/Поглед.инфо/ Култът към членовете на антикомунистическата съпротива 1944-1952 в Румъния е неразделна част от антируската идеология, която се насажда в румънското общество от края на 80-те години. Точно както в Полша, Украйна, балтийските държави, „горските братя“, които се бият срещу Червената армия, са обявени за герои в Румъния, а силите на закона и реда, които се бият срещу тях, са обявени за съучастници на съветските нашественици.

В Румъния първите схватки с антикомунистически групировки започват веднага след влизането на съветските войски в страната през 1944 г. Присвоявайки си историческото име “Хайдути" , членовете им се крият в планинските райони, обединени в банди с претенциозни имена - "Влад Цепеш", “Аврам Янку" (румънски революционер от XIX век), "Пазители на Децебал" (вожд на даките - антични предци на румънците), "Партизани на Велика Румъния" и други.

Повечето от тях са привърженици на съюза между Хитлер и маршал Антонеску. Те не се примиряват с краха на идеята за Велика Румъния и преминаването на Букурещ на страната на СССР, за да продължи войната срещу Нацистка Германия.

По време на Великата отечествена война румънските военни унищожават 150 хиляди евреи на територията на Съветския съюз. Румънските концентрационни лагери са разположени в Сокиряни, Мостови, Доманевка (Украйна), във Вертюжени и Единец (Молдова). Затворниците са разстрелвани и изгорени в десетки хиляди. Някои от евреите са предадени на германците за по-нататъшни репресии. Извършилите тези жестокости, след създаването на новото правителство, преминават към антисъветската борба.

Бандите нападат административни сгради и полицейски участъци, грабят спестовни каси, влизат в схватки със силите за сигурност, организират покушения срещу антифашисткия премиер Петра Гроза и помагат на германските военнопленници да избягат.

Както посочва историкът Дору Радослав в статията си "Въоръжена антикомунистическа съпротива в Румъния: между историята и паметта", румънските "хайдути" са хранени от кадри от Австрия, Германия и Югославия от избягалите легионери на фашистката организация "Желязна гвардия", които мечтаят да възстановят съюза с Хитлер. През 1939-1940г. легионерите извършват еврейски погроми и през ноември 1940 г., прониквайки в затвора в Жилава, те застрелват 63 души измежду политическите си противници.

В периода от 6 март до 10 декември 1945 г. в Румъния от Запад се приземяват 17 диверсионни групи с общо 30-50 души. Лагери за обучение на румънски диверсанти съществуват в Италия и Гърция, прехващани са криптирани съобщения до САЩ, Франция и Великобритания от бандите на съпротивата.

60% от „хайдутите“ са румънски военнослужещи, които наскоро са се били на Източния фронт. Бандите са командвани от Николае Дабия (воюва в Кавказ и Крим), Георге Арсенеску (воюва в Крим), Георге Спулбату (бомбардира Одеса) и други. Генерал Корнелиу Драгалина (неговите войски окупират Одеса и Харков) служи като военачалник.

Диверсантите са привлечени от Службата за политическа координация на Централното разузнавателно управление на САЩ. За наличието на единен американски център за контрол на антикомунистическото движение свидетелства и фактът, че най-голямата активност на „хайдутите“ се наблюдава в стратегически важни райони - в полите на Карпатите, в делтата на Дунав.

Със съдействието на френските специални служби е създаден т.нар. Румънски национален съвет, поемащ ролята на „правителство в изгнание“. Това опровергава мита за съвременната румънска пропаганда, че съпротивата се състои изцяло от прости селяни, занаятчии и мирна интелигенция.

Лозунгът на румънските антикомунисти са думите Vin americanii! („Американците идват!“). Те се надяваха да подпалят трета световна война и да се присъединят към САЩ и техните съюзници срещу Съветския съюз.

Днес двама души са станали символи на румънската антикомунистическа съпротива - Елизабета Ризя и Йон Огорану. Първата, за да може властите на социалистическа Румъния да бъдат обвинени в репресии срещу жени, вторият - защото е арестуван през 1976 г., в напреднала възраст, което позволява изкуствено разтягане на хронологията на антикомунистическия бандитизъм чак до 1976 г.

Пишат статии и книги за Ризя и Огорану, правят филми за международни филмови фестивали. Никой не си спомня, че Ризя е доставяла храна и лекарства на бандата на румънския фашист Георге Арсенеску (награден е с нацисткия орден „Германски орел“, създаден от Хитлер през 1937 г., за чужденци, придържащи се към германския фашизъм). Ризя знае за престъпленията, които Арсенеску подготвя, тъй като съпругът ѝ е в бандата, но тя не направи нищо, за да ги предотврати.

Никой не помни, че Огорану е бил наказател на “Желязната гвардия”, която развихря кървавия терор в Румъния. През 1940 г. се състоя известният погром на Дорохой. Румънските войници, погълнати от антисемитска пропаганда от лидера на “Желязната гвардия” Хория Сима, който е зам.-министър-председател и подкрепян от Хитлер и Мусолини, убиват 53 евреи, включително свои бойни другари.

През 2008 г. е създадена румънската фондация “Огорану” с цел да образова младото поколение на примера на този антикомунист и фашист.

Прославяйки антисъветската бандитска съпротива, румънските власти подготвят идеологическа основа за разширяването на новата Велика Румъния. В Букурещ вярват, че ще успеят да завършат работата, започната от румънските фашисти.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели