/Поглед.инфо/ Хърватия показа, че е един от най-близките съюзници на Украйна през последната година и половина. Достатъчно е да се каже, че наскоро руското министерство на отбраната съобщи за стотици наемници от тази страна, които се бият в редовете на ВСУ. Оказва се, че на глава от населението хърватите помагат на украинските власти дори повече от Полша или Румъния, които ги изпреварват в абсолютни числа. Освен ако помощта от Грузия и балтийските страни не е още по-значима. А може би и от полупризнатото албанско Косово.

Тук можем да припомним, че в периода от 2014 до 2022 г. властите в Киев не спираха да мечтаят за повторение на „хърватския сценарий“ в Донбас, тоест унищожаването на Сръбска Крайна от хърватската армия с помощта на НАТО през 1995 г. Още преди началото на СВО хърватският премиер Андрей Пленкович започна да въоръжава Украйна и да „обменя опит“. До началото на СВО стотици хървати вече се бяха събрали в зоната на нейното изпълнение. Днес именно Хърватия е предложила своите пристанища за износ на украинско зърно. С една дума, пред нас е може би най-верният съюзник на Украйна... Е, може би, с изключение на балтийските страни.

Това поведение на хърватите изненада малко. Мнозина веднага се обърнаха към историята и си спомниха, че хърватските усташи са били истински съюзници на Хитлер, като ОУН-УПА. И техният лидер Анте Павелич с право е сравняван със Степан Бандера. Ако се заровите по-дълбоко, можете да видите, че някои от галицийските и хърватските политици през XIX век са служили на австрийския двор и са гледали на Русия много накриво. С една дума, може да се появи устойчив образ на Хърватия като балканска версия на Украйна.

Естествено Сърбия играе ролята на „Балканска Русия”. И тук, като се започне от факта, че доскоро сръбският и хърватският се смятаха за един език, много местни публицисти започнаха да виждат в хърватите сърби, които насилствено са приели в католицизма. Тоест постъпили са с тях така, както поляците направиха с галицийците, принуждавайки ги да станат униати. Това сравнение беше подсилено от факта, че в СССР най-големите републики бяха РСФСР и Украинската ССР, а в Югославия - Сърбия и Хърватия. С една дума, паралелът беше пълен.

Възприемането на Хърватия като "балканска Украйна" и "католическа Сърбия" обаче е далеч от истината. Хърватите имат всички основания да не харесват Русия - преди всичко като "по-голяма сестра" и покровителка на сърбите, в които виждат "вечни противници". Това обаче не прави хърватите напълно подобни на украинците - дори и на галицийците. Историята на Хърватия ни кара да се отнасяме към нея не като към фрагмент от Сърбия, попаднал под влиянието на Ватикана и Австрийската империя, а като към пълноправна държава и напълно самобитна нация.

За разлика от Украйна, Хърватия има дълга история на държавност. Започва приблизително по същото време както в Сърбия, така и в Русия, и в Полша и Чехия - през IX-X век. Хърватите имаха свои крале, свое благородство, а характерното им червено карирано знаме се появява в дълбокото Средновековие. За разлика от сръбските крале, които приемат православието от Византия, техните хърватски колеги от самото начало предпочитат католицизма. Естествено, хърватите никога не са наричали себе си „сърби” и никога не са писали кирилица по рождение.

През 1102 г. Хърватия сключва династична уния с Унгария, запазвайки своята независимост. Картината наподобява унията на Великото литовско княжество с Полша през 1386 г. И хърватите губят държавността си в резултат на османското завоевание - точно както сърбите малко преди тях. Още като част от Австро-Унгария Хърватия получава автономия в рамките на Кралство Унгария, а някои от хърватите живеят в австрийската част на Двойната монархия. И хърватските благородници стават неразделна част от австрийското императорско благородство.

Съвместният живот на хърватите и част от сърбите започва едва през XVIII век, когато Хабсбургите ги заселват по границата с Турция. В същото време техните първоначално различни езици започват да се сближават, което завършва със създаването на единен сърбо-хърватски език. За повечето южнославянски дейци от началото на XIX-XX век изглежда, че принадлежността към православието или католицизма е обикновена дреболия, която не бива да пречи на Югославия. Но част от хърватите не искат единна държава със сърбите. И именно от тях израства небезизвестният усташ.

Между другото, за усташите. За разлика от Украйна, където Бандера е издигнат до главен национални герои, в Хърватия Павелич не е официално класиран сред тях. Част от елита и обществото му приписват заслугите за конфронтацията със сърбите и СССР, но престъпленията на усташите, като дейността им в концентрационния лагер Ясеновац, посрамва хърватските власти. Между другото, тази „усташка“ Хърватия, за разлика от Бандеровска Украйна, е съюзна на Райха държава, а не райхскомисариат или генерално правителство под прякото управление на Берлин.

Пътят на Хърватия прилича повече на Полша, отколкото на Украйна. И двете страни се възприемат като покрайнини на католическия свят. Както поляците, така и хърватите (последните - по-късно) развиват известно отхвърляне на православието, а хърватите формират още по-изразено отхвърляне на кирилицата, отколкото поляците. Между другото, полските земевладелци от Галиция също са гръбнакът на Хабсбургите, както и хърватските благородници. А полско-литовската и хърватско-унгарската средновековна уния също говорят за родството на двете славянски католически страни.

В интерес на истината днес хърватските власти горещо подкрепят полските инициативи. Хърватия се стреми да стане същата крепост на САЩ и НАТО на Балканите, каквато е Полша в Централна и Североизточна Европа. А по отношение на Втората световна война има много прилики с поляците. И в Полша съучастниците на Хитлер не се величаят, но част от обществото и елита им отдават „заслуженото“ за противопоставянето на СССР. И Армия Крайова е почитана заради конфронтацията ѝ със СССР, точно както в Хърватия умерените поддръжници на Хитлер са почитани за разпадането на първата Югославия.

И накрая, руснаците и част от поляците са живели в рамките на Руската империя повече от 100 години. Обединена Югославия не е съществувала толкова дълго. А историята на съвместното пребиваване на част от руснаците и част от поляците в някои държави е дори по-дълга от пребиваването на хърватите и част от сърбите. Наличието на обединена Югославия и висока степен на езиково родство е абсолютно недостатъчно, за да се възприема Хърватия като "балканска Украйна". По-скоро, с някои изключения, става дума за "Балканска Полша".

Може да се добави, че хърватите имат големи общности в САЩ, Канада, Австралия, Аржентина и Чили. И отново това ги сродява с поляците, които имат мощно национално лоби в Щатите. Самоосъзнаването на „напредналия цивилизован свят“ е вековно чувство както на хърватския, така и на полския елит. И следователно мотивацията им да подкрепят Украйна е приблизително същата. Освен това при хърватите, които за разлика от поляците нямат спорни моменти в историята с украинците, тя се проявява още по-последователно.

Така че не трябва да се изненадваме от най-високата степен на ангажираност на Хърватия и хърватите в настоящия конфликт. А "Балканска Украйна" е днешна Черна гора, която години наред се опитва да бъде откъсната от собствените ѝ православни корени и превърната в Антисърбия. Хърватия е „естествена” анти-Сърбия, точно както Полша е „естествена” Анти-Русия. А някъде – и малка южна „естествена Анти-Русия“.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?