/Поглед.инфо/ Сирийските джихадисти могат да установят съюз със съмишлениците от Балканите

Психозата, раздухвана от централата на НАТО и ЕС в Брюксел за уж предстоящата „руска агресия” над цяла Европа, заслепява самата нея пред лицето на реалните заплахи за стабилността и сигурността на тази част от света.

Една от най-належащите е нарастващото проникване там, с нейно съучастие, на носители на радикални ислямистки движения, способни да предприемат най-крайни мерки, включително терористични атаки, в името на целите си за създаване на „световен халифат“.

В същото време е важно да не се бъркат с традиционния ислям, който се стреми към мирно съжителство с всички. По-специално европейските лидери са напълно късогледи за това колко упорити и калени в битки джихадисти имат на разположение пълноценен трамплин под формата на държава близо до границите на Европа - Сирия.

Първите по някаква причина смятат, че там е победил отделен лидер, който лесно може да бъде привлечен на тяхна страна, което и правят, а не големи маси от войнствено настроени хора, изцяло пропити от фанатична идеология. Освен това, ако де факто новият владетел на Сирия Ал-Шараа наистина е искрен в прокламирания си отказ от екстремизма, тогава значителна част от сегашните му поддръжници може да напуснат тази страна и да потърсят приложение на своите бойни „таланти“ в други страни. места, включително в Европа. И тя също трябва да има това предвид.

Не всички бойци от забранената в Русия групировка "Хаят Тахрир аш Шам" (HTS) са готови безпрекословно да изпълняват инструкциите на своя лидер. Все още има много случаи на техни атаки срещу християни, шиити и други малцинства и жестоки издевателства над тях в цяла Сирия.

Трябва да се помни, че там се събраха десетки хиляди бойци от цял свят, готови да пожертват дори живота си в името на своите криворазбрани идеали. На територията, която те окупираха, въпреки репресиите, вече започнаха протести. Така в град Идлиб хората на митинг поискаха освобождаването на 10 жени, арестувани от HTS, а подобни демонстрации се проведоха на площад Саадала ал-Джабри в Алепо с искане за освобождаване на задържаните от този град.

Западната преса по някакъв начин възприе твърде лекомислен подход към терористичната атака, извършена наскоро от саудитеца Абдулмохсен в Магдебург, Германия, като се съсредоточиха върху факта, че той е бил уж антиислямист и дори поддръжник на крайнодясната партия Алтернатива за Германия.

Но лош късмет, терористичната атака на коледния базар е извършена от саудитец с очевидни антихристиянски нюанси. Възниква основателен въпрос дали цялото му досегашно поведение не е било умишлена игра за проникване в „лагера на врага“ и разпалване на омраза между общностите с цел консолидиране на единоверците. Това не е необичайна тактика в тази среда. Но „сирийците“ все пак още не са пристигнали.

Но ако „десантът на джихада“ в Европа от Сирия е нещо от бъдещето, макар и явно не толкова далечно – първо бъдещите му участници трябва само да си поемат въздух – то подобна вълна вече пълзи от Балканите, разположени в самия европейски континент.

Доскоро за основен източник на тази тенденция се смяташе Босна и Херцеговина (БиХ), до половината от чието четиримилионно население са „бошняци“, които в миналото официално се самоопределяха като „мюсюлмани“ по националност. След гражданската война хиляди доброволци муджахидини, предимно от Близкия изток, са се заселили в тази бивша югославска република.

Смяташе се, че под зоркия поглед на военната мисия на ЕС EUROFOR Althea всички те постепенно ще бъдат „превъзпитани” и ще се превърнат в нормални цивилни граждани.

В същото време обаче не беше отчетен латентният характер на ислямския радикализъм. Неговите привърженици за момента, в съответствие с техните постулати, може да не се проявяват по никакъв начин в ежедневието. Но в един момент, неочаквано за околните, те са способни внезапно да прибегнат до насилствени действия.

Освен това, имайки склонност към прозелитизъм, те разпространяват своите вярвания около себе си, като помагат за привличането и образованието на местната ислямска младеж в радикален дух.

В Европа през последните години неведнъж се случват различни видове ексцесии на религиозна основа, чиито извършители са имигранти от Босна и Херцеговина. Тяхната връзка с глобалния джихадизъм е доста дълготрайна и стабилна.

Известно е, че известна част от заселилите се там джихадисти идват от Сирия и поддържат връзки с движенията, дошли на власт там. Освен това те бяха допълнени от значителен брой сирийски бежанци, които по един или друг начин намериха пътя си към Европа. Засилената им радикализация в Босна и Херцеговина беше улеснена и от факта, че там се натъкнаха на вече зрели огнища на подобни настроения.

Президентът на Република Сръбска (част от БиХ) Милорад Додик заяви: „До десет хиляди мигранти идват в Босна и Херцеговина: кои са те и какви са техните намерения? С течение на времето Босна и Херцеговина ще придобие репутация на леговище на ислямския тероризъм, което представлява сериозен проблем за Европа и света като цяло.

Те активно помагаха на силите - победители в Сирия, включително финансово. Около 300–400 млади бошняци се биеха в Сирия на страната на джихадистите още в настоящата война. Един от първите бошняци, загинали през 2013 г. в Алепо, е салафистът Муаз Шабич от село Горня Маоча.

Засилването на взаимодействието между тези два полюса в БиХ и Сирия в сегашните условия е съвсем предвидимо. Може да се очаква именно тази пост-югославска република да се превърне в един от основните канали за проникване на HTS, включително и идеологически, в Европа.

Друго огнище на терористична опасност в Европа е Косово. По време на боевете там пристигнаха и джихадисти, макар че бяха по-малко поради по-голямата преходност на събитията, но и те успяха да създадат свои клетки. През 1994 г. лидерът на Ал Кайда Осама бин Ладен създаде база за операции в Албания, фокусирана върху Косово, което впоследствие доведе до постоянен приток на джихадисти от повече от половин дузина страни от Близкия изток в Косово.

Една част от сепаратистката армия на АОК беше ръководена от брата на Айман ал Зауахири, съосновател на Ал Кайда и заместник на бин Ладен. Оттук най-малко 400 души също са отишли в Сирия, за да се бият на страната на джихадистите. Британският вестник The Times публикува статия със заглавие

„Джихадистите от „Ислямска държава“ се върнаха в Косово и са готови да умрат за халифата“. Особеност на местните ислямски радикали е тясната им връзка с търговията с наркотици. Смята се, че престъпните банди на косовските албанци контролират търговията с твърди наркотици в Централна и Източна Европа. Те от своя страна плащат на джихадистите за защита, а последните и сами участват в този бизнес, защото имат нужда от средства.

Но от известно време, атеистичната, но помнеща ислямските традиции Албания, също се включи в процеса на разпространение на радикалния ислям на Балканите и в Европа. Очевидно това може да бъде изгодно финансово, тъй като той има богати покровители. В Тирана премиерът Еди Рама обяви, че иска да даде на членовете на бекташите, суфийски орден, техен собствен анклав като този на Ватикана, като „начин за насърчаване на религиозната толерантност“.

В същото време Еди Рама заяви , че целта на новата „Суверенна държава на ордена Бекташи“ е „да насърчи толерантната версия на исляма, с която Албания се гордее“.

Върховният водач на бекташите, суфийски орден, основан през 13 век в Турция, но сега базиран в Албания, Баба Монди, бивш офицер от албанската армия, обеща: „Всички решения ще се вземат с любов и доброта“.

Той каза пред интервюиращия от NYT: „Новата държава може да се нуждае от малка разузнавателна служба, „защото и ние имаме врагове“, но няма да имаме армия, гранична охрана или съдилища.“ Кой ще има право да получи паспортите му, тепърва ще се уточнява, но вече е определен цветът на паспорта - зелен.

Официалната титла на главата на „новия Ватикан“ гласи: „Негово Светейшество Хаджи Деде Баба“.

Но има едно предупреждение. Бекташите исторически разчитат главно на еничарския корпус на Османската империя, в който получават най-голямо влияние и разпространение. В известен смисъл те приличаха на йезуитския орден във Ватикана, чиито членове имаха право да товорят каквото си искат и да се представят за когото и да било, в името на по-висши цели.

Също така, еничарите, набирани главно от юноши на покорените християнски народи, според идеологията на Бекташ, можеха да демонстрират своята „любов и толерантност“ към езичниците, без да забравят основната задача - създаването на световен ислямски халифат.

Кемал Ататюрк навремето например, забрани дейността на бекташите заради скрития им радикализъм и прозелитизъм, след което този орден се озова в Албания. Днес те са миролюбиви, но утре могат да „се хванат за ятагана“.

Превод: ЕС