/Поглед.инфо/ Независимо какво даден човек или формирование прави, някои винаги ще намират вина на базата на това, че имат една предимно пристрастна и нелогична позиция.

Академикът от университета Колумбия, Дейвид Филипс написа на 15 ноември в "Нешънъл Интерест" статията "Армения беше принудена да подпише мирно споразумение с оръжие на главата".

Той открива вина във всички страни, които са директно или индиректно намесени в арменско-азербайджанския спор, совен самата Армения.

Дейвид Филипс въплащава американския външнополитически естаблишмънт, който има неолиберален и неоконсервативен уклон в наратива си.

Наратив, който с времето се оказа, че е лицемерен и погрешен.

Това пристрасие обяснява негативното подчертаване на факта, че Армения е подписала примирието под натиск, за разлика от Югославия (състояща се тогава от Сърбия и Черна гора) по отношение на Косово.

В последния случай, Филипс казва, че Косово е било "освободено", когато има предвид, че е отнето от Сърбия.

В гореспоменатия си коментар от Нешънъл Интерест, пренебрежението на Филипс към руските миротворци е лицемерно, нередно и некоректно фактологически.

Особено когато се има предвид сравнително умереният му отговор за албанските националистически изстъпления срещу сърбите в Косово след 1999 година.

Атаки, които ставаха под взора на водената от НАТО миротворческа мисия на КФОР.

Но нека не забравяме как сърбите често бяха представяни като преимуществено лошите типове през периода на войните в Балканския регион през 1990-те.

Въпреки фактите, които посочваха обратното, и които доказваха, че ситуацията е по-нюансирана.

Конфликтът, който включва Армения и Азербайджан е просто друга подобна реалност. Арменците несправедливо са страдали в миналото - нещо, което модерна Турция и Азербайджан (както и някои други) омаловажават.

Когато Съветският съюз се разпадаше, арменското мнозинство в Нагорно-Карабах поиска да бъде отделено от един независим Азербайджан.

Малко по-късно, много арменци станаха жертви на насилие в азербайджанската столица Баку.

След разпадането на Съветския съюз, Азербайджан се водеше от про-турско и анти-руско правителство, а в същото време арменците бяха военно много по-добре подготвени от азербайджанците.

През този период, арменците установиха ясна доминация в зоните на бившата Азербайджанска съветска социалистическа република, които контролираха.

Много азербайджанци избягаха от тези области, като имаха да разказват доста тежки истории.

Докато годините минаваха, семейство Алиеви (първо бащата, а после синът) управляваха Азербайджан, а руско-азербайджанските отношения се подобриха, като в същото време Руската федерация поддържаше добри връзки и с Армения.

Въглеводородното богатство на Азербайджан и по-голямото му население (в сравнение с Армения) не предвещаваха нищо добро за арменската доминация на част от териториите на бившата Азербайджанска съветска република.

Азерите никога не са променяли позициите си, че териториите на бившата Азербайджанска ССР трябва да си останат такива каквито са били, и след независимостта.

Това поведение има солидна международна подкрепа.

В известен смисъл, Армения сама си предостави едно дипломатическо противоречие, след като не призна формално независимостта на Нагорно-Карабах, за разлика от някои отделни държави и градове в някои страни, както и няколко бивши съветски територии, които го признаха.

Арменците също така не признаха Нагорно-Карабах и за част от териториите на самата Армения.

Със значителна турска помощ, успешната скорошна офанзива на Азербайджанската армия изненада мнозина.

Първата и най-основна отговорност на Армения беше да бъде информирана за всяко потенциално въоръжено действие срещу самата нея.

В свят, където често мощта е равнозначна на правото, независимо дали ни харесва или не, Армения не е голяма сила.

Арменският министър-председател, Никол Пашинян не помогна на отношенията на Армения с русия, казвайки и прилагайки някои откровено анти-руски позиции.

Скорошното подписано мирно споразумение, което включва руски миротворци, спаси Армения от много по-голяма загуба в този конфликт с Азербайджан.

Един материал на BBC показа изтеглящ се арменски войник, който казва, че одобрява края на войната, добавяйки, че той и другарите му са били смазани.

За непосредственото бъдеще, руската миротворческа роля и нараснало глобално внимание, служат за да намалят вероятността от продължаване на насилието на териториите на бившата Азербайджанска ССР.

Русия има добри причини да търси позитивни отношения, както с Армения, така и с Азербайджан.

През десетилетията Съединените щати изблъскваха например, различията между Гърция и Турция, включително и по важния въпрос за северен Кипър.

Никол Пашинян има журналистическо минало. В друг сегмент на BBC се казва, че гневът на арменското общество заради мирното споразумение, произтича от това, че първоначално арменското правителство не е дало акуратно представяне на това как протичат боевете.

Подобно на бившия грузински президент Михаил Саакашвили (сега издирван в Грузия) и някои други предпочитани от мрежата на Джордж Сорос неолиберални индивиди от бивши комунистически страни, имиджът на Никол Пашинян като демократически реформатор, беше сериозно разклатен.

Относно арменско-азербайджанския диспут, на лице е поредният критикуващ Русия момент. Така например, в предаване на Ал Джазира от 11 ноември има материал, озаглавен "Ще донесе ли последното примирие мир за Нагорно Карабах?"

Точно това конкретно шоу подчертава, че арменските представители са отхвърлили участие. В същото време няма и сериозно руско представяне, защото ролята на Москва въобще се омаловажава значително.

Един от гостите, туркофилът Матю Бриза критикува и омаловажава руските миротворци, като отбелязва присъствието им на територията на бившата Грузинска ССР.

Той намеква и как уж започнала през 2008 година войната в бившата съветска република Грузия.

Гостът забравя, че грузинската страна под управлението на предпочитания от неолибералите и неоконсерваторите Михаил Саакашвили, отиде в Южна Осетия и започна да избива руски миротворци, както и други руски граждани.

Матю Бриза казва, че Армения е претърпяла най-голямата си загуба от времето на болшевиките, а може би и от преди тях.

Това, разбира се, е пълна глупост, като се има предвид геноцидът на арменците, който не се признава от Турция, Азербайджан и Съединените щати.

Като изключим антикомунизмът ми настрана, фактът е, че СССР предостави на арменците собствена република.

Преди Съветския съюз, арменците бяха избивани и прогонвани от домовете си масово, най-вече заради предположението, че като цяло са про-руски настроени и не са лоялни на Турция.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели