/Поглед.инфо/ Европейският съюз въвежда безвизов режим за Косово, което от гледна точка на част от членовете му не съществува като държава. В същото време друг конфликт заплашва да пламне в Косово заради неспособността на Брюксел да повлияе на своите албански протежета. Европейският съюз сякаш поглъща Балканите, но самите Балкани показват, че това е упадъкът на Европа.

„Сърбите бяхме лъгани от самото начало, съзнателно ни лъгаха, вече не им вярвам на представителите на ЕС“ „Подкрепата за така нареченото Косово и смазването на Сърбия е тяхната крайна цел”.

Това е селекция от изявления на сръбския президент Александър Вучич от интервюто му за националната телевизия. Телевизионното интервю на президента на Сърбия като цяло е особен жанр. Дава ги често и с удоволствие - в ефир се чувства в свои води, тъй като по време на войната за Косово отговаряше за информацията и пропагандата в правителството на Милошевич.

Сега също има война около Косово, но все още е дипломатическа. От ден на ден обаче се изострят - до въоръжени сблъсъци и редовни гадания на тема: ще рискува ли Белград да изпрати войски или все пак още няма да рискува. Сегашната криза очевидно върви по график, всичко в нея е предвидено. В неделя косоварите проведоха избори за ръководство на три населени със сърби общини в Северно Косово, последната крепост на "сръбския свят" в албанската квазидържава. Сръбските политически сили бойкотират тези избори, настоявайки Прищина да изпълни своя десетгодишен ангажимент за създаване на Общност от сръбски общини.

Задължението е закрепено в т. нар. Брюкселски споразумения, чийто гарант беше ЕС. Именно тази ситуация Вучич описва с фразата „бяхме излъгани от самото начало“.

Десет години нещата не са мръднали от мъртвата точка. Албанците не искат да дадат автономия на сърбите, опасявайки се, че по-късно ще бъде поставен въпросът за отделянето на тези общини от Косово и връщането им под контрола на Белград. И не може да се кажеж че това е просто параноя.

Първо, честно казано, без такава операция етническият конфликт в региона никога няма да приключи. Както косовското албанско малцинство не искаше да живее в сръбска държава, така и сръбското малцинство в Ибър Колашин не иска да живее в албанска държава. Това е не само унизително, но и направо опасно. Второ, тази пролет започна наказателен процес срещу бившия президент и действителен създател на косовската квазидържавност Хашим Тачи. Нещата вървят към официално изявление, че "младата европейска демокрация" е проект на бандит и убиец, изградена върху костите на жертвите му.

Но изхождайте от факта, че заради всичко това Брюксел ще принуди Прищина по някакъв начин да се споразумее с Белград, някак си не е по албански начин. Защо косоварите да се страхуват от теоретични териториални загуби в неопределено бъдеще, ако не са направили нито една стъпка за формализиране на сръбското самоуправление в продължение на дълги десет години, а сега се опитват да наложат властта на колаборационистите в Ибър Колашин. Такова правителство няма да представлява интересите на сръбското население, но при необходимост ще координира навлизането на албански специални части в сръбските земи – такава клауза има и в Брюкселските споразумения.

Накратко, след изборите пак ще е горещо. Но най-вероятно процесът с последния аргумент, тоест силовият, отново ще бъде отложен за неопределено време, както го отлагат всичките тези десет години и дори повече. Защото вече никому не е нужна пълноценна война – нито на Белград, нито на Прищина, нито на Брюксел. Повече ще бъде загубено, отколкото спечелено.

Но Вучич изглежда настоява, че нито той, нито сърбите от Ибър Колашин, които имат собствена глава на раменете си, няма да чакат повече - нека албанците веднага дадат това, което са обещали. Това искане е насочено главно към ЕС, въпреки че европейците имат доста ограничени възможности да влияят на косоварите. Ако албанците се подчиняват на някого, то на САЩ, а на Вашингтон вече не му е до Балканите - има достатъчно други проблеми.

Предполагаше се, че прословутата Общност на сръбските общини ще бъде откупена от Прищина в замяна на безвизов режим със страните от ЕС. Европейските структури вече одобриха въвеждането му в края на годината, като това го подписаха дори тези страни, които официално не признават Косово: Гърция, Испания, Кипър, Румъния и Словакия.

Тоест тези членки на ЕС ще пускат на своя територия хора с паспорти, които за чиновниците им не са документ, а лист хартия. И това въпреки факта, че Косово все още е пиратски регион, където контрабандата, трафикът на наркотици и оръжие са жизненоважни части от националната икономика.

Интересното е, че приблизително по същото време властите на Албания - държавата-майка на косоварите (с изключение на САЩ, разбира се) - отмениха безвизовия режим за руснаците. Или, по-точно, отмениха дългогодишната практика, според която този режим действаше от началото на май до края на септември - така Албания привличаше руски туристи в своите средиземноморски курорти.

Тази година може да има още повече туристи, а нуждата на местното население от руски (включително) пари ще остане същата. Тирана обаче взе съзнателно неблагоприятно икономическо решение, подчинявайки се на натиска на Запада. Там, както знаете, работят по нов вариант на „желязната завеса“, за да я спуснат пред Руската федерация. И се опитват да изтръгнат всички признаци на руско влияние от Балканския регион от 2014 г. насам - и, уви, доста успешно.

Но е странно да се обиждаме от албанците в Тирана: тяхната страна не е тази по възможности, за да претендира за политически суверенитет. Но Европейският съюз би могъл, но за сетен път през последната година и половина се прострелва в собствения крак.

Дори и да не вземаме предвид лошата слава на косовско-албанската диаспора, която води истински криминални войни в редица западноевропейски страни, това е нещо нечувано: да се допускат без визи граждани на държава, която не съществува за Испания или Гърция, разположена относително близо до Косово.

На фона на всичко, което се случва (в Европа, на Балканите и конкретно в Косово), това може да изглежда като дреболия, но тази на пръв поглед дреболия е един от най-ярките примери за това, че за властите в ЕС практическите интереси на гражданите на "обединения континент" не са приоритет, за разлика от участието в американски геополитически проекти, като отделянето на Косово от Сърбия и подкрепата за режима на Зеленски в Украйна.

Това трябва да се помни от Вучич, който все още говори за ролята на ЕС в конфликта в Косово в категориите доверие-недоверие. Това не е въпрос на доверие, въпреки че определено не трябва да се вярва на протежетата на САЩ. Въпросът тук е реалната възможност на европейските чиновници и европейските лидери да влияят върху съдбата не само на Косово, но и на собствените си страни. Те лесно се вписват в авантюри, които водят в най-добрия случай до нови локални заплахи за Европа, както в случая с бандитската държава на косоварите, а в най-лошия - в екзистенциална, като конфликта с Русия за Украйна. Но досега все не успяват да се измъкнат от тези авантюри или да ги разгърнат в своя (а не американска) полза. И няма причина да гадаем какво ще се случи по-късно.

И в Русия си струва да си припомняме тази история всеки път, когато ЕС се опитва да работи с категории като „международно право“, „териториална цялост“ или „невалидни паспорти“, блокирайки движението и възможностите за бизнес за жителите на Крим, новите региони на Русия и Русия като цяло (в редица страни от ЕС е забранено издаването на визи на всички руснаци).

Това не е само лицемерието на "политици с леко поведение", но и нещо, което изглежда е точно обратното - политическа импотентност. Върнете си суверенитета и тогава ще говорим.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?