/Поглед.инфо/ Сръбският аналог на СВР и ЦРУ, БИА - Агенцията за сигурност и информация - е една от най-влиятелните служби в страната. След падането на Слободан Милошевич тя замени всемогъщата югославска Държавна сигурност, която дълги години беше ръководена от Йовица Станишич, един от най-близките сътрудници на Слобо, символ на хладнокръвието на неговия режим.

Много страшни, интересни и страшно интересни истории могат да се разкажат за Станишич, но най-интересната все пак ще бъде тази, в която той е оправдан от МНСБЮ, подобна на Хагския трибунал. Тази неуважителна институция беше много умела при оправдаването на кръвожадни убийци за „липса на доказателства“, ако бяха хървати, бошняци или албанци, но в случая на сърбин оправданието изглеждаше като сензация (дори този сърбин да е етнически черногорец, като Станишич).

Изключително тежки присъди получаваха дори и “божите кравички” от сръбска националност, като Станишич беше съден и за трите „основни престъпления на сърбите“: войната в Хърватия, войната в Босна, войната в Косово. И изведнъж - "невинен". Неговият наследник Раде Маркович, който отговаряше за разузнаването по време на бомбардировките над Белград, изобщо се яви в МНСБЮ само като свидетел.

Нищо особено изненадващо обаче няма, дори ако забравим данните, че в един момент Станишич започва работа за ЦРУ. Службата за външно разузнаване на всяка страна е такова вълшебно място, което те прави човека почти неуязвим за гневния хегемон, независимо дали е сътрудник на Милошевич или Хитлер (както например Валтер Шеленберг, който излежава смешно кратка присъда и то единствено за членство в престъпни организации). Поради факта, че такива хора знаят твърде много за хегемона и неговите роднини.

Имунитетът обаче е временен, а не абсолютен. Сега Маркович е в сръбски затвор след присъда на сръбския съд за престъпления срещу сръбски граждани, а делото Станишич беше преразгледано на ниво ООН. Той беше признат за виновен през 2021 г. Тоест, когато голяма част от съучастниците в нападението над Югославия слязоха от политическата сцената и на “папките с копромати” им изтече давността.

Но нито тогава, нито преди – в най-кървавите дни на разпада на Югославия, нито по съветско време, около назначаването на шефа на разузнаването не е имало такава драма, каквато се разигра сега. Напрежението е като на търг. И в известен смисъл това беше търг.

В крайна сметка руснаците го спечелиха. Тоест сърбите. В този случай е същото.

"В продължение на месец президентът позволи на влиятелни посланици и техните шефове да мислят, че могат да решават. Надявам се, че са си направили изводи. Александър Вучич е свободен лидер на свободен народ, докато ръководи Сърбия като неин президент и президент на всички сърби, чужденците няма да решават“, каза Александър Вулин, встъпвайки в длъжност като шеф на БИА.

Работата е, че Вулин е неформалният лидер на "Руската партия" в сръбското правителство. От всички влиятелни фигури в страната той е най-благосклонен към Русия и критичен към Запада. Освен това в изказванията си той е толкова остър, че няма съмнение: между Вулин, от една страна, и Брюксел-Вашингтон, от друга, има истинска омраза, там компромисите са невъзможни.

Преди това той беше шеф на Министерството на отбраната, доскоро - вътрешен министър. И наскоро в прав текст заяви: Белград е изнудван Вулин да не бъде в новото правителство по никакъв начин. До четвъртък перспективите му за кариера бяха неизвестни.

Сегашното правителство като цяло е многострадално. В началото на април се проведоха избори за новия състав на парламента. Управляващата коалиция получи почти 60 процента от гласовете. Но съставянето на нов кабинет на министрите редовно се отлагаше и когато преди месец беше обявен съставът му, се оказа, че шефът на БИА Братислав Гашич ще заеме мястото на Вулин в МВР. А къде ще ходи Вулин остана отворен въпрос.

Формално шефът на БИА се назначава от правителството. Коалицията не се разпадна. Затова рокадата с преминаването на Вулин в разузнаването беше очаквана от мнозина. Но официалното назначаване се забави: имаше пазарене. Влиятелни хора обясниха на президента Вучич, че лидерът на „Руската партия“ е неприемлив за „европейското бъдеще“ на Сърбия.

И тук трябва да разберем, че не е имало административни пречки за изгнанието чу му. Вулин не принадлежи към партията на президента и министър-председателя (Сръбската прогресивна партия), а по отношение на техния основен партньор - Социалистите, които някога бяха ръководени от Милошевич, той е отцепник, който е взел част от активистите им в своето “Движение на социалистите“. В 250-местната Скупщина тази партия има само три мандата.

Като цяло Вулин не е съюзник, който не може да бъде жертван. Идеологически това би било голяма жертва, но политически малка. Натовците го поискаха - убеждаваха, заклинаха, заплашваха.

Не им се получи. И сега всеки, който се интересува от този въпрос, знае, че запазването на Вулин в сръбската власт е удар по носа на САЩ, ЕС и НАТО едновременно. Знаят също, че един от лидерите на опозиционната „западна партия“ – вицепремиерът Зорана Михайлович (тази, която подкрепи налагането на санкции срещу Русия) – беше отстранена от правителството по същия начин като Вулин, но не получи алтернативни назначения.

„Сега Вучич ще има едно главоболие по-малко“, каза тя на излизане.

Не е необходимо обаче да се предполага, че "западната партия" е напълно смазана. Правителството включва няколко министри, ориентирани към Брюксел, а премиерът си остава същият: Анна Бърнабич. Тоест открит представител на ЛГБТ, чиято цяла кариера е свързана със западни структури и фондации.

Коалицията, в която влизат всички тези толкова различни хора, смени името и сега се казва "Александър Вучич - За нашите деца", за да няма съмнение кой е шефът и на "руската" партия и на "западната". Този шеф е всеобщо признат майстор на седенето на два стола едновременно, в което е постигнал виртуозно съвършенство през последните шест месеца.

Следователно не бива да се предполага, че г-н Вучич най-накрая е решил към кого да се съсредоточи – към Запада или към Москва. Балансирането ще продължи: Бърнабич и компания ще останат удобни и "близки" партньори за Запада, а Вулин, който редовно пътува до Москва, за да преговаря с нашите сили за сигурност, ще остане същият за Русия.

Но няма да е като преди. Просто не може да е както преди.

През последните шест месеца президентът на Сърбия се промени, стана по-нервен и язвителен. Той получи ултиматум от Брюксел да признае Косово и да наложи санкции срещу Русия. В противен случай Вучич може да забрави за заявената си цел - присъединяване към ЕС, и в бюджета на бедната сръбска държава ще се появят нови дупки.

Вучич каза: „Не“. Той го повтаряше по всякакъв начин и последния път Бърнабич донесе това „не“ на Брюксел, буквално разбивайки сърцата на родителите си. Тя се дразнеше, но нямаше как да предизвика Вучич. Без неговото попечителство просто нямаше да стане премиер.

Едно трудно, но необходимо решение, когато вече е взето, облекчава душата - и Вучич сякаш се ободри. Вулин и престрелките със Запада не са единствените примери за това, че, притиснат в ъгъла, той започна да играе много по-твърдо и по-нагло, отколкото може да се очаква от него.

Има подозрение, че протестите на сърбите от Ибърски Колашин (Северно Косово) са някак си дирижирани от Вучич. Най-малкото косовските сърби сега се ориентират точно към него, въпреки че преди пет-шест години не го харесваха заради примирителната му позиция.

На свой ред сърбите от Голяма Сърбия (както се вижда от социологическите проучвания) подкрепиха Вучич в неговото „не“. Вместо човек със специфична репутация, към когото и левите, и десните имат много претенции вътре в страната, начело на държавата изведнъж се появи лидер, който успешно държи стената срещу НАТО.

Стигна се дотам, че Вучич уж случайно (а всъщност подигравателно) се похвали на сърбите (а всъщност на Европа), че евтиният газ от Русия ще позволи да не се пести от гирлянди за празниците, тоест от което ЕС реши да спести.

Вучич вече е не само държавен лидер, но и национален. Все още е предпазлив, но в него се усеща смелост. Той е късметлия, както има късмет сега изобщо сръбската патриотична идея. Примери за това са националното единодушие в Ибърски Колашин и победата на Милорад Додик на президентските избори в Република Сръбска в Босна и Херцеговина (прозападната опозиция не го призна, но опитът за цветна революция бързо пропадна).

Като лидер на държава, разположена на Запад, но със сърце, вкопчено в Изтока, Вучич няма да спре да се опитва да изглежда и в двете посоки, като орела на националната емблема. Но назначаването на "неприемливия" Вулин на толкова чувствителен пост, който от време на време осигурява защита дори от Вашингтон и Хага, може да се счита за последния изминат сантиметър, след който няма връщане назад.

Въпреки географията, икономиката, дейността на "западната партия" и купищата неправителствени организации, за които ЕС харчи много пари, при президента Вучич няма да има предателство нито на Косово, нито на Русия. Това не означава, че "по принцип няма да стане", но при Вучич няма да стане. Може би ще бъде принуден да се оттегли, но вече няма да бъде принуждаван да приеме западния ултиматум.

Въпросът е кое е по-силно: патриотичният подем в сръбския свят, на който сегашният обрат на историята показа нещо като „прозорец на възможностите“, или онези сили в Сърбия, които Западът е подхранвал десетилетия.

На Балканите винаги има специална атмосфера. Но по някаква причина изглежда, че този въпрос ще се реши дори не толкова в Сърбия, колкото в Украйна. „Прозорецът на възможностите“ за сръбския народ, независимо дали става въпрос за връщане на реален суверенитет или иредента, въпреки че няма нищо общо със СВО, но критично зависи от нейните резултати.

„Ако вие можете, можем и ние“, каза на автора на тези редове сръбски служител, който засега иска да остане анонимен. Засега.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com