/Поглед.инфо/ Украинската армия дискредитира Евросъюза, включително и България, и сега въпросът е как те ще реагират.

В неделя следобед нейната авиация бомбардира жилищни квартали на град Горловка, при което са загинали 30 мирни жители, сред които и деца. Бомбардировачите Су-24 са хвърляли бомбите от 5000-метрова височина. Това означава, че опълченците или военните обекти не са били избрани за мишени. Бомбите просто са се изсипвали върху блокове и къщи – целта е била повече жертви сред мирното население. Между другото, когато авиацията на Башар Асад сипеше бомби над Алепо, режимът му беше заклеймен като терористичен.

И тъй, случилото се в Горловка не е ли масово убийство, макар и извършено дистанционно, с модерни един вид средства, а не с автоматни откоси или мачете? Не е ли също грубо нарушение на съвременните принципи за водене на война, наложени впрочем от същия този Запад, който в момента поддържа Киев и въоръжава армията му?

Ако българският външен министър Даниел Митов държи на европейските ценности и хуманизма, ако смята човешкият живот за абсолютната ценност, би трябвало вече да е излязъл с декларация, в която осъжда избиването в Горловка на невинни жертви, включително деца. Ако водещите европейски институции държаха на същите тези принципи, също би трябвало вече да са реагирали на украинското клане от въздуха.

Те обаче още не са го направили и най-вероятно няма да го сторят. Едва ли и ще посъветват Киев да не прави повече такива неща. Най-много да призоват към въздържаност, но което ще бъде поднесено така, че да се разбира като въздържаност от страна и на опълченците – нищо че те не изтребват мирни жители.

Защо обаче има основания за подобни подозрения? Спомнете си Одеса миналия май. 42-ма проруски активисти загинаха от изстъпленията на украински неонацисти и националисти. Да, Брюксел изрази най-обща загриженост, но - толкова. Киев си направи разследване, от което обаче нямаше как да бъде потърсена сметка от виновниците. Нито от София, нито от Брюксел имаше осъждане или многократния настоявания за международно разследване, камо ли поставяне на условие за спиране на помощта, ако не бъде извършено именно такова разследване.

Някъде откъм средата на лятото започнаха да идват съобщения за цивилни жертви – отначало 1000, после 1500, след това 2000 и така до над 3000, над 4000, а вече и над 4800 души. Да уточним, че става дума не за убити въоръжени опълченци, за мирни жители става въпрос – за деца, жени, възрастни хора. Между другото наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ) и правозащитната организация "Хюман райтс уотч" (HRW) обвиниха Киев, че извършва самоцелен и безразборен обстрел на граждански обекти под контрола на опълченците, че отказва да прави разлика между военни и невоенни цели, че дори използва касетъчни бомби и други забранени средства, заради което може да му бъде потърсена сметка за извършване на военни престъпления. Всичко това подробно е описано в докладите на двете организации. Впрочем съвсем наскоро то бе припомнено от шефа на (HRW) Кенет Рот в отговор на обратните твърдения на украинския премиер Арсений Яценюк.

Е, да си спомняте български външен министър да е излязъл с по-остра позиция срещу Киев заради избиването на мирни граждани. Да си спомняте също Еврокомисията, Европарламентът или Европейския съвет да са изисквали безкомпромисно от украинските власти да спрат с тези действия. И Даниел Митов, и Катрин Аштън, и Мартин Шулц, и Жозе Барозу, а сега и Юнкер, и Ромпой, а сега и Туск – всички те предпочетоха да минат метър за украинските изстъпления. Спомнете си, впрочем, как ЕС осъди израелската операция в сектора Газа миналото лято, при която впрочем жертвите бяха два пъти по-малко. Ето, сега клането в Горловка става в неделя, в понеделник пък заседаваше Съвета на външните министри на ЕС, който обсъждаше и положението в Украйна. Но и досега тази институция не обели нито дума за Горловка. Престъплението впрочем е извършено не просто пред портите на самата Европа, а в държава, която вече стои в чакалнята на ЕС.

И понеже става дума за Украйна, да припомним на Брюксел за някои особености на нейния етнос. Да приемем, че може да се отнесем със съчувствие, симпатии или най-малко разбиране към борбата му за независимост в исторически план. Но в тази борба има няколко тъмни петна, за които евроинституциите винаги трябва да имат едно на ум. Първото е, че по време на Втората световна война Украинската въстаническа армия (УВА) и Организацията на украинските националисти (ОУН) са сътрудничили на хитлеристката армия и техните отряди са сеели смърт сред руснаци, евреи, чехи и други етноси. Второто е още по-страховито – те са извършили етническа чистка срещу поляци, известна като Волинското клане. През зимата и лятото на 1943 г. бандеровците (както са ги наричали заради предводителя им Степан Бандера) избиват близо 100 000 мирни полски жители, главно в северозападната Волинска област на днешна Украйна. Било е не просто етническа чистка, а истинско клане – избиване не с огнестрелно оръжие, а главно с ножове и брадви. Има доказателства за надянати на колове мъже, за насечени със секири жени. В западната част на Европа Волинското клане е малко известно, но Киев героизира и превръща в национални икони Бандера, УВА и ОУН. Това в Брюксел няма как да не го знаят.

И сега дали тези, които са заповядали или изсипвали бомбите над рускоезичната Горловка, не са съвременните бандеровци, закриляни този път не от нацистка Германия, а от САЩ и ЕС?

Е, ще защити ли Даниел Митов европейските ценности? Или първо ще се обади на американската посланичка да попита дали да го прави? Ако, разбира се, изобщо се обади.

--------------------

Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците "Кооперативно село", "Земя", "Стандарт", "Сега".