/Поглед.инфо/ Пожеланията и фантазиите за власт не могат да изменят геополитическите реалности и факта, че Вашингтон просто никога няма да позволи да се проведе Текзит.
В американската политическа история има интересна тенденция, че винаги, когато има някаква криза, един възможен отговор на нея, особено отдясно, е някаква форма на сецесия.

Вълните на либералния триумфален екстаз, когато Барак Обама влезе в Белия дом, бяха достатъчно страшни, за да започнат дискусии за напускане на Съюза от Охайо до Орегон. През 90-те години страшните милиции на места като Мичиган уж щяха да се борят за някакво отцепване от тиранията на Клинтън.

Нищо от това не се случи и единственият полу-успешен опит да се направи подобно нещо изискваше подкрепата на целия политически и икономически елит на Юга, с много тежка икономическа зависимост от "една особена институция", дори само за пробата.

Но по някаква причина тази наивна проектираща фантазия, че можеш просто да се откъснеш от злите хватки на Вашингтон, спечелвайки всичко, но все пак по някакъв начин без да губиш нищо просто няма да умре.

И така, сега има дискусия за предстоящ "Текзит". Този път обаче стратегията ще използва дългосрочна бюрократична пътна карта и значително повече подписи, печати и административна работа, за да се провали в крайна сметка.

Брекзит е фалшив наратив

Този нов термин Текзит идва от "успеха" на движението за Брекзит, което в известен смисъл изведе Великобритания от Европейския съюз. Светещата положителна страна на Брекзит е фактът, че нещата бяха направени абсолютно мирно чрез референдум и много бавни бюрократични процеси.

Въпреки че безкрайният, на пръв поглед път на Брекзит беше много досаден за онези, които го подкрепиха, разполагайки с много време за игра, позволи нещата да се случват по-нежно и с по-малко икономически последици.

Ако просто бяха поставили огради с бодлива тел и картечни гнезда от британската страна на Ламанша на следващия ден след гласуването, икономическото въздействие щеше да е много по-тежко.

Ние обикновените хора, искаме политиката да бъде вълнуваща и пълна с триумфални победи към едно по-добро утре, но реалността е, че понякога бавно и стабилно печелиш състезанието. Без значение какво казва тълпата срещу Брекзит, икономиката на Великобритания не се е разпаднала и не е претърпяла някаква смъртоносна рана поради напускането на Европейския съюз.

По същество меката сецесия, поне в контекста на Европейския съюз, сега е доказано приятно оцеляваща, поне за основен играч като британците.

А нима едно Обединено кралство след Брекзит е чак толкова по-различно?

Вероятно именно този по-безопасен и по-мек бюрократичен подход се харесва на тези, които разбират най-добре хартиените танци, а именно местните политици. От тяхна гледна точка, защо не се опитаме бавно да откъснем Тексас от предстоящата смърт от ляволиберализма / глобализма, но по мирен начин с дъги и котенца?

Брекзит не изискваше нито оръжие, нито кръв, просто много време и печати, това изглежда много пикантно, за разлика от напоената с кръв Гражданска война 2.0.

Ако британците можеха да си тръгнат, без да се сринат, защо не може и щатът на самотната звезда? Всичко е по-голямо (и по-добро) в Тексас, нали?

Въпросът е, че за тези, които размахват моливи и писалки, наративът за Брекзит изглежда привлекателен, но в крайна сметка той съвсем не е верен. Англия не беше в състояние да води някаква масивна консервативна или националистическа революция с нежни средства.

Да, Юниън Джак беше свален в парламента на Европейския съюз и на теория Брюксел не може да смуче повече ресурси от отвъд Ламанша по свое усмотрение, но в крайна сметка Великобритания остава в НАТО, изцяло философски доминирана от екстремни прогресивни либерали и няма намерение да реформира "Империята" скоро.

Всички въпроси, които съществуваха преди Брекзит, които не са свързани с данъците и които бавно унищожават английската култура и националност, все още са налице. Но да, данъците са по-ниски, така че е хубаво.

Обединеното кралство не е наистина независимо, с Брекзит или не. Истинският тест за независимост на нацията в еднополюсен свят е дали тя може (или поне се опитва) да провежда политики, които противоречат на желанията на Хегемона ( в случая на Вашингтон).

Засега все още не сме видели пост-брекзитна Великобритания, която да се опита да работи с руснаците или китайците срещу Вашингтон или да отстоява своите интереси пред тези на Съединените щати навсякъде по света.

В момента британците не са играчи в една нова "велика игра". Те просто са коригирали привкуса на своя васален статус. Този наратив за Брекзит е нещо, което трябва да се отбележи. Нещо, което представлява интерес, но не е "доказателство за концепция" за Тексас.

Колапсът на СССР е реалистичен модел за Тексас

Трябва да бъдем впечатлени, че местните политици в Америка всъщност са били наясно и са знаели за събитие, което се е случило в чужбина.

Това ниво на осъзнаване и знание за света е рядкост, но за съжаление, ако бяха погледнали малко по-на изток, щяха да видят потенциалния кошмар, който може да се случи, дори ако успеят да напуснат Съединените щати при "мирни" условия.

Въпреки факта, че 77% от населението гласува за спасяване, но реформиране на Съветския съюз, той беше разбит от удари с писалка на хора, които бяха скрити в горите в самия западен край на съветската империята.

Последва кошмарен сценарий на глад, колапс и нечувани малки военни конфликти.

Много от парчетата на СССР се чувстваха доста уверени в способността си да се изправят сами като част от великата Червена цивилизация, но след като се разпаднаха, те бързо трябваше да се борят, за да оцелеят и бързо осъзнаха колко малки и безпомощни са техните нации без големия татко - Москва.

И до ден днешен всички бивши съветски републики остават бедни и ирелевантни територии, чиято единствена цел в съществуването е да антагонизират Русия и да подлагат на изпитание правописните и правоговорни умения на господарите си във Вашингтон с техните непроизносими фамилни имена.

Отцепването от големите империи винаги идва на висока цена. Дали си струва?

Тексас е голям и има много жизнена култура, но има много по-голяма стойност като част от американската цивилизация, отколкото като тексаска нация.

Това е по същия начин, по който Армения, Грузия, Украйна и т.н. бяха много по-подходящи като част от руската / съветската цивилизация, отколкото като забравими проблясъци на глобалния радар.

В Русия всеки може поне да разпознае арменска писменост, знае името на онези големи украински червени панталони, които харесва, и може да определи коя е грузинската кухня.

Като "независими" нации те са културно несъществуващи в световен мащаб, с изключение на онези странни хора, които случайно са закупили грешните "грузински" знамена, които видяхме на протестите на Капитолийския хълм в столицата на Съединените щати.

Дори ако на Тексас му бъде позволено бавно да изтласква пътя си от Съюза чрез някакъв вид Текзит, съдбата му ще прилича много повече на бивша съветска република през 90-те, отколкото на митичния им наратив за Брекзит.

Геополитиката на Тексас е ужасна

Ако Тексас стане независим, той ще се окаже обграден от 3 различни пространства.

Първото е сухопътната граница с останалата част на Америка, която би била много враждебна към отцепилата се република и с голямо желание би й наложила икономически санкции и други проблеми.

Съединените щати донесоха страдание на много места по света с ембарго, санкции и блокади. Не бива да сме толкова наивни, за да мислим, че няма да го направят на един палав Тексас.

Второто пространство ще бъде Мексиканският залив, който по същество е доминиран от американския флот. Тексасците ще трябва да се сбогуват със стоките от Китай, освен ако не могат да ги получат през Мексико.

Блокирането на Тексас от останалия свят е много реалистично и тази принудителна изолация ще промени блестящите големи градове на щата в мрачни обеднели капиталистически копия на Северна Корея от гледна точка на икономиката.

Тексас ще е по-зле и от Северна Корея след един "Текзит".

Третото и най-важно пространство е границата с Мексико. Ако мексиканците не бяха под палеца на Вашингтон, това можеше да е потенциален "изход" за независим Тексас да получи достъп до стоките по света. Но както изглежда днес, Мексико Сити винаги ще застане на страната на Вашингтон, когато има значение.

Това означава, че Текзит ще доведе до раждането на нова нация, която е напълно откъсната от останалия свят.Тя не само ще трябва да се бори икономически срещу глобалния хегемон, но ще започне живот, заобиколен от него от всички страни, за да бъде изконсумирана и усвоена като пържола.

Тексас е голям, има разнообразен пейзаж, но поддържането на икономика с насочени към вас оръжия от всяка посока няма да бъде лесно.

Геополитиката на Америка, намираща се далеч, заобиколена от океани с едва населена Канада и покорно Мексико по границите, е огромна благодат за американската стабилност.

Пожеланията и фантазиите за власт не могат да изменят геополитическите реалности и факта, че Вашингтон просто никога няма да позволи да се проведе Текзит.

Политиците, застъпници на тази позиция, трябва да разберат, че ако продължат напред с това, Тексас от гледна точка на геополитическите реалности, ще се окаже в много по-лоша ситуация от тази на Северна Корея.

Освен това всеки тексаски политик, който сериозно ще предложи законодателство за референдум или процес на мек изход, вероятно ще реши да "отнеме живота си", както често се случва с хора, които не са съгласни с определени политики на САЩ.

Хората, които се застъпват за Текзит, са наивни, те нямат представа в какво навлизат и колко лоши ще бъдат нещата, дори ако успеят.

Превод: СМ