/Поглед.инфо/ „Аз съм съпругът на Джил“, представи се американският президент на посрещналите го църковни сановници във Ватикана. Тази шега създаде донякъде абсурдно настроение за всички събития във Вечния град: от срещите на Джо Байдън с европейски лидери до двудневната среща на върха на Г-20.
Всичко започна с напълно сюрреалистично преминаване на президентския кортеж по улиците на Вечния град. Приличаше на емблема на "новата нормалност". Вечно претъпканите улици на Рим бяха празни, като по време на бомбардировка. По ръба на тротоарите бяха построени безкрайни редици служители по сигурността.
И един абсолютно невероятен керван от бронирани автомобили бавно се носеше по платното: президентът на Съединените щати и неговата свита в осемдесет и две коли пътуваха към Ватикана, за да се срещнат с папата. Нещо да кажете за въглеродния отпечатък? Очевидно е, че само колите на плебеите го оставят след себе си.
Дълги години ни се обясняваше от всяка ютия и чешма, че светът се управлява от невидимата ръка на пазара. Активността на американския президент през последните три дни обаче беше такава, че изглежда, че именно неговата ръка, която беше изцяло покрита със старчески бръчки, контролира западния свят.
Във Ватикана Байдън не само се срещна с папа Франциск, но и поднови отношенията с жестоко – и неведнъж – обидения от него президент на Франция. Еманюел Макрон имаше право да се ядоса. Първо, афганистанският случай - Байдън изтегли войските от страната, без да се консултира , дори от учтивост, с европейските съюзници в НАТО. След това друг удар: Щатите призоваха Австралия в новия военен съюз AUKUS и по този случай я принудиха да анулира многомилиардния договор за френски подводници.
В същото време на французите дадоха да се разбере, че оттук нататък в традиционният им „пясъчник“ - страните от Индокитай – вече ще играят американците, британците и австралийците. Тогава Макрон толкова се ядоса, че за първи път в историята оттегли посланика си от Вашингтон.
На среща с Байдън във френското посолство във Ватикана обаче президентите дадоха да се разбере, че конфликтът е приключил. Байдън много успешно изигра ролята на възрастен дядко, който не отговаря за нищо и не разбира къде се намира. „Не знаех“, измърмори той на въпроса на репортерите. „Мислех, че Франция е информирана (за създаването на AUKUS)…“ Президентът Макрон не получи никакви извинения. Видеото от пресконференцията ясно показва колко е ядосан и колко му е трудно да се сдържа.
В ръчен режим президентът на САЩ се опита да реши такъв труден въпрос като енергийните доставки на Европа. Канцлерин Меркел получи инструкция да „подкрепи Украйна“. Факт е, че при липсата на животворния газопровод, тази територия се оказа истински куфар без дръжка – неудобен за носене, но и да го изхвърлиш ти е мъчно. Американците и европейците се мъчат да го пробутат един на друг и не знаят какво да правят с него.
През септември лидерите на Германия и Съединените щати сякаш постигнаха сделка. Меркел (или нейният заместник като канцлер) ще накара Русия да доставя газ на Украйна до 2034 г. - тринадесет години напред. И за това американците ще позволят на германците да получават газ през "Северен поток 2".
И всичко това някога беше позиционирано и представено пред нас като „свободен пазар“. Спомнете си как някога се стремяхме към СТО, как се надявахме на система от прости и прозрачни правила, която да ни позволи да се интегрираме в глобалната икономика? Но едва се присъединихме, и се сблъскахме с дискриминация, протекционизъм и злоупотреба с административни ресурси.
Това, което нарушава всички пазарни норми е наречено "Трети енергиен пакет" на ЕС. Не е ясно за какво са наблъскани санкциите. Някой друг помни ли причината за тях? Но сега - само помислете - за да започнем търговията с газ през изградения от нас газопровод, е необходимо по някаква причина да поемем издръжката на Украйна. А ако не е така - тогава американците няма да позволят нещо там на германците. Високи, високи отношения!
Срещата на президента на Съединените щати със западните лидери в Рим подчерта фундаменталния проблем на американската външна политика. Щатите налагат на другите държави различни споразумения, договори, конвенции. След което след време невероятна лекота те излизат от всички тези споразумения и се опитват да „решават проблемите“ в ръчен режим.
През последните години дори най-близките и доверени съюзници страдаха от неспособността на Съединените щати да преговарят. През 2015 г. Вашингтон подкрепи споразумението за иранската ядрена програма, после се оттегли от него през 2018 г. и сега изрази желанието си отново да седне на масата за преговори. Същата история е и с Парижкото споразумение за климата. През 2015 г. в него влезе САЩ, през 2020 г. го напусна, през 2021 г. отново влезе. "Чудесно влиза - казваше Мечо Пух. - И излиза също чудесно!"
Държавите, участващи в такива международни споразумения, изпълняват честно своите задължения. Например, те инвестират в почистване на промишленото производство, намаляват въглеродните емисии - между другото, днес Русия стана световен шампион по скорост на тяхното намаляване. А Съединените щати - най-големият производител на CO2 в света - само кудкудякат за ужасите на глобалното затопляне, кошмарят човечеството, а самите те дори не мислят да направят какъвто и да е енергиен преход.
Нека европейските съюзници мръзнат в домовете си, да стоят на опашка за бензин и да се сблъскват с реалната заплаха от глад. В Америка, сякаш нищо не се е случило, те изпомпват петрол, произвеждат шистов газ и трупат печалби.
Вашингтон се бори с глобалното затопляне по удивителен начин - с чуждите ръце. Съединените щати не са въвели данък върху въглеродните емисии: за какво им е, много по-изгодно е да принудят европейците да го направят.
Ако васалите се осмелят да мърморят, се използват директни заплахи. Точно в навечерието на посещението на Байдън в Европа Financial Times публикува мнението на някои анонимни европейски източници, че страните от ЕС молят САЩ по никакъв начин да не се отказват от концепцията за първи ядрен удар. Според тях европейците не могат да живеят без американски ядрен чадър. За какво им е този чадър? Е, разбира се – да ги пази от Русия и от Китай.
Пандемията на коронавируса, разбира се, изигра роля за решението на президента Путин и китайския лидер Си Дзинпин да не отидат на срещата на Г-20 и срещата на върха по климата в Глазгоу. Още по-важната причина обаче е тази фундаментална недоговороспособност от страна на западните партньори.
Е, ще подпишем нови споразумения, добре, ще започнем да ги изпълняваме честно и тогава ще видим, че водещите европейски държави вече са скочили от този влак, а Вашингтон никога дори не е помислял да се качи в него. И някак се оказва, че основният бенефициар от всички споразумения ще бъдат американците, нещо ще подхвърлят на европейците, а Русия, както винаги, ще бъде принудена да плаща и при това да се разкайва.
Римската среща на „Двадесетицата“ плавно прелива в току-що започналата среща на върха за климата в Глазгоу. Джо Байдън носи със себе си новата американска политика срещу затоплянето. Тя е описана подробно във влиятелното списание Foreign Affairs. Същността й е, че суверенните държави вече изобщо не са необходими, тъй като техните правителства не могат да победят „климатичната катастрофа“.
Следователно трябва да се завъди световно правителство. То ще се командари от американците, разбира се, но някои позиции ще бъдат запазени за европейски съюзници, преди всичко Великобритания. Най-обещаващото американско откритие тук е, че „ресурсите на една държава не са нейна национална собственост, те принадлежат на целия свят“. Ако една суверенна държава се разпорежда някак неправилно със собствените си природни ресурси, тя заслужава чуждестранна интервенция – ей богу, точно така е казано там, директно с тези думи.
Каква е красотата на новата американска климатична политика? Тя се отнася за всички онези държави, които са подписали различни международни споразумения в областта на околната среда. Например Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие.
Тя е приета през 1992 г., сред подписалите има много страни - от Буркина Фасо до Китай, от Русия до островите Кук. Тогава всички си мислиха, че биоразнообразието е нещо толкова е мило, отнасящо сза делфините и пеперудките.
Както може би обаче вече се досещате, САЩ, както и много други споразумения за околната среда, дори не са се сетили да подпишат тази конвенция. Ето една наистина изключителна страна, която сама ще се погрижи за своите делфини и пеперудки. И между другото, няма да забрави в същото време да наглежда и натиска другите държави за да не забравят за тяхните грижи и задължения.
Целият климатичен дневен ред се свежда до това, че американците предлагат на своите европейски васали да участват в ограбването на Русия и Китай. Това ще бъде нещо, което да им осигури компенсации за енергийния преход. Китай ще бъде обложен с тарифи и мита, Русия също.
Освен това ние имаме нашите ресурси, които, както се оказва, вече не са съвсем наши. Но са толкова много, че заради тях направо ни заплашват с реална война.
Разбира се, нито САЩ, нито Европа нямат реални лостове за прилагане на тази политика. Отсъствието на Путин и Си Дзинпин в Рим и Глазгоу се превърна в доста гръмко звънче. Защото при тяхното отсъствиех цялата тази говорилня няма переспективи.
Може би на "съпруга на Джил" наистина му се струва, че той управлява целия свят. Може би дори да си мисли, че управлява Вселената. Когато обаче срещите на върха приключат и Байдън напусне, европейците ще трябва да се върнат в реалния свят.
А в този реален свят ще е необходимо да се изграждат отново честни и взаимноизгодни отношения с Русия и Китай и все по-често да се игнорират крясъците от Вашингтон. Не е лесно, разбира се, но е време да се привиква.
Превод: ЕС