/Поглед.инфо/ Сирийската армия и руската военна полиция влязоха в 50-хилядния град Айн ал Араб (Кобане в провинция Алепо) и 300-хилядната Ракка (административният център на едноименната провинция). От 2014 г. първото селище се смята за център на автономния кантон Кобане и регион Ефрат като част от самопровъзгласилото се кюрдско държавно образование в Северна Сирия, второто през 2013-17 г. е действителната столица на “Ислямска държава” след това също попада под контрола на проамериканските Сирийски демократични сили (СДС, чието ядро са кюрдските национални отряди за самоотбрана и Отрядите за женска самоотбрана).
По-рано армията на Башар Асад, заедно с руските военни, зае древния стратегически важен 100-хиляден Манбидж (през 2012-14 г. е контролиран от различни бойни групи, през 2014-16 г. е контролиран от ИД, от лятото на 2016 г. е контролиран от формациите на СДС) и не по-малко стратегически важния 90-хиляден град Табка, близо до който има язовир на Ефрат и военно летище.
Тел Тамер в северозападната част на провинция Хасеке е също зает, както и Айн Иса в провинция Ракка. Блестяща операция. Направиха пауза, пожелаха попътен вятър на избягалите САЩианци, върнаха на Дамаск изконно сирийски земи - почти без изстрел и по този начин изиграха отлична игра на геополитическата шахматна дъска.
А какво става с кюрдите? О, нищо. Либертарианска Рожава се срина само за няколко дни, феминистко-еко-анархисткият експеримент завърши безславно. Както правилно отбелязва Владислав Шуригин, “това е поредният скок на гребло, който те изпълняват с тъжна редовност".
Генерал-майор Алексей Бакин, ръководител на Руския център за помирение на враждуващите страни заяви: „Самопровъзгласилата се “Автономна администрация на североизточните райони”,, след като не получи подкрепа от САЩ и другите западни страни, не успя да предприеме никакви ефективни мерки за защита на населението и за разрешаване хуманитарни проблеми. В тази връзка общините на населените места в Манбидж в провинция Алепо, Табка в Ракка, Камишли и Хасеке в провинция Хасеке обявиха пълното възстановяване на суверенитета на Сирийската арабска република на своя територия. В другите населени места в източна Сирия в провинциите Деир ез Зор и Ракка, представителите на племенните съюзи Агейдат, Бу-Шаабан, Абукемал, Албухасан проведоха демонстрации срещу чуждата агресия и тероризма и изпратиха призиви към Централното командване и административния център за съдействие при възстановяването на законната власт на Сирия”.
“Разполагането на правителствените сили на териториите, контролирани преди това от кюрдската милиция, се нарича от наблюдателите голяма победа за президента Башар Асад и неговия съюзник Русия. По този начин, след като американските сили се оттеглиха от региона и кюрдите бяха победени от турската армия в определени участъци от фронта, Асад влезе в играта и възстанови контрола си над огромни територии, които през последните години са били отделени от Дамаск”, коментира вестник EurAsia Daily. Американският Bloomberg признава: “Путин принуди своите съюзници и врагове да приемат, че е станал архитект на политическо и военно равновесие в конфликта в Сирия.”
Агенция NewsFront: "Това, което се случи в северната част на Сирия, е огромна победа за Сирия и Русия. Спечелиха без война. Победата ще бъде в Идлиб. Да, и проблемът с Ет Танф ще бъде решен с времето, това може да се каже с увереност. Но има още един важен аспект - т. нар. ефект на пеперудата е много силен в геополитиката - когато събитията в един регион променят ситуацията на други места, понякога напълно непредсказуемо. Нека не гадаем нищо, но кой знае как ще се развие ситуацията около Украйна в близко бъдеще? Още повече, че там ситуацията е доста несигурна, предишната консолидирана подкрепа на Запада вече не е налице, а и има голяма умора от украинския въпрос, което се утежнява от факта, че украинското правителство не е в състояние да направи нито една крачка, водеща до мир. Дори на равнище риторика подкрепата към Украйна е доста вяла, а що се отнася до реалните дела - тук всичко вече е много лошо. Може би, за да се пречупи ситуацията е нужен само полъх на ветрец. И вероятно този ветрец ще задуха от Близкия изток. Разбира се, няма да залагаме на ефимерни надежди, но кой знае как ще се обърнат нещата?”.
Превод: В.Сергеев