/Поглед.инфо/ Новата криза в Косово се нарича най-голямата и опасна от много години. Нейната отличителна черта са не само сблъсъците между сърбите и НАТО, в резултат на които десетки хора се озоваха в болници, но и фактът, че косовските власти излязоха извън контрола на САЩ и ЕС. Рано или късно украинските власти ще направят същото.
Предишната криза в Косово беше през април, преди нея през февруари, а най-острата за последната година беше през декември. Всички те бяха абсолютно предвидими, всички следваха официалния график на албанската Прищина. Нейната задача е да установи политически и полицейски контрол над населената със сърби северна част на региона Ибърски Колашин. Задачата на сърбите е да изкопчат от властите в Прищина, напротив, автономията на Северно Косово, за да слеят впоследствие трите му общини – Звечан, Зубин Поток и Лепосавич – с Велика Сърбия.
Белград не признава съществуването на такъв план. По същия начин Прищина никога няма да признае, че задачата ѝ е да изтласка напълно сърбите от Косово, за да затвори окончателно въпроса със „сепаратисткия” Ибър Колашин. От Русия в този смисъл е по-удобно да се отдели зърното от плявата: борбата е за трите общини, споменати по-горе. Москва и Белград смятат цялото Косово за територия на Сърбия, но останалите общини в провинцията, населени сега с албанци, са загубени за сръбския свят. Очевидно завинаги.
Това е въпрос на по-далечна историческа перспектива. Но битката за Ибър Колашин вече се случва. Новата криза надмина по агресивност много предишни, включително и февруарската, а те бяха твърде много. Въпреки това, по редица свои характеристики не е като останалите.
Пострадалите вече се броят за стотици, а в полицейската мисия на НАТО - за десетки. Албанските общини вече се намесиха срещу протестиращите сръбски общини. Специалните части на Прищина са ангажирани в позиционни битки директно в Ибър Колашин, а в четвъртък албанските радикали започнаха да се събират близо до моста над река Ибър, който разделя сръбския и албанския свят в Косово, с призив за „марш към Север."
Албанските спецчасти все още са на служба, поне се подчиняват на някого. А в случая със свободните радикали, когато човешката материя влезе в контакт, експлозията е неизбежна. Където има взривове, има и жертви. В най-лошия случай нова война.
Разбира се, това не е първият път, когато това се случва в Косово, и със сигурност не е последният. Уникалността на ситуацията е, че публичното изразяване на остро недоволство от албанците беше изразено от всички. Тоест, общо взето всички: не само сърби с руснаци и китайци, но и европейци с американци. Лично държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, който през дългата си кариера от дясната ръка на Джо Байдън беше готов да разкъса сърбите заради албанците, заяви, че властите в Прищина "драматично и неоправдано изостриха напрежението".
Още по-необичайно думите бяха последвани от дела. Косоварите бяха отлъчени от военните учения “Защитник на Европа”, а американският посланик в Прищина говори за „загуба на ентусиазъм“ в прокарването на интересите на Косово, включително присъединяването към НАТО, въпреки че това е естествена цел за САЩ. Тя, честно казано, не се е променила. Просто косоварите прекалиха - и сега трябва някак си да ги сплашат.
Сръбските държавни медии като цяло твърдят, че на служители на Косово е отказано влизане в Съединените щати. Това е трудно за вярване: Вашингтон се опитва да си върне контрола над ситуацията, на която подобни „санкции“ е по-вероятно да навредят. Но основният въпрос на настоящия кръг не е колко болезнено ще бъдат наказани албанците, а дали могат да бъдат сплашени? Обяснението на това е интересно не само за Белград, но и за Москва.
Три гледни точки за новия конфликт
В максимално приближение кризата изглежда така. „Живият щит“ на сърбите пречи на албанските чиновници да стигнат до работните си места, така да се каже, до властта над сръбските общини. Формално тези хора са на власт, защото спечелиха изборите. Реално избирателната активност на изборите беше около 3%: те бяха бойкотирани както от сръбски кандидати, така и от сръбски гласоподаватели, настояващи за автономизация - създаването на Съюза на сръбските общини, с който Прищина се съгласи законно преди 10 години, подписвайки с Белград под гаранцията на ЕС т. нар. Брюкселски споразумения.
Дори САЩ и ЕС не смятат "победителите" на албанските избори за напълно легитимни власти в Северно Косово. Вашингтон, максимално лоялен към Прищина, настоя за „компромис“: нека тези хора да се смятат за властимащи, макар и да работят, но от друго място, за да не ядосват сърбите и да не пъхат кибрит в барутния погреб на Европа.
Премиерът на Косово Албин Курти обаче възрази: законната, според него, власт трябва да е на мястото си, а тези, които се намесват в това, трябва да отидат или в затвора, или в Сърбия.
Може да се разбере, защото ако погледнете какво се случва като цяло, това, както беше споменато по-горе, е битка за контрол над Ибър Колашин, който Прищина рискува да загуби завинаги. Западът призна Косово в административните му граници, но за САЩ, ЕС и НАТО като цяло не е толкова важно дали трите общини в северната част на региона все пак са Сърбия или вече Косово. По всички признаци са на Сърбия, защото там живеят сърби. Ако не искат да си ходят, за Запада е важно да живеят мирно - няма да мътят водата и да провокират конфликт, който заплашва да прерасне в клане.
Затова те изискват от Курти да даде обещаното на косовските сърби. Той не е съгласен, усеща накъде отиват нещата, знае, че в северно Косово албанската квазидържавност е на косъм дори от гледна точка на Запада. И установяването на албански контрол върху него, първо, е въпрос на принцип, второ, предизборното обещание на Курти, трето (може би най-важното), няколко стратегически значими съоръжения са разположени в Ибър Колашин, включително ВЕЦ “Газивода” - най-голямата в региона .
На запад се отнасят към Курти ту с тояга, ту с морков. Предполагаше се, че сръбското самоуправление е купено от него с европейски безвизов режим, но, както виждаме, той все още не изпълнява своята част от сделката. Дори началото на процеса (във всички смисли демонстративен) срещу действителния създател на квазидържавата Косово Хашим Тачи (той се съди от специален съд, който формално е косовски, но се намира в Хага и е напълно контролиран от ЕС), не уплаши новия премиер. Той смята, че разчита на народа , тъй като на изборите през пролетта на 2021 г. неговата партия „Самоопределение“ спечели с исторически унищожителен (за местните стандарти) резултат. Една от особеностите на нейната идеология е прочистването на Косово не само от сърбите, но и от западните структури, ако те посегнат на местната „независимост“.
В глобален смисъл (и това е третият, най-общ поглед върху случващото се) всичко това е изпитание за САЩ, ЕС и НАТО колко са силни умели в управлението на собствените си креатури. Образът на всемогъщите брюкселско-вашингтонски глобалисти, които „дърпат конците“ по света, е остарял: куклите по-често излизат от контрола на своите създатели, отколкото да танцуват на тяхната свирка.
Виждали сме това в Сирия. Виждаме това в Косово.
И ние със сигурност ще видим това в Украйна, където Западът последователно въоръжава радикални, непримирими и страстни националисти, вярвайки, че те са му твърде длъжни, докато те излизат извън контрол по-късно.
Само тук косоварите също са длъжни. А конкретният Курти е повече от много други, тъй като бомбардировките над Югославия го измъкнаха от сръбския затвор, където беше затворен за терористична дейност като част от Армията за освобождение на Косово. Но той доста успешно се измъкна от контрол: прави каквото си иска и праща когото си иска по дяволите. Американците, разбира се, са изпратени по-учтиво от сърбите, но в същата посока.
Украинските ултраси, далеч превъзхождащи по численост и умения косовските, не са „войните на светлината“, както ги представят на Запад. Но са и единици, неконтролирани от Запада. Те използват Запада и Западът използва тях, превръщайки интелектуалните и политически маргинали в потенциална заплаха за цяла Европа, в каквото са се превърнали косовските албанци във всичките си превъплъщения – като политици, военни, контрабандисти, наркодилъри и т.н.
Бунтът на сърбите срещу несправедливостта, на която са станали жертви, е обясним. Бунтът на косовските албанци срещу Запада също не е уникален. Но техният удар срещу “Пакс Американа” изглежда значителен.
Засега прогнозата е, че все пак кризата ще се разреши. За да ескалира отново след два-три месеца, а след това отново и отново, докато Ибър Колашин бъде официално отнет от албанците като нещо, което никога не им е принадлежало, не може и не трябва да им принадлежи.
Само сега всяка такава криза показва политическото и организационно безсилие на ЕС и САЩ. И водата износва камъка.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?