Балканският дневник: Емир Кустурица

/Поглед.инфо/ В течение на многото години работа на Балканите няколко пъти съм се срещал с Емир Кустурица. Бил съм на гости при него в Мокра гора, разговаряхме и в Москва преди една година.

Емир Кустурица има един необикновен поглед върху света, той доста интересно разсъждава за съвременните хора, за отношенията със западната култура и славянската духовност.КОРЕСПОНДЕНТ: Защо в творчеството си Вие винаги се стараете да казвате истината на хората, дори тя и да не е много приятна?

Емир Кустурица: Отначало бях снимал филмите си така, че да не ме е срам пред родителите, приятелите, учителите. Никога не съм мислил, че ще получа Оскар, Палмовата клонка в Кан. Просто правех хубаво кино за хората. Сигурен съм, че ако в началото на кариерата си бях намислил да заснема филм, който веднага ще получи всички мислими награди, след това нищо не бих направил в живота си. Имах определени морални принципи, поставях си за задача да казвам истината. И затова днес ме познават и гледат филмите ми по целия свят. Човешкият живот, цивилизацията не могат да се развиват без силни идеи. Апартаментът, колата, разкошният живот – това не са лоши неща. Те се превръщат в лъжа, ако стават цел на живота. Всеки от нас трябва да има жизнена цел. Но ако вещите се превръщат в главен смисъл на живота, в основна цел, тогава нищо не излиза. Така няма да направиш нищо. Трябва да има някаква главна идея, главна цел, която да ни води по живота, да ни води духовно. Трябва да се определи своята задача, да се избере някой свой път. Само тогава можем ад получим желаното. Идеята сама ще ни доведе до резултата. Богатият човек може да бъде и добър. Но ако гради живота си така, че да стане богат, животът му се превръща в безсмислица. Всичко, което съдържа някоя духовна идея, довежда до там, че човек постига позитивната си цел. Ако пък всичко се преобръща с главата надолу, трудно се постига нещо хубаво.

КОРЕСПОНДЕНТ: Съвременните технологии и Интернет все по-силно пленяват човека. Всеки от нас е под контрола на „големия брат”, макар че често пъти ние не си даваме сметка за това. Дали се превръщаме в роботи, които в крайна сметка ще загубят своята духовност и индивидуалност?

Емир Кустурица: Днешния свят е запълнен от „хай тек” езичници. Това езичество не носи полза на човечеството. Човек се намира под постоянен технологически контрол. Контролира се неговият мозък, всичките части на тялото. Всичко, което става с всеки от нас, е достъпно на новите технологии. Но ние не можем да кажем, че днешният човек е по-добър от този през Ренесанса. Не можем да кажем, че човекът от епохата на индустриалните революции е по-добър или по-лош от днешните „хай тек” хора. Обаче съвременните хора останаха без духовен ориентир. У тях остават само зли намерения, те искат да доминират над другите, да поробват хората. Какво дава Господ на човека? Той му дава индивидуалност, която се нивелира в днешния свят. Човекът се оказа разделен не на две, а на няколко части. Днешният „хай тек” човек е по-склонен към биологичния, вместо към духовния живот. Интересуват го само материалните ценности, той е езичник на технологиите. И този езичник днес се противопоставя на божествения човек, за когото бе говорил Достоевски. Американците проведоха едно интересно изследване. Те избираха най-добрия писател на всички времена и народи. На първо място се оказа Лев Толстой. Достоевски изобщо го няма в техния списък. Пречи им дълбокият поглед на Фьодор Достоевски върху човешката душа. Не искам нищо лошо да кажа за Толстой, но Достоевски отваря душата на човека, неговите неизчерпаеми възможности. Той разговаря с нас и днес, на съвременния и нужен на всеки човек език. Той призовава към духовност. Съвременният „хай тек” езичник е консуматор и той не си задава въпроси. Той губи индивидуалността си и става част от управляваната тълпа. Той няма душа. Днес повечето и сърби, и руснаци се превръщат в „хай тек” езичници. Става едно копиране на западни културни образци, при това далеч не най-добрите. Там също има много добри неща, но младежите избират най-лошото – езичеството на „хай тека”. Надявам се, че на Запад също ще има големи промени, защото без духовност не може да се живее.

КОРЕСПОНДЕНТ: Често идвате в Русия, тук имате много приятели. Какво е общото на сърбите и руснаците? Защо през 20-ти век нашите страни преживяха толкова много човешки трагедии? С какво сме заслужили такива страдания?

Емир Кустурица: Народите на нашите страни преживяха много трагедии. Русия е страна, където винаги са се стремили окупаторите от Наполеон до Хитлер. Вашата държава, с огромната си територия и природни ресурси, постоянно е била „лакомо парче” за всички, идвали на война. Страданията на народите на Русия е една огромна историческа енигма. Следваше ли така да страда народът на Русия? Той наистина преживя толкова, колкото не е преживявал нито един друг народ на планетата. Сърбия също преживя немалко човешки трагедии. Загубихме 2/3 от работното си население. Ако я нямаше Първата световна война, днес в Сърбия щеше да има 40 милиона души, а не 9. Историческите обстоятелства постоянно ни въвличат в тези човешки трагедии, в тези войни. Другите славянски народи успяха да се нагодят към историческите обстоятелства. Същите чехи успяха да намерят компромис с окупантите. Фашистите бяха доста по-милосърдни към тях, отколкото към руснаците или сърбите. А Югославия по време на Втората световна война се падна в един исторически капан. И от това се възползва Великобритания. Сърбите излизаха по улиците и протестираха против Хитлер, Чърчил нареди всички европейци да се борят против фашистите, да пречат на Хитлер да завоюва Европа. А ние не го послушахме, и на 27 март 1941 година народът излезе на улиците. Всичко това бе организирано от британски специални служби, изпълнявали наредбите на Чърчил. След това Хитлер заповяда да се бомбардира Югославия. Постоянно ни бомбардират: и съюзниците по антихитлеровата коалиция през 1944, и членките на НАТО през 1999 година. Днешният свят е такъв, че постоянно са му нужни войни. Въпреки че в литературата войната се осъжда и против нея са повечето хора, съвременната война се превърна в печеливш бизнес. Това е едно вечно предприятие, което мисли само как да припечели от човешката мъка. И главното лицемерие на съвременния свят е, че онези, които организират войните, едновременно финансират и антивоенните движения. Съдбата на човечеството е преплетена в един як възел, който не може да се развърже: от война към печалба, от печалба към война. Така се трупат капитали и огромни състояния. Съвременните войни се водят под лозунга „Демокрация и хуманност”. Войната, в резултат от която ние загубихме Косово, се наричаше „Милосърден ангел”. И никой не се пита – защо? Във Виетнам загинаха 4,5 милиона души, в Ирак – един милион, в Афганистан всеки ден гинат хора, и ние никога няма да научим истинските цифри. Това означава, че капитализмът е главното военно предприятие. Ако някой ангел би слязъл от небесата и бе казал на Буш, че войни повече няма никога да има, всички щяха да останат без работа. Войните дават тласък на новите технологии, карат хората да вървят напред. Аз съм против войните, но това е съставна част от човешката история и нейното трагично развитие.