/Поглед.инфо/ Глобалната криза, причинена от пандемията на коронавируса, демонстрира слабостта на идеите за глобализация и отказа от границите и суверенитета, заяви бившият външен министър на Франция Юбер Ведрин. Както отбеляза дипломатът в интервю за Льо Фигаро, след като пандемията приключи, светът вероятно ще трябва да изостави начин на живот, основан на постоянното движение на хора без ограничения и бариери.

Глобалната криза, причинена от разпространението на коронавирусна инфекция, безпрецедентна от времето на войните насам войните, показва, че реалната международна общност все още не съществува или че не е готова за глобална пандемия, твърди бившият ръководител на администрацията на Франсоа Митеран и бивш външен министър на Франция от 1997 г. 2002 г. Юбер Ведрин в интервю за Le Figaro. Днес е очевидно, че нито една от международните структури (ООН, СЗО, Г7, Г20) не е в състояние да действа достатъчно бързо и Европейският съюз, единният пазар и политиката на конкуренция бяха създадени „за свят без трагедии“, убеден е бившият дипломат. В допълнение, движението на населението е станало постоянно, масово и се превърна в проблем.

Настоящата криза разкри преди всичко недооценената уязвимост на Франция и другите страни: икономическата им зависимост от стратегическите стоки. Както отбелязва Ведрин, „в света на глобалната икономика нищо не се възприема като стратегически важно, освен военната сфера“. Това се случи паралелно с гръмкото, прекомерното и необосновано дискредитиране на концепцията за държавния суверенитет и неговата роля.

Отсега нататък много от предишните грешки и излишни неща ще трябва да бъдат преразгледани, включително идеята за „щастливата глобализация“, убеден е експертът. Всъщност „щастлива“ глобализацията беше само за „бедните в бедните страни и за богатите в богатите страни“, докато разочарованието на работническата и средната класа в развитите общества не доведе до увеличаване на популизма. Въпреки това, на първо място, вероятно е, че „целият този безгрижен, хедонистичен, индивидуалистичен и празничен начин на живот“ ще бъде преразгледан, въплъщение на което беше постоянното движение „без ограничения и бариери“. И така, през 2017 г. в света, благодарение на туризма и текущите командировки, имаше 4 милиарда въздушни пътници, а до 2035 г. (без пандемията) те трябваше да станат 8 милиарда.

Както припомня събеседникът на изданието, в Европа отхвърлянето на границите се превърна в един вид религия, която обаче беше сериозно разклатена по време на миграционната криза, провокирана от войната в Сирия. Днес европейците трябва да се върнат към по-прагматичния подход, уверен е Ведрин.

Това, което се случва сега, ще научи света на много уроци и ще направи много промени, смята експертът. Според него след преодоляване на кризата "мощните инерционни икономически, търговски и социални сили" ще изискват връщане към нормалното, но не трябва да се поддаваме на тях и трябва да се опитаме да поддържаме ограничителни мерки. Трябва да се създаде система за международно сътрудничество между правителствата - по-ефективна и по-безопасна от неясното „глобално управление“, която ще позволи идентифициране, предотвратяване, организиране на предпазни мерки и лечение в случай на риск от предстоящи бъдещи пандемии.

Освен това ще бъде необходимо да се повиши екологичността на всички отрасли на промишлеността и транспорта, което ще доведе до връщане на икономическите потоци на регионално ниво.

Поуката на днешната криза трябва, наред с други неща, да бъде преразглеждане на общоприетия начин на живот, предполагащ „безкрайно движение“. Както подчертава Ведрин, въпросът, разбира се, не е в превръщането на 7 милиарда съвременни хора обратно в ловци-събирачи. Според него обаче си струва да сме наясно с опустошенията, причинени от масовия туризъм, дори ако намаляването на туристическия поток доведе до финансови загуби в много страни, включително Франция.

По отношение на Европа може би тази безпрецедентна криза ще й помогне да се освободи от определени ограничения и препятствия, свързани с устройството на Европейския съюз, и да постигне по-добра комбинация между държавния суверенитет на държавите-членки, който трябва да бъде запазен, и европейския суверенитет, който трябва да придобие конкретна форма, смята бившият дипломат.

Превод: М.Желязкова