/Поглед.инфо/ Сърбия навлезе в поредица от тежки изпитания. В близко бъдеще Косово ще бъде прието в Съвета на Европа, а ООН иска да установи Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница. Освен това в Белград ще се проведат повторни общински избори, които прозападната опозиция може да спечели. Как това заплашва сегашните власти?

Ничия земя

В края на март Комисията по политически въпроси и демокрация на ПАСЕ препоръча Косово да бъде поканено в Съвета на Европа. В резолюцията се посочва, че Прищина е поела писмени ангажименти да защитава правата на човека и продължава да върви към демократизация. Присъединяването към Съвета на Европа ще даде на гражданите на частично призната държава достъп до ЕСПЧ. Това трябва да помогне и на националните малцинства да защитават правата си.

По-специално Прищина ще създаде асоциация на общини със сръбско мнозинство, надява се ПАСЕ. Междувременно рискът от междуетнически сблъсъци в региона е много висок.

Очаква се на 18 април ПАСЕ окончателно да одобри присъединяването на Косово. Това е безпрецедентно, тъй като не всички участници в събранието признават суверенитета на Прищина. В тази връзка комисията призова депутатите към „дипломация, диалог, компромис“.

Сръбският президент Александър Вучич заплаши да напусне Съвета на Европа, ако Косово бъде прието там. „Може би бихте предпочели Прищина в Съвета на Европа, отколкото Белград. Вече изгониха Русия и това може да се превърне в де факто изгонване на Сърбия“, каза той.

Ръководителят на черногорската делегация Мая Вукичевич отказа да подкрепи разширяването на Съвета на Европа. Подгорица няма да забие нож в гърба на братска Сърбия, обясни тя. Същото направиха и представители на Босна и Херцеговина, които отбелязаха, че в Косово човешките права се нарушават масово. Бившият гръцки премиер Алексис Ципрас постави условие на Прищина: формиране на Съюза на сръбските общини и отмяна на решенията за отчуждаване на имоти.

В Косово, в предимно сръбските градове Митровица, Зубин Поток, Звечан и Лепосавич, на 21 април ще се проведе референдум дали кметовете да бъдат уволнени и да се проведат нови избори. Миналата година сърбите пренебрегнаха вота, организиран от Прищина, така че косоварите поставиха свои хора за кметове. Това прерасна в масови протести. Наложи се миротворците да се намесят, за да предотвратят кръвопролитие.

Балканска граница

Паралелно с това Белград се готви на 27 април Общото събрание на ООН да признае датата 11 юли за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница. Сърбите смятат, че това ще ги приравни към „геноцидна нация“, ще им позволи да искат репарации и ще доведе до ликвидирането на Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина.

Според Вучич този документ е изготвен от босненците, а Германия действа като основен лобист. В ООН най-вероятно резолюцията ще бъде подкрепена от колективния Запад и мюсюлманските страни.

Международният трибунал за бивша Югославия веднъж отсъди: под ръководството на генерал Ратко Младич сърбите разстреляха повече от осем хиляди босненски мюсюлмани. Престъплението беше признато за акт на геноцид.

Сърбите не бягат от отговорност, но смятат, че вече са се разкаяли достатъчно. През 2004 г. президентът на Република Сръбска Драган Чавич поднесе официални извинения на семействата на жертвите за „чудовищното престъпление“. През 2010 г. Белград прие парламентарна резолюция, категорично осъждаща убийствата на „босненски мюсюлмани през юли 1995 г.“. Сегашният демарш изглежда като чисто политическа спекулация.

Къща от карти

Сърбия има и много вътрешни проблеми. След декемврийските парламентарни и общински избори опозицията категорично отказа да признае поражението си в столицата. Те изкараха хората на улицата. В крайна сметка властите се съгласиха на повторно гласуване. Беше определен за 2 юни. И резултатът изобщо не е предопределен.

Денис Денисов, експерт във Финансовия университет към руското правителство, отбелязва, че Белград е изправен пред целенасочена политика на Запада - създаване на възможно най-много трудности за онези, които не подкрепят санкциите срещу Москва. Той обръща внимание, че опозицията, която постигна повторни избори в столицата, се състои от привърженици на ЕС и САЩ.

„Днес никой няма да каже със сигурност как ще свърши всичко, но предишният вот обективно не разкри победителя, тъй като нито сегашните власти, нито техните опоненти може би този път Вучич ще се опита да изиграе карта на конфронтация със Запада, за да събере около себе си избиратели. Но във всеки случай той няма да може да попречи на Косово да се присъедини към Съвета на Европа или приемането на резолюция в ООН“, каза Денисов.-

Главният редактор на проекта „Балканист“ Олег Бондаренко смята, че западният натиск само ще засили позициите на Вучич. „Той ще получи гласове както от поддръжници, така и от нерешителни, а опозицията ще трябва да се сбогува с мечтата да превърне Белград в своя платформа“, казва той.

В същото време експертите са уверени, че повечето сърби никога няма да нарекат случилото се в Сребреница акт на геноцид. Те са готови да признаят, че това е ужасно престъпление, но припомнят и етническо прочистване от босненци, за което медиите мълчат.

Както и да е, присъединяването на Косово към Съвета на Европа е силен удар върху сръбската идентичност. Прищина ще направи сериозна крачка към международно признаване, а Белград трябва да помисли за ответни действия.

Превод: В. Сергеев