на средния американец за много.

Реалностите на съвременна Америка са такива, че всяко позоваване на здравия разум се възприема като популизъм. Има ли наистина значение кой точно ви забранява да говорите - държавата или гигантска частна корпорация? Никой няма право да ограничава свободата на словото, а Доналд Тръмп от тази гледна точка, при всички свои политически лични интереси, иска разбираеми неща: всеки да може да говори и да бъде чут.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели